Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отчаяни херцогини (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Affair Before Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Елоиза Джеймс

Заглавие: Афера по Коледа

Преводач: Мариана Христова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Калпазанов

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Инвестпрес АД

Излязла от печат: 04.12.2017

Редактор: Борина Даракчиева

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0318-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12112

История

  1. — Добавяне

Глава 38

Флеч остана на долния етаж, докато Попи си вземаше втора вана, което й даде време да свали роклята си от огледалото, отново да избухне в плач при вида на късата си окълцана коса, да влезе във ваната с димяща вода и да се погрижи за чистотата си. Наистина беше чиста, защото лично изми косата си: прокара пръсти през всеки кичур, вместо да седи бездейно, докато с това се занимава камериерката й.

„Никога повече“ — зарече се тя.

Едва когато се бършеше пред огъня, осъзна, че „никога“ се отнася и за лавандуловата пудра за коса. Нямаше смисъл да се гласи съвършено всеки ден. Съпругът й не я желаеше.

Странно, но от тази мисъл я заболя.

— Като куче, което не иска кокала, но и не си го дава! — измърмори тя сама на себе си, отърси косата си от водата и я преметна назад през раменете си. Сега тежестта на кичурите бе почти недоловима и това много й хареса. Неприятната истина бе, че тя може и да не го искаше — във всеки случай поне не желаеше той да я люби, — но искаше той да я желае.

Почувства болка в сърцето. Колко глупаво! Години наред лежа на леглото в агонията на притеснението — и да, на сърбежа, — като просто чакаше актът да свърши. Защо, защо, защо искаше той да го направи пак?

Не искаше, разбира се.

Просто тази стая беше толкова малка, а той изглеждаше толкова голям. Преди малко не можеше да откъсне поглед от гърдите му. Докато миеше косата й, се беше измокрил и ризата му бе полепнала по кожата. Беше топъл, корав и мускулест на всички места, на които тя нямаше никакви мускули.

Навярно точно това беше отговорът. Все пак тя беше естественик. Тялото му беше толкова различно от нейното, колкото и това на някоя летяща катеричка. Косата му беше копринена и лъскава, докато нейната… и тя потръпна. Как бе възможно да не знае в какво състояние е косата й?

Нищо чудно, че Флеч не я желаеше.

Тя никога не би желала мъж, в чиято коса има отвратителни залепнали неща. Разбира се, косата на Флеч беше от онзи тип коса, която една жена можеше да прокара по тялото си и да й се стори, че я гали мек атлаз.

Кожата й беше зачервена от енергичното търкане. Усещаше скалпа си чист и свободен. Никога повече пудра! Никога повече лой! Никога повече пера! Никога повече къдрички! Никога повече френска камериерка!

От вратата се разнесе някакъв шум и тя побърза да се хвърли под завивките. Флеч подаде глава, вдигна вежда и остави един прислужник да мине покрай него с празна вана.

— Всички долу са стъписани — каза той, след като няколко уморени мъже изнесоха предишната вана. — Не мисля, че в тази кухня някога са топлили толкова много вода, дори и в ден за къпане на цялата енория. Ще ни изпратят храна в стаята, тъй като сандъците ни са в „Лисицата и колибрито“ и не можем да се облечем за вечеря.

— Чиста съм — каза Попи. Трябваше да се чувства унизена, но не беше така.

Флеч започна да вади ризата си от панталона.

— Нали няма да те притесни, ако се изкъпя? — попита той.

Тя поклати глава и той разкопча катарамите на коленете си.

— Често си ме виждала гол, без да трепнеш.

— Не е вярно — отговори Попи и избегна погледа му, докато той събличаше ризата си през главата. — В началото на брака ни си мислех, че ще повърна от нерви всеки път, когато идваше в стаята ми.

Той я погледна и примигна. Ръцете му останаха неподвижни под колана, секунда преди да смъкнат панталона. Попи почувства как поруменява. Всичко това беше толкова интимно. Никога не го беше виждала да се съблича. Той идваше в стаята й благоприлично облечен с роба и камериерката й го въвеждаше. По някаква причина сега всичко й се стори съвсем различно, когато видя широките му гърди. Фините черни косъмчета не можеха да прикрият мускулите, които се издуваха под кожата му в…

— Имала си чувството, че ще повърнеш?

— Майка ми е повърнала първия път — отговори Попи. — Боже мой, колко е горещо тук, нали? — И тя размаха ръка пред лицето си.

— Майка ти е повърнала?

— О, да. Случва се с много жени, нали разбираш — започна да бъбри Попи, за да прикрие факта, че той… че той я караше да се чувства… много странно.

— Да повърнат?

— Просто е толкова изненадващо. И толкова… ами…

— Неприятно — довърши той вместо нея и стисна устни. Свали си панталоните с едно-единствено плавно движение.

Стомахът на Попи се сви от някакво особено усещане. Краката на Флеч бяха дълги и златисти. Извивката на хълбока му — изящна. Всичко у него беше красиво. Беше обърнат в профил към нея, затова тя не можеше да види интимните му части. Те, разбира се, не бяха красиви, както много отдавна бе изтъкнала майка й.

Флеч се отпусна във ваната и отметна глава назад. Косата му се плъзна назад като черни копринени нишки за бродиране, както щеше да пада и нейната коса отсега нататък. Беше толкова красив, че устата й пресъхна. Очертанията на мускулите, златистата кожа, а там… между краката му…

Попи просто не можеше да си представи как Флеч успява да го скрива така, че да не се набива на очи през цялото време. Навярно го държеше прибран с нещо, така, както нейният корсет прибираше гърдите й. Очите му бяха затворени, затова тя се облегна на възглавниците и погледна.

Членът му изглеждаше… ами, елегантен. Мощен.

От тази гледка Попи започна леко да трепери, защото тя й напомняше как Флеч се надвесваше над нея и питаше: „Попи, готова ли си?“ А тя винаги кимаше, защото отчаяно искаше да се свърши. А после той започваше да се отърква в нея и понякога…

От този спомен между краката й се надигна топлина и тя извърна глава.

Флеч стисна по-силно очи и се усмихна на себе си. Нещата се развиваха чудесно. В гърдите му разцъфваше крехко семенце надежда.

— Ще ми измиеш ли косата? — попита той и опря колене от двете страни на ваната, така че тя да може да гледа, ако иска. — Можеш да облечеш моята риза.

Попи не можеше да откаже, затова застана зад него и се зае със задачата. Той изви гръб към ръцете й и нададе сподавен стон.

Ръцете й замръзнаха.

— Добре ли си?

Стори му се, че гласът й звучи задъхано.

— Толкова е приятно — промълви той с дрезгав глас, толкова плътен, колкото посмя да го направи.

— О, добре — измърмори тя и започна да разтрива главата му по-силно.

Когато свърши, той вече бе измислил друг план.

— Попи, имаш ли нещо против да ми измиеш краката? Толкова съм едър, че ме е страх да не преобърна ваната.

Той я разлюля леко, за да илюстрира думите си, и на пода се плисна малко вода.

— Недей! — възкликна Попи. — Не искам пак да идват слугите. Вече ни мислят за слабоумни.

Той протегна дългия си крак.

— Имаш ли нещо против?

По негово мнение краката му бяха доста хубави, макар че всъщност искаше да й покаже интимните си части. Порозовяла, тя започна да търка глезена му с кърпата. Той сгъна коляното си, за да й даде по-лесен достъп до бедрата си.

Тя продължаваше да му хвърля тайни погледи, затова най-накрая той реши да я улесни и отметна главата си назад (започваше да го боли вратът) и отново затвори очи.

— Благодаря, захарче — измърмори той.

Кърпата се изкачваше по-високо по бедрото му. Флеч дори не смееше да я погледне тайно, защото ако видеше интерес, щеше да блъсне ваната настрана и да й се нахвърли. А това не влизаше в плана.

Остави я да стигне близо до интимните му части, но не толкова, че да ги докосне.

— Би ли измила и другия? — попита той и сви десния си крак.

Но вместо бавна ласка по глезена си, получи толкова бързо и силно търкане, че навярно загуби половината косми по крака си. Две секунди по-късно тя метна кърпата към него и той се запита какво се е объркало.

Може би бяха самите интимни части.

Проклятие, ако повечето жени повръщаха — никога не го беше чувал, но какво знаеше той? — може би й беше малко лошо. Флеч чудесно знаеше, че е далеч по-надарен от повечето мъже.

„Не че някога съм имал особена полза от това“ — помисли си мрачно.

— Какво ще облечем за през нощта? — попита Попи.

Когато той застана пред огъня и започна да се бърше, тя се бе наместила в леглото, приковала поглед в отсрещната стена, за да не го вижда — така си помисли Флеч.

Проклятие!

— Ще намеря нещо — отговори той и си навлече панталоните и ризата. Нужна беше известна ловкост, за да намести всичко, тъй като определени части от тялото му сякаш не бяха разбрали, че всичко приключи, поне за тази нощ.

Докато слизаше по стълбите, си повтаряше, че не я желае. Е, добре — че я желае, но нищо няма да се случи. Нищо. Нищо. Беше все едно кастриран… все едно кастриран… „Мисли си за свети Олбан[1] — повтаряше си той. — Как мислиш, свети Олбан дали се е разхождал в подобно състояние?“

Тази мисъл определено го отрезви, макар че тялото му не обърна внимание на този факт.

Още по-отрезвяваща се оказа представата как двамата с Попи са облечени с нощните дрехи на съдържателя. Човекът предложи една от нощниците на Елзи, но според Флеч чистотата можеше да се окаже проблем, затова, когато съдържателят предложи две чисти нощни ризи, той веднага ги грабна.

В крайна сметка укротяването на напиращите в него бесове не се оказа чак толкова трудно. След като вечеряха и си легнаха, Попи му разказа за идеята си за опосума и неговия странен пръст. А после той започна да й разказва за речта си и Попи толкова я хареса, че Флеч стана и я произнесе. Без бележки. Крачейки напред-назад пред огнището, а нощната риза на съдържателя се развяваше около коленете му.

Отначало Попи се разкикоти, но Флеч забеляза мига, в който започна да го слуша. Видя и кога интересът й изчезва, зачеркна наум следващите два абзаца и премина към заключението.

Тя изръкопляска и той изпита такава гордост, че се ухили като безумец.

— Не е възможно да има лорд в Камарата, който да не се съгласи! — провикна се тя.

— Всичко е заради един съвет, който ми даде Боумонт — отговори Флеч. — Нали разбираш, номерът е в това, да разкажеш история, вместо да привеждаш доводи. А после ти изтъкна, че яснотата и простотата ще са по-полезни…

Тя обаче отново се кикотеше.

— Какво?

— Твоето… твоето нещо — изхихика тя и прикри устата си с ръка. — Когато не го прибираш в панталона си, изглежда така ужасно странно, Флеч! Прости ми, но… — И тя избухна в смях.

Флеч погледна надолу и видя как членът му гордо опъва предницата на проклетата нощна риза. Е, какво всъщност би трябвало да очаква? Тялото на Попи се губеше в цели метри плат, но косата й се извиваше на божествени къдрици. Тя беше най-хубавата, най-сладката, най-възхитителната гледка, която бе виждал в живота си.

Той въздъхна.

— Това е проклятието на всеки мъж.

— Знам — отговори Попи и изражението й отново стана сериозно. — Не бива да се смея. Все пак ти никога не се смееш на гърдите ми, нали?

— Никога — отвърна той и това беше самата истина.

— А по свой си начин те са също толкова странни. Искам да кажа, ако някога родя деца, от тях ще капе мляко, а дори и сега се тръскат във всички посоки и понякога дори изскачат от роклята ми.

— Много странно — съгласи се Флеч. — Странно. Много странно.

А после, понеже не можеше да се сети да каже нещо, което да не включва близък контакт с въпросните гърди, предложи да заспиват.

Затова угаси свещта и се върна в пухеното легло. По някое време снегът беше спрял; Флеч със съжаление установи, че навярно сутринта ще могат да си тръгнат. Тази буря нямаше да ги задържи в леглото сто години.

Лежеше по гръб и се взираше в тъмните мертеци, когато една малка ръка се провря в неговата.

— Радвам се, че дойде с мен в Оксфорд — прошепна Попи.

И той се радваше. Но се боеше да й каже причината, защото това можеше да развали всичко.

— Ти си моя отговорност — каза той малко грубо. — Винаги ще се грижа за теб, Попи.

— Благодаря — прошепна тя в отговор.

Стори му се, че долавя в гласа й лека нотка на разочарование, но може би просто така му се искаше.

Бележки

[1] Първият християнски мъченик в сегашна Великобритания. — Б.пр.