Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (3)

3

Евън залитна назад, щом топлата тъмнина го обзе.

Отне му няколко секунди, докато разбере какво е. С все още разтуптяно сърце той се протегна и отскубна квичащата черна котка от лицето си.

Котката падна безшумно на земята и пое с тихи стъпки към вратата. Евън се обърна и видя Катрин да стои на прага и да се усмихва.

Откога ли стои там? — запита се той.

— Сарабет, как си влязла тук? — попита тя със закачливо укорителен тон, наведена над котката. — Сигурно си изкарала акъла на момчето.

Котката измяука и се отърка в голия крак на Катрин.

— Сарабет уплаши ли те? — обърна се Катрин към Евън, все още с усмивка на лице. — Тази котка има странно чувство за хумор. Тя е зла. Самото зло. — Тя се разкикоти, сякаш бе казала нещо смешно.

— Добре съм — измънка Евън неуверено.

— Пази се от Сарабет. Тя е зла — повтори Катрин, наведе се и хвана котката за врата и я задържа във въздуха пред себе си. — Зла, зла, зла.

Като видя котката увиснала във въздуха, Тригър изръмжа нещастно. Размаха късата си опашка и скочи към котката, като лаеше, но не я уцели и пак скочи, изтраквайки със зъби към опашката на Сарабет.

— Долу, Тригър! Долу! — извика Евън.

Мъчейки се да се изплъзне от ръцете на Катрин, котката замахна към нея с черната си лапа с остри нокти, като не спираше да мяука от гняв и страх. Тригър лаеше и виеше, докато Евън се мъчеше да издърпа настрана превъзбудения кокер шпаньол.

Евън сграбчи Тригър, щом котката се метна на пода и изчезна през вратата.

— Лошо куче. Лошо куче — прошепна Евън. Но не го мислеше. Радваше се, че Тригър бе успял да уплаши и прогони котката.

Той погледна нагоре и видя, че Катрин все още изпълва рамката на вратата и го гледа строго.

— Доведи кучето — нареди тя тихо, като присви очи и стисна устни.

— Ъ? — Евън сграбчи Тригър и го прегърна силно.

— Доведи кучето — повтори студено Катрин. — Не може да търпим каращи се животни в къщата.

— Но, лельо Катрин… — започна да се моли Евън, после се сети, че тя не може да го чуе.

— Сарабет е лоша — заяви Катрин, без да смекчава изражението си. — Не можем да си позволим да я дразним, нали? — Тя се обърна и пое надолу по стълбите. — Доведи кучето, Евън.

Като стискаше здраво Тригър с две ръце, Евън се поколеба.

— Трябва да се погрижа за кучето — рече сурово Катрин. — Ела.

Евън внезапно бе обзет от ужас. Какво искаше да каже с това да се погрижи за кучето?

В главата му се появи картина, в която Катрин стоеше на вратата с кървав нож в ръка.

— Доведи кучето — настоя Катрин.

Евън изстена. Какво щеше да направи на Тригър?