Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (54)

Глава 53

Когато Вилиърс се събуди, спалнята се осветяваше само от една свещ. Шарлот спеше на стол до леглото му. Библията беше паднала от ръката й и лежеше наполовина върху леглото му. Известно време той просто я наблюдава. Дотри спеше на своя стол, неудобно облегнал глава на стената.

Беше по-късно, отколкото си мислеше, защото някъде далеч сред вятъра дочу звън на църковни камбани. Звучаха като дива музика, като елфи, които идват през нощта и крадат души, деца, или каквото там крадяха елфите.

Този звън означаваше, че е Коледа.

Още една Коледа.

Точно тогава тя се събуди като котка от сън, погледна го и примигна.

Той й се усмихна.

— Лиополд? — промълви тя и отметна косата от очите си. — Боже мой, снощи тук ли съм спала?

— С репутацията ви е свършено — потвърди той и усети колко весело прозвуча гласът му. — Разбира се, сигурно никой в къщата на Джема не е забелязал. Ако се наложи, още мога да ви дам под съд за нарушено обещание за брак.

— Нарушено обещание ли? — измърмори тя, седна, протегна се и после спря. Впери поглед в него. Застина.

Той се чувстваше слаб като котенце, но успя да се облегне на възглавниците си.

— О, Боже! — прошепна Шарлот. — Вие…

— Нали казахте, че проявявам прекалено голямо доверие към лекарите си — напомни й той. — Треглоун каза, че ако изкарам нощта, ще оцелея. Как мислите, не е ли трябвало да му вярвам?

— Но той каза…

— Живея, за да му докажа колко сбърка. Честита Коледа, Шарлот.

— Честита Коледа — прошепна тя.

— Бъдеща херцогиньо — отбеляза той.

Тя скочи от стола си.

— Сега ще си отида в стаята.

— Късно е. Вече сте компрометирана.

— В случай че не сте забелязали — изтъкна тя, — и вашият наследник е тук. Така че кой ме е компрометирал? Подгответе се да ме съдите за нарушаване на обещанието за брак, Ваша светлост.

— Непременно — измърмори той под нос.

Шарлот излезе и Вилиърс посегна към чашата с вода. Водата беше благословено хладна върху езика му и надолу по гърлото му.

Беше уморен.

Но беше жив.

Затова вдигна тост с чашата си към Младенеца, чието раждане щяха скоро да празнуват.

— Благодаря Ти.

Стори му се странно да прошепне тези думи в стаята. Нямаше никой друг, освен спящия му братовчед, никой друг, освен един пропаднал херцог и лека следа от женски парфюм.

Затова Вилиърс го изрече отново, по-високо.

— Благодаря Ти.

В далечината камбаните продължаваха да дрънчат необуздано. Херцог Вилиърс се обърна настрани и потъна в дълбок, укрепителен сън.