Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (27)

Глава 26

Тя беше прекрасна — закръглена, с чувствени извивки и трапчинка в средата на дясната буза, която привличаше погледа на мъжа като магнит. Фигурата й изпъкваше точно там, където трябваше.

А освен това косата й не беше руса. Флеч не можеше да има affaire с жена, чийто цвят на косата беше същият като на Попи. Това нямаше да бъде правилно. Тази жена беше кестенява, братовчедка на Елизабет Армистед, която беше компаньонка на Фокс.

Компаньонка: по-любезна дума от „проститутка“. Госпожа Армистед беше красива, но по-царствена от братовчедка си.

Фокс седеше в другия край на стаята и обсъждаше стратегии. Флеч не познаваше добре нито един от мъжете тук и това улесняваше нещата. Виното беше опияняващо и силно и изгори вътрешностите му, докато слизаше към стомаха, тъмно и горещо като очите на Кресида.

— Знаете ли, аз съм омъжена — каза тя, след като разговаряха известно време.

— Аз също — отговори той.

— Знам! — засмя се тя. — Всички знаят какво е семейното положение на един херцог. Знам всичко за вас. И за вашата херцогиня.

— Какво за нея? — попита той, изпълнен с ненадейно желание да защити Попи.

— Тя е дама, достойна за уважение — отговори Кресида. — Всъщност и моят съпруг не е лош. Шивач е. Живее в Съфолк и се преструва, че не знае какви ги върша. А аз винаги се прибирам за Коледа, а понякога и през лятото, ако мога да го понеса.

— Откога отсъствате от дома си?

— Женени сме от девет години — отвърна тя и допи чашата си. — Аз, разбира се, бях омъжена още от люлката. Но в мига, в който реших, че не мога да понеса още един разговор за атлаз или конци, дойдох да живея тук, в Сейнт Ане Хил. Предполагам, че бихте могли да ме наречете придворна дама.

— Тази къща е много красива — каза Флеч, като погледна към тапицираните с дамаска стени.

— Фокс се грижи много добре за Елизабет — обясни Кресида. — Но в случай че се питате, самата аз не търся подобен начин на живот. Аз съм придворна дама, а не дама, която си търси покровител, колкото и да е благороден.

Флеч се засмя. Не можеше да не я хареса, с тези нейни странни, буйни черни вежди. Кресида не беше точно красива, но беше откровена и много забавна.

— Искате ли да ви разведа из къщата? — попита тя.

За миг Флеч изпита чувството, че светът е затаил дъх. А после отвори уста и за свое изумление изрече:

— Да, разбира се. Покажете ми всичко.

Тя пое ръката му, усмихна му се и двамата излязоха от стаята.

Беше съвсем лесно.

Беше лесно и да се озоват в една спалня — красива, цялата тапицирана в розово и бледозелено. Кресида не спираше да се смее и да подмята саркастични, забавни забележки и някак си Флеч започна да я целува.

Беше съвсем различно от това да целува Попи. Разбира се. Устата на Кресида беше… ами, по-голяма, влажна и…

Знаеше, че няма да се получи. Но тя, разбира се, не го знаеше. И някак си му стана много важно да не й позволи да се досети. Затова всеки път щом тя посегнеше към панталона му, той се отдръпваше. Не спираше да я целува и да я обсипва с ласки.

По някакъв начин малко след това тя остана само по риза, а той продължаваше да я целува и гали.

Чувстваше се нещастен.

Това чувство беше отвратително. Откакто Попи го напусна, бяха минали месеци.

Би трябвало да се поздравява наум. Всички нощи, които прекара в тревоги, че никога няма да може да задоволи една жена, се оказаха напразни. Но най-накрая Кресида посегна, а той не се извърна достатъчно бързо и тялото й застина, защото тя разбра какво напипва. Или по-скоро, какво не напипва.

— И таз добра! — измърмори тя и отдръпна ръцете си. — Какво правиш тогава?

— Не знам.

— Е, добре, не искам да играеш с мен тези твои игрички — каза Кресида, вперила поглед в тавана. — Беше ми хубаво с теб, а сега ме накара да се почувствам като нищожество. Какъв ти е проблемът?

— Не е заради теб.

— Предполагам, че си от ония, които предпочитат мъже — измърмори мрачно тя, седна и придърпа връзките на корсета си. — Не.

Устните й се изкривиха — очевиден признак, че често се сблъсква с подобно отричане.

— Аз… аз съм женен — измърмори Флеч.

— Ти си глупак.

— Това също.

— И предполагам, че това е първият път, когато си се замислял дали да й изневериш. — Сега Кресида поставяше фуркетите в косата си и гласът й звучеше повече примирено, отколкото сърдито.

— На практика да.

— Удивително. Повечето джентълмени, които съм срещала, изневеряват още преди мастилото на брачното им свидетелство да е изсъхнало. Какво тогава се обърка?

— Да се е объркало ли?

— Сигурно си бил влюбен — промълви тя и когато го погледна, в очите й се четеше странна комбинация от съжаление и проницателност.

— Тя не обича да спи с мен — призна Флеч и се удиви колко добре се чувства сега, след като го изрече на глас. — Не ми отказва, но само го понася.

— Има такива жени. Имай наум, че понякога всяка жена се чувства така. Ако ме докоснеш, ще се разкрещя.

— Тя никога не казва така.

Кресида извади фуркетите от косата си и каза:

— Някои жени никога не могат да изпитат наслада от акта. Веднъж имахме тук такова момиче. След известно време то просто не можеше да издържа повече и един ден избяга.

— Но това не е бордей — възрази Флеч. — Защо е трябвало да бяга?

Тя не му отговори.

— Ако си промениш мнението и решиш, че искаш в леглото си жена, която наистина може да ти достави удоволствие, знаеш как да ме намериш. При това аз съм истинска находка в сравнение с някои блудници.

— Но нали каза…

Тя се обърна, погледна го и се засмя.

— И ти ми повярва?

Сега Флеч я видя с други очи.

— Херцоже — попита тя, — от какво ще живее жена като мен, когато остарее? Да не мислиш, че мога просто да се върна при съпруга си, когато поискам, и той ще ме приеме? О, наистина ходя там за Коледа, защото тогава той няма друг избор, освен да ме пусне — ако ме изгони, момчетата ще бъдат много разочаровани.

— Момче…

— Две. Умни малки сладурчета — поясни тя и усмивката й угасна. — Но вече започват да задават въпроси. Трябва да си намеря покровител, някой като Фокс. Да ме издържа и да ми купи къща. Тогава може би момчетата ще могат да идват при мен или аз да ходя при тях, с карета. Съпругът ми би уважил това.

Флеч си помисли, че не е много вероятно съпругът й да позволи синовете му да посещават своята пропаднала майка.

Може би тя прочете тази мисъл в очите му. Във всеки случай се обърна и сложи в косата си последния фуркет.

— Виждам, че този покровител няма да си ти — каза тя и излезе, преди Флеч да е успял да измисли предложение. Дали можеше да й даде гвинеи? Или по-късно да й изпрати бижута по специален куриер?

Той седна в спалнята и се замисли за бижутата. Реши, че един джентълмен трябва да изпрати бижута и да се погрижи да пристигнат на следващия ден, дори когато интимните ласки се окажеха прекъснати, или може би точно поради това.

Прибра се у дома и твърде късно си спомни, че лейди Флора положително го очаква. Тя се втурна да го посрещне и полите й изшумоляха.

— Ваша светлост — поздрави го тя и протегна ръка. Той се наведе и я целуна.

— Хмм — измърмори лейди Флора. — Ухаете на рози. На жена.

Той припряно се изправи. Но тя му се усмихваше, сякаш бе постигнал нещо. Флеч предпазливо направи крачка назад.

— Надявам се, че откровеността ми не ви обижда — каза тя и сините й очи проблеснаха на светлината на свещите. — Според мен всеки млад джентълмен трябва да си намери развратница, която да го развлича. Изглежда, някои джентълмени стигат до този извод по-късно от останалите.

Флеч едва не се задави. Възможно ли бе тъща му да казва това, което той си мислеше, че казва? Украшението на главата й беше гротескно високо, щраусовите пера се развяваха почти на метър над нея и стигаха до канделабъра, който висеше от тавана. Уви, свещите на този канделабър се палеха само по официални поводи. Ако не беше така, лейди Флора можеше да се подпали.

„Ставаш много груб“ — напомни си Флеч и оголи зъби в нещо като усмивка.

— Радвам се да видя доказателство, че не сте от нашите — изцъка с език лейди Флора — не толкова мъжествени господа. Всеки джентълмен трябва да си има своя амазонка.

Той стисна зъби.

— Нали ме разбирате, Ваша светлост? — усмихна му се тя и Флеч си помисли, че никога не е срещал жена, която толкова да прилича на вълчица. — Не е редно дъщеря ми да понася тежестта на вашите покварени желания. Може би посещенията при дамата, която се е парфюмирала и по този начин е парфюмирала и вас, могат да ви станат редовен навик? Това може би ще убеди дъщеря ми да се върне при вас.

Флеч потисна яростта си и отново се поклони.

— Не подозирах, че съпругата ми така отчаяно копнее да си намеря женска компания.

— О, но мъжете са толкова себични, не е ли така?

Тя млъкна, което му подсказа, че може би трябва да отговори.

— Не, доколкото знам.

— Нима? — повдигна деликатно вежда тя. — Разбира се, най-себичните хора не се възприемат като такива, нали?

— Не знам, госпожо. Вие например смятате ли се за себична?

Тя го погледна усмихната.

— Във всяко едно отношение. Да бъдеш себичен означава да си егоистичен. Има само една област, в която не смятам за слабост и разсейване да мисля за другиго повече, отколкото за себе си: когато става въпрос за дъщеря ми. Заради нея и само заради нея се подлагам на неудобството да живея с вас. — Тя млъкна, направи пауза и добави: — Ваша светлост.

„Тя ме мрази — помисли си Флеч. — Е, чувството е взаимно“.

— Предполагам, че тази чутовна саможертва няма да продължи вечно?

— В името на дъщеря си се отказах от собствените си удобства — отговори лейди Флора и се свлече в едно кресло, като чудесно си придаде вид на жена, заставена от крайната необходимост да живее в херцогска къща с петдесет и четирима прислужници на свое разположение.

— Тогава позволете ми да попитам как бих могъл да ви убедя да се завърнете към предишните си удобства — предложи Флеч.

— Нима не е очевидно? — усмихна му се тя така дружелюбно, сякаш се намираха на събиране на чай. — Дъщеря ми смята брачните ви интимности за отблъскващи. Вие, изглежда, сте неспособен да създадете наследник, но настоятелно ще ви предложа да не се занимавате с този малък проблем за една година или там някъде. Клетата Пердита се справи така възхитително със задачата да обслужва скверните ви желания. В този момент би било прекалено много да я помолим да избере някой подходящ джентълмен, който да заеме вашето място в брачното ложе. Мили Боже — продължи тя със самодоволен вид, — това наистина прозвуча сурово, нали? Чувствам се разкъсана между безкрайно съжаление към клетата Пердита и естественото желание за убийство, което всяка майка изпитва в подобна ситуация.

— Желание за убийство ли? — повтори Флеч, седна и кръстоса крака. — Да ме прости Господ, ситуацията явно е далеч по-сериозна, отколкото си мислех. Доколкото разбирам, ако си намеря някоя куртизанка, това ще зарадва съпругата ми. Питам се защо тя не ми го каза сама.

— Пердита ли? — повдигна вежда лейди Флора. — Наистина ли си мислите, че скъпата Пердита може да се насили да ви го каже? Ще говоря откровено, Ваша светлост. Дъщеря ми е страхлива глупачка с меко сърце. Не можеше да понесе мисълта да ви каже колко сте й противен. Смятам за свое право като нейна майка да ви изясня какво изпитва тя. Казах й, че вие просто не осъзнавате истината.

Флеч не можа да се насили да отговори. През всички тези нощи… Знаеше, че Попи, не изпитва удоволствие, но и през ум не му беше минало, че го обсъжда с майка си. Само при мисълта за това го побиха тръпки.

Лейди Флора не беше от жените, които оставят мълчанието да се проточи.

— Мъжете рядко разбират тези неща — каза тя. — Естествено, че телата ви отвращават нежния пол! Нашите чувства са насочени към деликатното, а телата ни са с изящни извивки, както казват всички поети. Как можа и през ум да ви мине, че една дама може искрено да пожелае интимност с космат… е, ще оставя въображението ви само да си представи чувствата на Попи.

Флеч стана и се поклони.

— Извинете ме, лейди Флора, трябва да…

Тя го гледаше с развеселен поглед.

— Ще се наложи да я умолявате.

— Да я…

— … умолявате да се върне. Кажете й, че най-накрая сте си намерили куртизанка и отсега нататък няма да се възползвате от нея като от някоя проста перачка.

— Непременно ще говоря със съпругата си — увери я Флеч и потисна импулса да извърши убийство, макар че не беше сигурен кого иска да убие — тъща си или жена си.

— Когато Пердита се съгласи да се върне в дома ви, аз, разбира се, ще се върна в своя — увери го лейди Флора със сладък глас. — Това ще ви даде мотивация, не съм ли права? Предполагам, че се питате защо действам толкова енергично от името на Пердита?

— Всъщност — промълви с усилие Флеч, — след като самата вие ми казахте, че сте себична…

Тя, разбира се, не му позволи да довърши.

— Мисля, че Пердита не бива да живее повече с херцогиня Боумонт. Нали си спомняте как клетата ми дъщеря си въобразяваше, че е влюбена във вас?

Флеч не помръдна нито един мускул.

— Нали? — повтори тя нетърпеливо. — Това не беше чак толкова отдавна. Във всеки случай дъщеря ми не е от най-умните, колкото и да ми е неприятно да го кажа. Ако я оставя с тази безнравствена херцогиня в Боумонт Хаус, тя пак ще се влюби… и не във вас, херцоже. Разбирате ли ме?

— Тя е романтичка. Все си мисли, че мъжете са по-интересни, отколкото изобщо могат да бъдат. Знаете ли за този неин странен копнеж да посещава сбирките на Кралското дружество?

— Тя копнее да ги посещава, така ли?

Лейди Флора се подсмихна.

— Предполагам, че не сте разговаряли много с Пердита. Значи не знаете колко е запленена от естествениците? О, защо ли изобщо питам!

Флеч поклати глава и почувства как го побиват тръпки от глава до пети.

— Нима намеквате, че…

— Още не. Но нищо не се знае, сега, след като напусна дома ви и се премести в Боумонт Хаус, където Бог вижда, че прелюбодеянието е просто моден порок, който всички задоволяват най-усърдно.

— Ще говоря с Попи.

— Веднага щом тя се върне в тази къща, аз ще се завърна в своята — оповести ведро лейди Флора. — Макар че трябва да изтъкна: фактът, че през изминалите четири години така и не се появиха създадени от вас деца, загатва, че потомъкът на някой млад учен може да се окаже точно това, което е нужно за освежаване на родословното ви дърво!

През целия си живот Флеч не бе изпитвал толкова силна омраза. Това чувство се разпространи мълниеносно из цялото му тяло. Пръстите му леко затрепериха от желание да… да…

Тя стана и се отправи с припряна стъпка към вратата.

— Пожелавам ви лека нощ, Ваша светлост. — Спря се и обърна глава, при което едно от щраусовите й пера се изви срещу касата на вратата. — Надявам се, че няма да съобщите на Пердита за разговора ни. Клетото ангелче се надява никога да не й се налага да води разговор на неприятни теми. Но отношенията между мъжете и жените са винаги неприятни, не мислите ли? Според мен откровеността е най-здравословният начин да се справим с подобни ситуации.

Най-накрая лейди Флора излезе и от мястото си Флеч видя две пера, гордо извисяващи се към тавана, и едно увиснало пиянски над ухото й. Така й се падаше.