Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (8)

Глава 7

Морнинг пост (продължение)

Няма нищо по-опасно за моралните устои от кръг от жени, твърдо решени да осъществят всичките си желания, да водят живот, изпълнен с удоволствия, без да обръщат внимание на никакви укори. Този вестник се бои за душите на всички херцогини в Лондон!

Преди да стане херцогиня, Попи никога не плачеше.

За съжаление наличието на съпруг я беше превърнало в истински капчук. Плачеше в леглото, докато заспи. Плачеше в най-странни моменти, например между срещите на Благотворителното общество за прием на разкаяли се проститутки и срещите на борда на болницата на кралица Шарлот. А сега тичаше по един дълъг коридор в Боумонт Хаус и бършеше сълзите, които се търкаляха по брадичката й.

Как можа? Как можа Флеч да каже подобно нещо, при това пред приятелите си? Попи знаеше, че двамата почти не разговарят. Знаеше… знаеше, че нещо ужасно се е объркало.

Но колкото и да се стараеше, не можеше да оправи нещата. Всяка сутрин се събуждаше твърдо решена да накара Флеч отново да я обича, както преди да се оженят. Никога не проявяваше и най-малко раздразнение от начина, по който той крачеше неуморно из къщата. Никога, съвсем никога не го дразнеше, изтъквайки, че няма да имат деца, след като идва в леглото й само веднъж месечно, ако не и по-рядко. Не каза нищо, когато той си пусна тази глупава брада с остър връх, макар да знаеше, че тя обича трапчинката му. Всъщност козята брадичка много му отиваше.

Но фактът, че си я пусна, напълно съответстваше на всички други неща, които се случиха през последните години. Флеч се превърна в изящен, невъобразимо красив непознат. Носеше дрехи, които я заслепяваха и плашеха. Пусна си тази брада. Нае французин за личен прислужник и френски готвач и не спираше да им говори на френски.

Докато растеше, майка й я караше да свири на пиано форте часове наред, като казваше, че това умение било жизненоважно за брака. Но когато Попи предложеше на Флеч да му посвири след вечеря, на лицето му се изписваше изражение на непоносимо отегчение, той скръстваше ръце на гърдите си и чакаше тя да приключи. После ставаше, покланяше се учтиво и й пожелаваше „лека нощ“. Без да я целуне.

Попи спря да тича и започна да върви. Кога Флеч спря да я целува? Самата мисъл за това отново накара очите й да се насълзят и тя хлъцна, но след известно време намери кърпичка и се опита да помисли. Не можеше да си спомни. Последната целувка… не беше разбрала, че е последна.

Може би последната целувка, която Флеч щеше да й даде някога!

Чак когато усети, че някой стои пред нея, докосва бузата й и говори нещо, Попи осъзна, че се е облегнала на стената и реве. Буквално ревеше — толкова силни бяха риданията й.

— Аз… аз… аз… — заекна тя и вдигна подутите си очи. — О, Боже! — проплака и се свлече в ръцете на Джема. — Толкова съм… толкова…

Джема я целуна.

— Шшшт — каза тя, после се обърна към някого през рамо: — Постъпи правилно, Изидор.

Пак целуна Попи, сякаш беше малко момиченце, и продължи:

— Миличка, Изидор ме доведе веднага щом осъзна, че си разстроена. А сега ела, Изидор също ще дойде.

Без да каже нито дума, Попи се остави да я настанят на един диван, а лейди Изидор дел Фино седна срещу нея. Майка й й беше казвала, че никога не бива да споделя с никого подробности за брака си, че това е проява на нелоялност. Но всеки път щом Попи споменеше пред нея нещо за брака си, майка й казваше, че трябвало да възпита у Флеч чувство за отговорност и подобаващо поведение.

Попи кимваше. Не беше съвсем сигурна дали е вярно, защото напоследък виждаше в очите на Флеч нещо, което много приличаше на отвращение. Но другата възможност бе така ужасна, че не можеше да я понесе.

— Ако те уважава, няма за какво да се тревожиш — винаги казваше майка й. — Не казвай на никого, че Флечър те разочарова, и той ще ти окаже същото уважение. Това е природата на брака.

При тази мисъл очите на Попи се насълзиха още повече. Вече нямаше желание да се придържа към природата на брака. Особено когато Джема седна до нея (или поне толкова близо, колкото можеше, предвид широчината на обръчите) и попита:

— Попи, за бога, какво става?

— Става дума за Флеч — хлъцна тя. Кърпичката й беше подгизнала от сълзи, затова прие кърпичката на Джема. — Бракът ми… не мога да го изрека! — И продължи да ридае.

След известно време Джема каза:

— Бракът е като галено кученце. Всеки се хвали колко е хубаво неговото, но всички, които съм виждала, драскат с нокти по ламперията и скачат върху хората. Все провали.

Попи отново изхълца, шумно.

— Съжалявам! — изохка тя, леко задъхана. — Винаги… винаги хълцам, когато съм разстроена, и мама казва, че този навик е отвратителен, но наистина не мога да направя нищо.

— Не е толкова ужасно, колкото да дращиш с нокти по ламперията — отговори успокоително Джема. — А сега ми кажи какво се случва в брака ти? Или по-скоро какво толкова се случва в брака ти, което вече да не се е случило в моя?

— Сигурна съм, че имам нужда точно от такъв разговор, за да се почувствам много щастлива, че все още не живея със съпруга си — обади се Изидор, докато Попи се опитваше да спре да плаче. — Съпругът ти да не е започнал да си слага руж?

— Не!

— Попитах само защото съм сигурна, че виконт Сейнт Олбънс си слага малко мазило на бузите, а с Флечър са близки приятели, нали?

— Това не означава, че имат общо бурканче с руж — възрази Джема и отново стисна ръката на Попи. — Когато ни разкажеш, ще се почувстваш по-добре, миличка.

— Мисля, че той е… — но Попи не можеше да го изрече. Подозрението й бе толкова ужасно, че самата мисъл за това бе прекалено жестока. — Той се държа чудовищно грубо с мен пред приятелите си — каза тя. — Каза… обясни пределно ясно, че интимността в брака ни съвсем не е… съвсем не е такава, каквато би искал.

Сълзите отново започнаха да напират в очите й.

— Но тъй като той никога не идва в спалнята ми, не виждам какво мога да направя аз по въпроса!

— Казал е това пред приятелите си? — гласът на Джема се извиси с две октави. Само като го чу, Попи се почувства по-добре.

— Bastardo!^[1] — изсъска Изидор.

— Точно така — съгласи се Джема. — Каква чудовищна постъпка! Какво точно каза той, Попи?

— Ами, аз влязох в стаята заедно с… заедно с… — гласът й секна.

— С кого? — попита Джема.

— Виконт Сейнт Олбънс — отговори неохотно Попи — и Гил. И…

— Той е говорил с някоя жена? — предположи Изидор. — Кажи ми, че не е изрекъл всичко това пред жена!

— Не, тя си тръгна — прошепна Попи, но млъкна.

— Разбирам — промълви Джема и отново стисна ръката на Попи. — Предполагам, че Флеч си има любовница.

При тази дума гърлото на Попи отново се сви.

— Ние бяхме влюбени — прошепна тя. — Само преди няколко години той беше влюбен в мен. А после всичко се обърка!

— Той поне е проявил благоприличието да изчака една година — каза Джема. — Аз бях омъжена само от няколко седмици, когато влязох в кабинета на Боумонт в Уестминстър и го заварих. Беше вдигнал полите на любовницата си направо върху писалището.

Попи и Изидор ахнаха в един глас.

— Не! — провикна се Попи.

— Никога не си ми казвала — обади се Изидор в същия миг.

Джема се усмихна леко напрегнато.

— Това не е от нещата, които човек обича да съобщава на приятелите си.

— Коя беше тя? — попита Попи.

— Казваше се Сара Кабът — отговори Джема. — Но това наистина е без значение, защото, доколкото разбирам, я е пенсионирал или каквото там правят мъжете с жените, когато загубят интерес към тях.

— Поне не е била твоя позната — прошепна Попи.

— Предполагам, хубавото в цялата история е, че нас не могат да ни пенсионират — промълви замислено Изидор.

— Да, до гроба няма да могат да се отърват от нас — съгласи се Попи. — Макар че Флеч с удоволствие би ме пенсионирал. Как ме гледа само! — Гласът й потрепери и тя го овладя. — Искам просто да знам къде сбърках! Какво съм казала? Или направила? Сега ме ненавижда. Наистина.

— И Боумонт е бил bastardo — произнесе се Изидор.

— Проблемът е, че още го обичам — обясни Попи. — Не мога да престана. Откакто осъзнах колко ме ненавижда, не съм спряла да се опитвам да го изтръгна от сърцето си.

— Мили Боже! — измърмори Джема. — Да го изтръгнеш от сърцето си? Каква си ми поетеса!

Попи хлъцна шумно.

— Сигурна ли си, че не можеш? — продължи Джема. — През първите седмици на брака ни изпитвах глупава привързаност към Боумонт, но след като го заварих с любовницата му — и, трябва да призная, след като ми призна, че я обича, — не ми се стори особено трудно да го прогоня от сърцето си. Дори мисля, че в момента флиртува като луд с госпожица Шарлот Татлок, и за мен това е само леко дразнещо.

— Наистина ли? — попита обезсърчено Попи. — През цялата тази година не спрях да се опитвам, но нищо не мога да направя. Още го обичам. Когато той е в стаята, съм по-щастлива. А ако не знам къде се намира… — И очите й отново се наляха със сълзи. — Предполагам, че се е събирал с други жени. Дори не ми хрумна!

— С коя жена е говорил? — попита Изидор.

— Лейди Невил — отговори Попи. — Лу… — Името бе прекъснато от едно особено шумно хлъцване. — Луиз! Но… но не мога да повярвам, че Луиз… но те и двамата се усмихваха по такъв особен начин!

— Не и Луиз — отсече твърдо Джема. — Не казвам, че Луиз почита брачния си обет, макар че с този неин клет омаломощен съпруг никой не вдига шум около действията й. Но Луиз си има свой кодекс на честта и никога не би легнала със съпруга ти.

Тя посегна и дръпна шнура на звънеца. След миг един лакей отвори вратата.

— Мога ли да ви помогна, Ваша светлост? — попита той, вперил поглед в отсрещната стена. — Фоул ме помоли да застана отвън и да се погрижа никой да не ви прекъсва.

— Ако обичате, бихте ли помолили лейди Невил да се присъедини към нас, ако е още в къщата? — попита Джема. — Искаме поднос с всякакви ободрителни закуски и напитки, например сладкиш с мед и джинджифил и чай.

В мига, в който вратата се затвори, Попи се обади настойчиво:

— Не можеш да кажеш на Луиз за подозренията ми, Джема! Тя ще се разстрои, че имам толкова ниско мнение за нея.

— Няма — увери я Джема.

— И аз не мисля, че ще се разстрои — намеси се Изидор. — Не я познавам толкова добре, тъй като не мога да понасям всички тези благотворителни организации, в които се трудите вие двете, но проведох с нея няколко много интересни разговора. Харесвам я.

Тъй като Изидор наистина беше своеволна и раздразнителна, колкото можеше да се очаква при нейната италианска кръв, това бе голяма похвала.

— Толкова е унизително! — промълви Попи с тих глас.

Но в същия миг Луиз влезе в стаята, погледна я, може би забеляза подутите й зачервени очи и се запъти право към нея. Коленичи и хвана ръцете й.

— Това беше само флирт, миличка. Нищо повече. Дори не подозирах, че е твоят съпруг.

Попи направи опит да се усмихне.

— Знам, Луиз. Боя се… боя се, че… че Флеч се държа малко рязко с мен, след като ти си тръгна, затова избухнах в плач.

Луиз се наведе назад и погледна към Джема, която съжалително повдигна вежди — Попи го забеляза с ъгълчето на окото си.

— Моля те, седни — подсмръкна Попи.

Луиз се изправи и се обърна към Джема и Изидор.

— Мили мои, бих ви направила реверанс, но съм свикнала Попи да ми казва какво да правя, когато комитетът има срещи. — И седна.

Попи отпусна ръце в скута си.

— Луиз, моят съпруг флиртуваше с теб.

— Много бих искала да отрека — измърмори Луиз и прехапа устна. — По-добре ли ще прозвучи, ако кажа, че аз бях тази, която флиртуваше с него? Но само защото изобщо не подозирах кой е. Той е ужасно красив. Ти си истинска щастливка!

Усмивката й бе така ликуваща, че Попи почти очакваше да я последва бурно ръкопляскане.

— Изидор — попита Попи, — Флеч някога флиртувал ли е с теб?

Изидор изглеждаше изненадана.

— Не. Но ние почти не сме се срещали. Може би другия път.

— Ужасна си! — обърна се към нея Луиз.

— Джема, Флеч някога флиртувал ли е с теб? — И Попи затаи дъх, защото знаеше какво възхищение изпитва Флеч към Джема.

— Никога — отвърна Джема незабавно. — Държи се дружелюбно, но не проявява и най-малък признак на желание.

— Той към теб… — започна Попи и преглътна — … е проявил желание, нали, Луиз?

Луиз леко поруменя.

— Само защото не знаех кой е — отговори тя.

— Мислел е да ми изневери с теб — каза категорично Попи. — С брака ми е свършено.

— Ще останеш учудена колко дълго време е необходимо, за да се сложи край на един брак — намеси се Джема. — В това отношение с моя беше свършено още преди години. Но ето ме тук, обратно в Лондон, с планове да родя наследник.

Изидор вдигна вежда.

— Наследник ли?

— Кога, преди или след като приключиш шахматните състезания с херцог Вилиърс и със съпруга си? — попита Луиз.

— След това — поясни Джема. — Това, което исках да кажа, е, че с брака ти не е свършено, Попи. Той просто навлезе в друга фаза. — И тя въздъхна.

— Ако Вилиърс спечели състезанието, пак ли ще родиш наследник? — осведоми се Изидор. Сега изглеждаше още по-любопитна.

— Да, разбира се! — отсече Джема. — Вилиърс и без това няма да спечели. Идеята да го разгромя най-зрелищно все повече ми допада. Но с Боумонт не сме се виждали при по-задушевни обстоятелства от цели осем години. Не мога да кажа, че очаквам с нетърпение този момент.

— С моя брак — такъв, какъвто си мислех, че е — е свършено — прекъсна я Попи.

Всички замълчаха и тя прие това като съгласие.

— Съпругът ми вече не е влюбен в мен. Възнамерява да прелъсти друга жена и макар че това няма да бъде Луиз, той по всяка вероятност вече се е заел със задачата да й намери заместничка.

— Колкото и да ми е неприятно да опетнявам собствената си репутация — понамръщи се Луиз, — не мисля, че ще извади голям късмет. Освен ако не се обърне към лейди Рътлидж, разбира се.

Попи леко потръпна.

— Луиз! — сгълча я Джема. — С теб сме закалени в много повече битки от скъпата Попи. Трябва да пощадим чувствата й.

— Съпругът ми току-що заяви пред всеки, готов да го изслуша, че бракът ни е измама — напомни й Попи. — Мисля, че чувствата ми ще трябва да свикнат с тази истина.

Всички вдигнаха глава с известно облекчение при влизането на Фоул с подноса.

— Сладкиш с мед и джинджифил, Ваша светлост — оповести той с надута церемониалност. — Горещ чай, разбира се, и горещ шоколад. Лимонова пита, защото готвачката смята, че действа много успокояващо.

— Прекрасно — отговори Джема.

Попи си пое дълбоко дъх и прие една кифличка, от която капеше масло.

— Ще трябва да се приспособя, това е всичко. Не сте ли съгласни, че е по-добре човек да знае истината? През последната година се чувствах ужасно — постоянно се опитвах да оправя нещата.

— Жените не са виновни, миличка, че мъжете им кръшкат! — увери я Джема.

— Не, виновни са жените като Луиз! — изкикоти се лудо Изидор.

Луиз вдигна вежда.

— Млъкни, момиченце, или ще те ударя с парче лимонова пита!

— Кой кого нарича момиченце? — попита възмутено Изидор. — Аз съм на двайсет и две години, Луиз Невил, и не е възможно ти да си с повече от три години по-голяма!

— Пет — уточни Луиз и добави: — Но съм изключително добре запазена.

Попи дояде кифлата си и остави приятелките си да разговарят, без да ги слуша. Доскоро мисълта, че Флеч вече не я обича, й се струваше мрачна и ужасна като самата смърт. Чувстваше се така, сякаш нямаше към кого да се обърне и никой не я обича. Но сега…

— Обичам ви всичките — промълви тя и подсмръкна лекичко.

— Пак ли ще се разплачеш? — попита Изидор. — Защото и аз те обичам, поне дотолкова, доколкото те познавам, но няма да ти го кажа, ако това ще те разплаче.

— И ние те обичаме, миличка — каза Джема.

— Може би трябва да си тръгна — обади се Луиз и остави салфетката си на масата. — Наистина не искам да се натрапвам и те уверявам, Попи, че що се отнася до мен, съпругът ти ще си остане terra incognita^[2].

— Моля те, остани! — възпря я Попи. — Все пак сега, когато ще напусна Флеч, трябва да реша каква да бъде следващата ми крачка.

Смаяното мълчание, с което трите й приятелки посрещнаха думите й, й достави истинско удоволствие.