Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (29)

29

— Мамо! — извика Евън.

Той пусна Тригър и побърза да я поздрави, като се хвърли с разперени ръце в обятията йия стисна силно.

— Какво става тук, за бога? — попита госпожа Рос.

— Защо онези момчета изхвърчаха оттук като подплашени? Изглеждаха ужасени до смърт.

— Ами… малко е трудно за обяснение, мамо. Много се радвам да те видя!

Тригър също се радваше. Когато най-накрая спря да подскача нагоре-надолу и да скимти, Катрин покани майката на Евън в кухнята.

— Ще направя чай — рече тя. — Имам доста дълга история за разказване.

— Надявам се да не е прекалено дълга — намекна госпожа Рос, като погледна въпросително към Евън. — Трябва да хванем полета в четири часа.

— Мамо, мисля, че тази история ще ти е интересна — каза Евън и хвърли развеселен поглед към Анди.

Двете жени изчезнаха в кухнята. Анди и Евън се отпуснаха уморено на дивана.

— Предполагам, че си заминаваш завинаги — обади се Анди. — Имам предвид… за Атланта и всичко останало…

— Бих искал… ъ-ъ… да си пишем — смотолеви Евън, почувствал се изведнъж неловко.

— Да. Добре — оживи се Анди. — А пък татко има предплатена карта за телефон. Може да ти запиша номера и… нали се сещаш… да ти се обаждам.

— Да, страхотно би било — каза Евън.

— Може ли да те помоля за една малка услуга? — попита Анди.

— Да, разбира се — отвърна Евън с любопитство.

— Ами може да ти прозвучи странно — започна неохотно Анди. — Но може ли… ъ-ъ… може ли да ми дадеш малкото топче от кръвта на чудовището, което остана? Нали се сещаш — един вид за спомен?

— Разбира се. Нямам нищо против — съгласи се Евън.

И двамата обърнаха погледи към мястото на килима, където преди малко се търкаляше остатъкът.

— Хей… — изненада се Анди.

Кръвта на чудовището не беше там.