Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (21)

21

В отчаяното си желание да се отърват от отвратителното съдържание на найлоновите чували, Евън все пак заблъска по вратата.

— Хайде де — някой да отвори! Някой да отвори!

Нямаше отговор.

Той заудря с двата си юмрука.

Тишина.

Най-накрая Анди трябваше да го издърпа настрана.

— Магазинът не работи — провикна се една жена от отсрещната страна на улицата. — Преди няколко дена го затвориха. Не виждате ли? Залостено е отвсякъде.

— Много полезно — измърмори Евън и тресна гневно ръката си във вратата.

— Евън, спри. Ще се нараниш — предупреди го Анди.

— Сега какво? — попита Евън. — Имаш ли други фантастични идеи, Анди?

Тя вдигна рамене.

— Твой ред е да измислиш нещо умно.

Момчето въздъхна нещастно.

— Може да го дам на Катрин и да й кажа, че е говеждо. Тогава тя ще го накълца с онзи нож, с който се разхожда по цял ден.

— Не мисля, че разсъждаваш трезво в момента — отбеляза Анди, като сложи съчувствено ръка на рамото му.

И двамата се взираха в чувалите за боклук. Те изглеждаха, като че ли се движат — издуваха се и се свиваха, сякаш зеленото желе вътре дишаше.

— Да се върнем у Катрин — предложи Евън с разтреперан глас. — Може да измислим нещо по пътя.

Те някак успяха да довлачат чудовищната кръв до къщата на Катрин. Слънцето бе стигнало високо в небето. Щом се запътиха към задния двор, Евън вече бе плувнал в пот. Ръцете го боляха. Главата му пулсираше.

— А сега какво? — попита немощно, пускайки издутия чувал.

Анди подпря колелото си до стената на гаража и посочи към големия алуминиев казан за боклук до вратата.

— Какво ще кажеш за това? Изглежда ми доста стабилен. — Тя се приближи до него да го огледа. — И виж, капакът се затваря със скоби.

— Добре — съгласи се Евън, като избърса челото си с ръкава на тениската си.

Анди отвори капака на големия казан, след което изсипа съдържанието на своя чувал. То се стовари на дъното с противен жвакащ звук. После тя побърза да помогне на Евън.

— Толкова тежи — изпъшка Евън, мъчейки се да повдигне чувала.

— Можем да се справим — настоя Анди.

С общи усилия успяха да изсулят кръвта на чудовището от чувала. Тя се търкулна като приливна вълна, шляпвайки шумно в стените на контейнера, и се надигна, сякаш се опитваше да избяга.

С шумна въздишка на облекчение Евън хлопна металния капак и го залости.

— Уха! — извика Анди.

И двамата се загледаха в казана, сякаш очакваха да експлодира или да се пръсне на парчета.

— Сега какво? — попита Евън с напрегнато от страх изражение.

Преди Анди да успее да му отговори, видяха Катрин да излиза от кухненската врата. Тя огледа задния двор, докато накрая ги съзря.

— Евън, добра новина! — извика тя.

Като хвърлиха по един последен поглед назад към казана, Евън и Анди забързаха към къщата. Катрин държеше жълто листче в ръката си. Телеграма.

— Майка ти идва да те вземе този следобед — съобщи Катрин с широка усмивка.

Мисля, не Катрин няма търпение да се отърве от мен — беше първата мисъл на Евън.

След това, отхвърляйки я, той подскочи и се завъртя от радост. Това беше най-добрата новина на света.

— Махам се оттук! — възкликна той, след като леля му се прибра в къщата. — Махам се оттук! Нямам търпение!

Анди, както изглеждаше, не споделяше радостта му.

— Оставяш на леля си много приятна изненада ей там — рече тя, посочвайки казана за боклук.

— Не ми пука! Махам се оттук! — повтори Евън, вдигайки дланта си, за да я плесне с тази на Анди.

Тя обаче не се включи в поздрава.

— Не смяташ ли, че трябва да кажем на някого за кръвта на чудовището? Или да направим нещо по въпроса, преди да си тръгнеш?

Но Евън бе прекалено развълнуван, за да мисли за това сега.

— Хей, Тригър! — извика той и хукна към кошарата на кучето в задния край на двора. — Тригър… отиваме си вкъщи, момче!

Евън отвори вратичката — и се сепна.