Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (6)

6

— Добре — прие Евън. — Да разгледаме града.

— Трябва да отида в някой магазин за играчки и да потърся подарък за братовчед ми — каза Анди, като изправи колелото за дръжките на кормилото.

— На колко години си? — попита Евън и задърпа Тригър по улицата.

— На дванайсет.

— Аз също — зарадва се той. — Може ли да пробвам колелото ти?

Тя поклати глава, докато се качваше на тясната седалка.

— Не, но ще ти позволя да бягаш до мен — засмя се Анди.

— Ти си луда — подметна той и се затича, щом тя започна да върти педалите.

— А ти си глупав — провикна се тя игриво.

— Хей, Анннндрееееа, чакай ме! — извика той, удължавайки името й, за да я подразни.

След няколко пресечки къщите свършиха и те влязоха в града, който се отличаваше с ниски двуетажни магазини и офиси. Евън видя малка тухлена пощенска станция, бръснарница със старомоден въртящ се знак отпред, хранителени стоки и железарски магазин с голяма табела на прозореца, която обявяваше разпродажба на храна за птици.

— Магазинът за играчки е след една пресечка — заяви Анди, докато буташе колелото си по тротоара. Евън дърпаше каишката на Тригър, за да не изостава. — Всъщност има два магазина за играчки, стар и нов. Старият повече ми харесва.

— Да идем да го разгледаме — предложи Евън, загледан в претрупаната витрина на магазина за видеотехника на ъгъла.

Дали леля Катрин има видеоплеър? — зачуди се, но бързо отхвърли идеята. — Едва ли.

Магазинът за играчки се намираше в стара дъсчена постройка, която от много години не бе боядисвана. Една малка, изрисувана на ръка табела зад прашасалия прозорец гласеше: УЕГНЪР — СТОКИ И ДРЕБОЛИИ. Нямаше играчки на витрината.

Анди облегна колелото си на фасадата на сградата.

— Понякога собственикът е малко лошичък. Не знам дали ще ти даде да вкараш кучето си.

— Ами да опитаме — каза Евън и отвори вратата. Опъвайки силно каишката, Тригър го поведе в магазина.

Евън се озова в тъмна тясна стаичка с нисък таван. Трябваше му известно време, за да привикнат очите му със слабото осветление.

Магазинът на Уегнър приличаше повече на склад. Край двете стени имаше рафтове от пода до тавана, наблъскани с кашони с играчки, и дълга витрина, която се проточваше през средата на магазина, оставяйки толкова тесни пътечки от двете страни, че дори такива клечки като Евън трябваше да се провират, за да минат.

В предната част на магазина, върху една висока табуретка зад старомодна дървена каса, седеше прегърбен мъж с кисела физиономия и с един-единствен кичур бяла коса в средата на червената си плешива глава. Той имаше увиснал бял мустак, който сякаш се намръщи срещу Евън и Анди, щом влязоха.

— Здрасти — промълви Анди плахо, помахвайки на мъжа.

Той изсумтя в отговор и се обърна към вестника, който четеше.

Тригър подуши въодушевено долните рафтове. Евън огледа кашоните с играчки. По дебелия пласт прах си личеше, че са там от сто години. Всичко изглеждаше нахвърляно накуп — кукли до конструктори, рисувателни принадлежности, смесени със стари пластмасови фигурки на екшън герои, които Евън дори не разпознаваше, комплект детски барабани под купчина футболни топки.

Двамата с Анди бяха единствените клиенти в магазина.

— Дали имат електронни игри? — попита Евън шепнешком, от страх да не наруши тишината.

— Не мисля — прошепна в отговор Анди. — Ще попитам. — Тя се провикна към предния край. — Имате ли електронни игри?

Мъжът не отговори веднага. Той се почеса по ухото.

— Не ги внасяме — изсумтя накрая, звучеше раздразнен, че го бяха прекъснали.

Анди и Евън се замотаха към задния край на магазина.

— Какво му харесваш на това място? — прошепна Евън, като вдигна един стар пистолет в каубойски кобур.

— Просто ми се струва готино — отвърна Анди. — Тук можеш да намериш същински съкровища. Не е като другите магазини за играчки.

— И още как — рече саркастично Евън. — Хей, виж!

— Той вдигна една кутия за обяд, на която бе нарисуван облечен в черно каубой. — Хопалонг Касиди — прочете той. — Кой е Хопалонг Касиди?

— Някакъв каубой с глупаво име — каза Анди, като взе от ръцете му старата кутия за обяд и я огледа.

— Виж, направена е от метал, не от пластмаса. Чудя се дали братовчед ми ще я хареса. И той си пада по глупавите имена.

— Малко е смахнато за подарък — отбеляза Евън.

— И братовчед ми е смахнат — пошегува се Анди.

— Хей, погледни тук. — Тя остави старата кутия за обяд и вдигна един огромен кашон. — Това е магически комплект. „Удивете приятелите си. Направете сто невероятни фокуса“ — прочете тя.

— Това са си доста фокуси — изтъкна Евън.

Той се промъкна още по-нататък в слабо осветения магазин. Тригър го водеше, душейки ожесточено.

— Хей… — За изненада на Евън една тясна врата го отведе в малка стая.

Тази стая, както забеляза Евън, беше още по-тъмна и по-прашна. Като пристъпи вътре, той видя захабени плюшени животни, нахвърляни в кашони, игри в избелели кутии, бейзболни ръкавици от износена, изтъняла и напукана кожа.

На кого са му притрябвали тези боклуци? — замисли се той.

Тъкмо се канеше да излезе, когато нещо привлече погледа му.

Беше синя метална кутийка, голяма горе-долу колкото консерва. Вдигна я, изненадан от тежестта й.

Той я приближи до лицето си, за да я огледа в сумрака, и прочете избелелия етикет: КРЪВТА НА ЧУДОВИЩЕТО. Под този надпис имаше друг с по-дребен шрифт, който гласеше: СМАЙВАЩО ЧУДОДЕЙНА СУБСТАНЦИЯ.

Хей, това изглежда яко — помисли си Евън, завъртайки кутийката в ръката си.

Изведнъж си спомни за десетте долара, които майка му бе напъхала в джоба на ризата му.

Той се обърна и видя собственика на магазина да стои на вратата и да го гледа ядосано с тъмните си очи.

— Какво правиш тук, отзад? — изкряска той.