Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (12)

Глава 11

Градската къща на херцог Флечър

30 април

— Слушах те толкова години, мамо — каза спокойно Попи. — Лус, моля те, внимавай с емайлираните ми четки. Много ги обичам.

— Незабавно спри да събираш тези неща! — изръмжа лейди Флора на камериерката на Попи.

Лус замръзна. Когато лейди Флора заповядаше нещо, хората застиваха, сякаш Господ Бог бе изрекъл единайсетата си заповед.

— Ние не сме от жените, които позволяват на съпрузите си да ги обърнат в позорно бягство! Не съм те възпитала така!

— Знам, мамо — въздъхна Попи. — Ти си ме възпитала да бъда херцогиня.

— Херцогиня означава съпруга на херцог — отсече лейди Флора с безукорна логика.

— И аз така знам.

— Надявам се, че това, което долавям в гласа ти, не е нотка на непочтителност.

Попи погледна към нея. От дългогодишния си опит знаеше, че лицето й изглежда искрено и невинно — самото въплъщение на невинността.

— Разбира се, че не, мамо.

— Една съпруга никога не напуска съпруга си. Дори когато е тъпак като баща ти. Аз не го напуснах.

Попи кимна покорно. Доколкото разбираше, майка й бе установила, че бракът не е за нея, приблизително час след церемонията, и лейди Флора предаваше мъдростта си в това отношение на единствената си дъщеря без всякакви задръжки.

— Няма смисъл да се омъжваш, ако не е херцог — постоянно повтаряше тя на Попи още когато дъщеря й беше рошаво детенце, което се клатушкаше из детската стая. — Херцог, Попи!

Както често се случваше с лейди Флора, събитията се бяха наредили точно според желанията й.

— Винаги съм искала да се омъжиш за херцог — каза сега тя. — И по изключение този път ти направи това, което исках.

— Майко, аз винаги правя това, което искаш — възрази Попи и подаде на Лус молитвеника от нощното си шкафче.

— Не и в този момент. Ти изобщо обмисли ли това решение да напуснеш съпруга си?

— От една седмица не мисля за нищо друго.

— Винаги си била малка глупачка — заяви безстрастно майка й. — Мислех, че си глупачка, когато се разтапяше от любов по Флечър и не спираше да дърдориш безсмислици, но ако го напуснеш, значи си нещо повече от глупачка. Твоята роля в живота е да бъдеш херцогиня. Не съм те възпитала да ставаш за срам.

„Вярно е“ — помисли си Попи. Всъщност ролята й като херцогиня беше същата, както когато беше само дъщеря: да поддържа, обожава, прави комплименти и по всякакъв начин да показва уважение към лейди Флора, майката на една херцогиня.

— Казах ти да спреш с този багаж! — тросна се лейди Флора на Лус. — Ти какво, да не си и глуха, освен че си и грозна?

Попи се изправи в целия си ръст, който беше малко по-висок от този на майка й.

— Лус ще продължи да събира багажа ми, мамо, защото е моя прислужница и аз й наредих да го направи. — Погледна майка си право в стоманеносините очи. — Освен това не е грозна.

— Как смееш да ми противоречиш!

Поетичните души бяха сравнявали очите на лейди Флора с нежно лятно небе и изящни теменуги; ако обожателите й можеха да видят как тези очи са способни почти да изскочат от орбитите си, може би щяха да намерят други думи за сонетите си.

Попи едва не се сви от страх, затова се обърна и подаде дневника си на Лус. После дълбоко си пое дъх.

— Гледай ме, когато ти говоря! — изкрещя пронизително майка й. — За бога! — продължи тя и прехвърли яростта си към Лус. — Няма ли да излезеш? Трябва ли да стоиш тук като необучено куче?

Клетата Лус погледна ужасена към Попи, която кимна. Камериерката побягна и затвори вратата след себе си с трясък, от който Попи подскочи.

— Необучена е — отбеляза лейди Флора. — На твое място щях да я уволня отдавна, колкото и да я бива с косата. От нея се излъчва наглост, освен това наистина е грозна с този нос като картоф. Не разбирам желанието на някои хора да лъжат хората от по-долните класи. Това не им е полезно. За нея ще бъде по-добре, ако разбере какво е мястото й в живота.

— Напускам тази къща — отсече Попи. — Напускам съпруга си. Можеш или да го приемеш, или да не го приемеш, мамо.

— Не го приемам и никога няма да го приема. Ти си херцогиня.

— Пак ще съм херцогиня. Просто няма да съм херцогиня, която се преструва на омъжена.

— Мястото на една херцогиня е в градската къща на съпруга й. Да не мислиш, че някога съм си помисляла да напусна къщата на баща ти? Защо да го правя? Защото беше глупак? Всички мъже са глупаци. Той не беше единственият. Защото двамата се мразехме? Ако една жена не започне с времето да изпитва омраза към съпруга си, значи е абсолютна глупачка. Колко дълго мислиш, че харесвах баща ти?

Попи поклати глава и отново й се прииска да помнеше баща си. Да беше останал жив достатъчно дълго, за да разбере дали харесва дъщеря си. Това би означавало, че поне единият от родителите й щеше да я харесва.

— Преди да се омъжа за него, мислех, че е глупак — каза майка й. — След първата ни брачна нощ го намразих. Нали съм ти разказвала за това?

— Да, мамо.

— Той беше противен развратник — продължи лейди Флора. — Противен. Вонеше като белка и се държеше като бик. Но не допуснах ти да посрещнеш тази нощ неподготвена, както трябваше да я посрещна аз, нали?

Силното потръпване, което съпроводи думите й, оказа върху Попи обичайното въздействие, както всеки път, когато майка й говореше за брачната интимност. Прилоша й.

— Не, мамо — каза тя.

— Винаги съм ти казвала най-страшното, подготвяла съм те. Казах ти, че мъжете са досадни, макар и полезни. Подготвих те за отблъскващите им навици в леглото. Щях да смятам, че съм се провалила като майка — да, провалила, — ако бях допуснала да се омъжиш за някой с по-нисък ранг от херцог или ако ти бях позволила да тръгнеш към олтара, без да знаеш какво те очаква.

Майка й погледна към отражението си в огледалото и се обърна настрани за по-голямо въздействие. Понеже не можеше да види цялата си прическа, присви колене; дори така не можа да види всичко, тъй като фризурата й беше на три ясно различими етажа, първият украсен със сини панделки, вторият с нанизи перли и третият — с фльонга от син атлаз. Изглеждаше готова за представяне в двора, въпреки че бе дошла просто на сутрешно посещение на дъщеря си.

Попи седна, макар че не беше редно да го прави в присъствието на майка си. Но, както си помисли уморено, една херцогиня можеше да седне преди обикновените дами.

Сякаш чула мислите й, майка й избухна в гняв срещу родителите си, задето я бяха дали в ръцете на господин Селби, когато можела да покори най-видните аристократи, ако бяха имали вяра в нея.

— Погледни ме! — заповяда тя. — Просто ме погледни!

Попи я погледна.

— Никога не съм те лъгала, дъще, и сега също няма да те лъжа. Ти се омъжи за херцог, но аз съм много по-красива от теб, дори на тази моя напреднала възраст. Ако имаше някой подходящ херцог, и сега мога да се омъжа за него. Стига да искам, разбира се.

Тя намести една синя панделка в косата си.

— Искам да кажа — продължи тя, — че си глупачка, задето изобщо си помислила да напуснеш съпруга си. Какво ще спечелиш? Няма да си свободна, докато той не умре, а той не показва признаци за нищо подобно.

Попи си помисли, че разочарованието на майка й от доброто здраве на Флеч е много неуместно. Но пък баща й се беше предал и беше умрял скоро след женитбата и майка й навярно мислеше, че това е естественият ход на нещата.

— Не искам Флеч да умира — каза тя.

— Тогава защо го напускаш? Обясни ми, Пердита. Не виждам абсолютно никаква причина да се разделяте. Просто трябва да го оставиш да върви по своя път, а ти върви по твоя… — Тя млъкна и се намръщи. — За леглото ли става въпрос?

Попи изпита странното чувство, че за миг майка й е обзета от съчувствие.

И наистина, тя направи гримаса, която на лицето на всяка друга жена би могла да мине за състрадание, и седна на ръба на леглото.

— Знам, че е противно. Спомням си, Пердита. Наистина си спомням. Една жена никога не може да забрави болката и унижението.

— Изобщо не беше…

Но майка й се бе развихрила.

— Огромният му инструмент, пурпурен и отвратителен във всяко отношение… знаеш ли, накара ме да повърна. Повърнах там, в стаята. Дори това не го спря. Не го спря. Не, той… той се засмя и продължи. Сега не мога да повярвам, но минаха поне три месеца, преди да събера сили да забраня на баща ти да влиза в спалнята ми.

Това Попи никога не го беше чувала.

— Забранила си му? Нали ми каза, че те е посещавал веднъж седмично?

— О, да, след като го пуснах пак. Но отначало… той не ме прие сериозно, представяш ли си?

Попи поклати глава. Не можеше да си представи, че някой може да не приеме майка й сериозно.

— Изсипах едно пълно нощно гърне върху главата му — завърши лейди Флора.

— Уф!

— Освен това месечното ми кръвотечение току-що беше свършило — допълни със задоволство майка й. — Точно така го бях замислила.

На Попи й се стори, че сега самата тя ще повърне.

— Искам да кажа, че след като отново го допуснах при себе си, той беше смирен и беше разбрал каква точно е ролята му в спалнята — поясни майка й. — Позволих му да ме посещава веднъж седмично, докато те заченахме. А после, тъй като в семейството му нямаше условие имотът да премине към първородния син и ти можеше да наследиш всичко, му казах, че не искам отвратителният му мъжки орган да докосва кожата ми никога повече.

Попи успя да изобрази нещо като усмивка.

— Виждам, че твоят съпруг няма да е толкова лесен за опитомяване — продължи замислено майка й.

— Аз…

— Не помислих достатъчно за теб, дете.

Попи едва успя да не зяпне от удивление. Майка й я потупа по рамото.

— Колко често посещава любовницата си?

Попи поклати глава.

— Не мисля, че Флеч има любовница.

— Няма си любовница! — ахна майка й. — Нали не искаш да кажеш, че си била принудена да го обслужваш през всички тези — колко години станаха? — съвсем сама?

— Женени сме от четири години. Но това не е…

— Отвратително! — изсъска майка й. — Какво долно поведение за един херцог! Предполагам, че се е опитвал да създаде наследник. Но щом се опитва напразно от толкова време, почти със сигурност е неспособен. — И пак я потупа по рамото.

— Може аз да съм неспособната — промълви сломено Попи.

— В никакъв случай! — отсече майка й. — Ти си от добър, силен сой и във вените ти тече моята кръв. С баща ти се справихме с тази задача в разумен период от време. Не, ако се наложи, ще трябва просто да избереш някой друг и да осигуриш наследник. Това е женска работа, колкото и да е неприятна. Когато дойде моментът, ще ти избера подходящ партньор, точно както избрах съпруга ти.

— Ти не си избрала Флеч, мамо — възрази Попи. — Ние се избрахме взаимно.

— Глупости! — отговори енергично майка й. — Избрах го в мига, в който се появи в Париж. Двамата бяхте много чаровни с тази ваша игра на любов, но предполагам, че точно затова ти е било още по-тежко, когато накрая си разбрала противната истина.

Попи преглътна.

— Каква е противната истина, мамо?

— Бракът е удобство — отговори майка й без заобикалки. — В противен случай жените никога нямаше да се подчиняват на гнусните навици на мъжете. Но с брака един мъж купува жена и тя се съгласява да му роди деца. Точно с това ти плати онази част от наследството, която един ден ще получиш като вдовица: ти получи една трета от херцогството, задето подписа брачното свидетелство. И затова нещата стават толкова трудни сега, когато искаш да го напуснеш.

Тя отново потупа Попи по ръката.

— Не се тревожи. Вече мисля по въпроса. За нищо на света не искам да си мислиш, че не можеш да кажеш на майка си, когато си на ръба на издръжливостта си.

— Не е точно…

Но, разбира се, не можа да довърши изречението. Понякога й се струваше, че минава цяла седмица, без да е довършила и едно изречение в компанията на майка си.

— Не знаех, че е трябвало да изтърпиш четири години… четири години това — продължи майка й, загледана в далечината. — Знам, че беше подготвена за самия акт — нали се погрижих за това. Но сърцето на всяка майка ще се свие при мисълта, че дъщеря й е изтърпяла това, което си преживяла ти. Мисля, че си права. Трябва да го напуснеш.

— Трябва ли?

— Напусни го! Така Флечър ще бъде принуден да си намери любовница. Мъжете са изцяло подвластни на похотта си, нали знаеш. Не могат да контролират пороците си. За един мъж е крайно необичайно да изпитва интерес само към една жена повече от пет години, затова съм сигурна, че Флечър просто има нужда от окуражаване. Не бива да го мразиш прекалено много. Той поне се къпе.

— Да — измърмори Попи.

— Ще се преместя в тази къща — каза майка й. — Скоро ще го накарам да разбере колко много греши. Ти си прекалено млада и твърде податлива, Попи. Не притежаваш онази решителност, която имах аз, когато изсипах нощното гърне върху главата на баща ти. За бога, ти си страдала цели четири години! Чувствам се като ужасна майка, задето дори не съм се досетила за болката ти.

За свое удивление Попи видя, че сините очи на майка й са леко замъглени.

— Всичко е наред, мамо — каза тя. — Не беше чак толкова…

— Обичам те — прекъсна я майка й. — Знам, че от време на време сигурно ме смяташ за прекалено властна — ние сме различни по характер и аз не умея да мълча за истината, когато я видя. Но наистина те обичам, Пердита, и винаги съм те обичала.

— Знам, мамо — увери я Попи. — Винаги съм го знаела.

Майка й стисна зъби.

— Ще покажа на този твой съпруг как трябва да се държи със своята херцогиня.

— О…

— Не се тревожи — вдигна ръка майка й с жест на генерал, който кара цяла армия да се закове на място. — Няма да бъда така пряма, каквато съм обикновено. Ще използвам хитрост. Ще действам деликатно. Ще оставя горкия млад глупак сам да си извади заключението. А после, когато преценя, че е добил по-правилна представа за правата и отговорностите си, ти ще се върнеш и двамата ще заживеете в хармония.

— Но ако ти отседнеш тук, мамо…

Майка й се намръщи.

— Разбирам какво имаш предвид. Ти къде ще отидеш? Ще изглежда малко странно, ако се върнеш сама в къщата ми.

И тогава по някакво чудо устните на Попи се разтвориха и тя каза:

— Ще отседна при една своя скъпа приятелка.

— Коя?

— Херцогиня Боумонт.

— Боумонт? — повтори лейди Флора. — Тази развратница? Защо, за бога, искаш да отидеш при нея?

— Харесвам я.

— Не можеш ли да отседнеш при лейди Уортли? Тя има такова влияние в борда на болницата и знам, че е искрено привързана към теб.

— Ще се чувствам по-удобно с Джема.

— Изобщо не биваше да допускам да се запознаеш с нея — каза майка й. — В Париж нямаше проблем, но кой би помислил, че лека жена като нея ще се върне в Англия?

— Тя ми е приятелка, майко. Бих искала да не си толкова…

— Аз наричам нещата с истинските им имена — отсече майка й. — Винаги съм го правила. Херцогинята е лека жена, това е. Съжалявам съпруга й, наистина. От друга страна, тя е херцогиня. Разрешавам ти да я посетиш.

— Ако ме извиниш, майко — каза Попи, стана и направи реверанс, в който се долавяше лека непочтителност, — имам ангажимент. Ако искаш нещо освежително, поръчай си.

— Знаеш ли — промълви замислено майка й, — че това може да ми хареса? Винаги съм мислила, че ако обстоятелствата бяха по-различни, бих се представила блестящо на сцената.

Попи почти изпита съчувствие към Флеч.

— Ще започна с истеричен пристъп. Забелязала съм, че мъжете най-много ненавиждат истерията. Тя ще потопи това домакинство в подобаващо настроение.

Майка й обхвана лицето й с длани, Попи видя, че очите й пак са замъглени.

— Каква ужасна майка бях! Как можах да те оставя в тази къща години наред, без да се замисля!

— Не, наистина, аз…

— Тихо. — Лейди Флора церемониално я целуна по челото. — Сега майка ти ще се заеме с всичко. Когато ти кажа да се върнеш, Пердита, съпругът ти ще бъде нов човек, обещавам ти. Ще те умолява да се прибереш и тогава ти ще можеш да определяш условията. Просто си мисли за мен… — и в очите й проблесна рядко за нея весело пламъче — … и за нощното гърне, с което Флечър тепърва ще се сблъска.

Попи стигна до най-долното стъпало на стълбището и се подпря на парапета с ръка на сърцето. Наистина ли можеше да остави Флеч на наказанието, което бе замислила майка й? Спомни си за поведението му, за флирта му с Луиз… да, можеше.

Той си го заслужаваше.

Един от проблемите обаче беше фактът, че макар да беше приятелка с Джема, имаше много жени, които познаваше далеч по-добре, жени, с които бяха в едни и същи комитети, жени, които се стремяха да изведат благотворителността до нови висини.

Жени, чиято репутация беше кристалночиста в сравнение с тази на Джема.

Цял Лондон знаеше, че Джема е имала affaires през годините, които прекара в Париж, разделена от съпруга си. Цял Лондон наблюдаваше партиите шах, които Джема играеше със съпруга си… и с херцог Вилиърс. Джема беше непочтена жена.

И точно това я правеше идеална в случая. Тя нямаше да заклейми Попи. Или да се опита да я убеди, че трябва да се върне при съпруга си.

А майката на Попи никога нямаше да престъпи прага на блудница като Джема, херцогиня или не. Ако лейди Флора смяташе мъжете за глупаци, то жените, които доброволно се забъркваха с тях, по нейно мнение бяха още по-лоши. „Уличница!“, изсъскваше тя, когато чуеше и най-малката клюка по адрес на някоя жена. Преди толкова години в Париж позволи на Попи да се сприятели с Джема само защото презрението и снобизмът не спираха да се борят в душата й. Все пак Джема беше херцогиня.

Най-накрая Попи пусна перилата и осъзна, че ръцете й са овлажнели от пот. Тя изпъна гръб и помоли иконома да й донесе палтото. После каза:

— Разчитам на вас, Куинс, да предадете на херцога, че напускам къщата.

Очите на иконома сякаш щяха да изскочат.

— Ваша светлост?

— Реших да се преместя да живея другаде — поясни тя, закопчавайки палтото под брадичката си. Беше доста студено за края на април. — Мисля, че той няма да има нищо против. Ако иска да отправи някакви възражения, предполагам, че ще се видим на бала на лейди Веси по-късно тази седмица.

Икономът затвори уста и се поклони.

— Ще ми позволите ли да изкажа дълбоките съжаления на домакинството, Ваша светлост?

Попи се чувстваше замаяна от свободата да изкаже мислите си.

— Защо съжалявате? Нали знаете, ще ви бъде много по-лесно без херцогиня в къщата. Предполагам, че херцогът ще отсъства почти през цялото време, както и досега, и няма да имате почти никаква работа.

Куинс изглеждаше объркан, затова тя го потупа по ръката.

— Ако обичате, ще ми повикате ли каретата?

— Ваша светлост — успя да си поеме дъх той и се поклони.

Попи седна на един стол в преддверието и започна да си тананика. Помещението беше огромно, строго и мисълта колко го мрази я правеше много щастлива. Преддверието беше студено. Неприветливо.

През ума й премина мисълта, че Джема може да се изненада от появата й, но тя я отхвърли. Най-важното беше това, че се чувстваше щастлива. Всъщност облекчена.

Фоул, икономът на Джема, имаше толкова благо лице, че Попи едва не се разплака, когато той я попита дали желае да си свали наметалото. А след няколко минути Джема влезе в дневната.

Попи стана, но от устата й не успя да излезе нито звук.

Джема спря на прага — самото въплъщение на френска елегантност, от върха на накъдрената фризура до розовите копринени носове на пантофките.

— Какво удоволствие е да те видя! — каза тя.

Попи преглътна сълзите си.

— Мислех да се върна у дома при мама, но всъщност тя ще остане в моята къща и… и ще бъде майка на Флеч.

Джема примигна.

— Какво казваш — че лейди Флора ще бъде майка на Флеч?

— Точно така — кимна Попи.

— Не мога да си представя как някоя жена би могла да бъде като майка на Флеч, най-малко твоята!

— Може ли да ти погостувам? — попита Попи.

— Ще ми бъде безкрайно приятно! — възкликна Джема и я целуна по бузата. — Това е пръст Божи — брат ми току-що замъкна обичната ми повереница в провинцията и ме остави сам-сама!

— Те наистина ли ще се оженят със специално разрешение? — попита Попи.

Джема въздъхна. Всъщност бяха заловили нейната повереница на практика по време на интимен акт с Деймън — при това в открита лодка — така че бързата венчавка беше най-доброто решение за всички замесени.

— Мисля, че брат ми е дотолкова обсебен от страст към бъдещата си съпруга, че не може да чака — отговори тя.

— Боя се, че няма да бъда много добра компания — промълви Попи, усещайки как сълзите й отново напират. — Аз просто… не ми се иска да бъда…

— Когато напуснах Боумонт, плаках седмици наред — промълви Джема. Погледът й изглеждаше малко изтерзан. — Седмици.

— И аз съм готова да плача седмици наред — промълви Попи и гласът й леко се задави. — Искам да кажа, мисля, че може би ще плача.

— Значи се намираш точно където трябва — увери я Джема. — Няма да те безпокоя, но ако искаш компания, трябва само да ми кажеш. Плачи до насита!

Попи не можа да потисне усмивката си, дори през сълзи.