Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (45)

Глава 44

Провинциалното имение на херцог Боумонт

21 декември

Шарлот се смути ужасно, когато установи, че е пристигнала преди домакинята си. Но знаеше как е станало така: херцогинята несъмнено не виждаше причина да бърза с пътуването, докато Шарлот и Мей бяха намерили най-евтиния начин Шарлот да стигне до мястото, което означаваше да вземе пощенската карета, а после да намери човек, който да закара нея и камериерката й от странноприемницата, пред която спираше каретата, до имението Боумонт.

Икономът, разбира се, не каза нищо — просто се поклони и спомена, че може би Шарлот няма да има нищо против да прекара нощта спокойно, тъй като другите гости още не са пристигнали. Шарлот вдигна брадичка и мина царствено покрай него, опитвайки се да си придаде вид, сякаш грешката е на херцогинята, задето не е дошла навреме, а не нейна, задето е подранила.

Провинциалният дом на херцог Боумонт бе обграден от парк, който се простираше на цели мили, ако се съдеше по това, което Шарлот бе видяла по пътя насам, а самата къща бе също толкова величествена. Беше толкова голяма, че поне според Шарлот отвън наподобяваше катедрала. А вътре таваните бяха толкова високи, че човек едва можеше да ги види в тъмното, имаше безброй врати и коридори, които водеха във всички посоки.

Икономът беше също толкова ужасен. Носеше ливрея, която цялата беше покрита с червен ширит, и косата му се издигаше като твърда напудрена кула над челото. Шарлот си помисли, че прилича на епископ, който вместо митра носи собствената си коса.

— Предполагам, че херцогинята още не ми е дала стая? — попита Шарлот със слаб глас. Почти тичаше, за да не изостава. — Съжалявам, че внасям смут в домакинството.

Икономът, господин Блънт, поомекна малко.

— Нейна светлост изпрати предварително всички инструкции. Тя е много организирана дама.

Двамата вървяха по коридора на втория етаж, когато ненадейно се разнесе ужасен рев. Шарлот изписка и изтърва чантичката си. Стори й се, че чува животно, което се гърчи от болка, но знаеше със сигурност, че е човек.

Икономът също спря.

— Съжалявам, че ви притеснихме, госпожице — каза той с царствен тон. — Един от гостите не е добре.

— Херцог Вилиърс? — попита Шарлот и почувства как на лицето й грейва усмивка. — Той дойде ли вече?

— Да — отговори икономът. Неодобрението му личеше във всяко помръдване на косата.

Прокънтя втори вик и този път Шарлот осъзна, че звукът идва от съвсем близо — от другия край на коридора. Подейства й като бойна тръба, която свири сбор: не можеше да го пренебрегне. Преди икономът да я спре, тя отвори вратата и влезе.

Посрещна я ужасна гледка. Вилиърс беше гол до кръста и двама мъже го притискаха към леглото, докато Финчли изливаше нещо, което буквално пушеше, върху една ужасна рана на рамото му. Финчли се обърна и я видя; ръката му потрепери и тъмната течност покапа върху гърдите на Вилиърс.

Херцогът беше вперил поглед в тавана, но изръмжа:

— За бога, свършвай, Финчли! Не издържам повече!

— Госпожице Татлок — изпелтечи Финчли.

— Какво правите? — попита тя и дръпна бутилката от ръката на камериера. — Какво точно си мислите, че правите с него?

Челюстта на Финчли увисна, но Вилиърс беше този, който й отговори:

— Иска ми се да кажа, че ме убива, но всъщност изпълнява лекарски нареждания.

— Що за лекар би предложил подобно нещо! — извика Шарлот и размаха възмутено черната бутилка. По някаква причина кипеше от гняв. Нахвърли се върху иконома без следа от плахостта си отпреди малко. — Кой точно е този лекар?

Смехът на Вилиърс, немощен, но ясен, беше единственото, което я накара да спре да разпитва иконома и Финчли.

— Проклятие, трябва да ме накарате да спра да се смея! — изрече херцогът, леко задъхан. — Боли!

— Сега е много по-добре, госпожице Татлок! — увери я искрено Финчли. — Наистина. Доктор Треглоун е истински вълшебник. Отвори раната и отвътре зейна такава инфекция, че няма да повярвате! От няколко дни я лекуваме. — Надявам се, че сте готова да се влюбите, госпожице Татлок.

Икономът си пое въздух, обиден, и се изправи в целия си ръст.

— Влюбена! Това ли било? Чудех се как така тази млада особа смее да проявява подобна дързост, да нахлува в стаята на мъж, да…

Вилиърс вдигна ръка и стрелна иконома с леден поглед, който го накара да млъкне.

— Не е влюбена в мен, Блънт. И няма да се влюби. Но ако ръководите някакво пуританско домакинство, по-добре се подгответе. Нали си давате сметка, че вашата господарка е херцогиня Боумонт?

Икономът отново изпъна гръб. На лицето му се изписа странна смесица от гордост и недоволство.

— Нейна светлост е във всичките ни мисли — оповести той.

— Чудесно. Това е една от гостенките, които Нейна светлост цени най-много — госпожица Татлок.

— Наясно съм — отговори икономът и направи отсечен поклон. — Ако ми позволите, ще заведа госпожица Татлок в покоите й. Тъкмо я съпровождах дотам, за да се измие след пътуването.

„Спечелих си враг“ — помисли Шарлот. Видя как очите на Вилиърс се плъзват по опърпания й пътнически костюм и ненадейно осъзна за първи път, че действително се намира в спалнята на един херцог… и че въпросният херцог е необлечен.

— Шивачката на манта — обади се неочаквано Вилиърс. — Госпожица Татлок трябва веднага да се срещне с нея. Планът! — обърна се той към Шарлот. — Планът!

Боже! Икономът я гледаше с отровно неодобрение след това доказателство, че една млада неомъжена дама позволява на един херцог да плати за облеклото й. Нищо друго не би могло да докаже така убедително положението й на истинска Вавилонска блудница.

— Господин Дотри? — осмели се да попита Шарлот. — Сигурно е по-важно да преобразите него, Ваша светлост?

— Проклятие, уморен съм! — измърмори Вилиърс и отново затвори очи. — Накарах Дотри да отиде при шивача и той започна да спори като овца, която искат да острижат. Вие, госпожице Татлок, ще бъдете моят шедьовър. И се погрижих тук да дойдат достатъчно млади мъже, измежду които да избирате.

Финчли й отправи многозначителен поглед и тя излезе заднешком от стаята.

Икономът закрачи пред нея. Всеки сантиметър от ливреята му се тресеше от възмущение. Дори отзад Шарлот виждаше как вдигнатата високо над главата му коса трепери от грозната изненада.

Той я въведе в една спалня с цялата церемониалност, дължима на някоя по-маловажна прислужничка.

— Ще поискам от шивачката на манта да се погрижи за вас, ако в момента е свободна — оповести той, загледан над рамото й.

— Много сте любезен — измърмори Шарлот.