Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (26)

26

Анди?

Леля Катрин Анди ли обвиняваше?

Евън се завъртя, за да погледне приятелката си.

Но Анди също се обърна.

И Евън веднага се сети, че леля му не сочи към Анди. Тя сочеше Сарабет.

Застанала на вратата към всекидневната, черната котка изсъска и изви гърба си, а жълтите й очи проблеснаха към Катрин.

— Тя го направи! Тя беше! — заяви Катрин, сочейки яростно.

Огромната каша от зелена чудовищна кръв отскочи назад, отдръпна се, сякаш ужилена от думите на Катрин. Из вътрешността й се раздвижиха сенки, щом тя се разтресе, осветена от процеждащата се през прозорците на всекидневната светлина.

Евън се взря в котката, после обърна очи към Анди. Момичето вдигна рамене, лицето й бе сковано от ужас и объркване.

Леля Катрин е полудяла — помисли си тъжно Евън.

Напълно си е изгубила ума.

Говори пълни глупости.

В думите й няма никакъв смисъл.

— Тя беше! — повтори Катрин.

Котката изсъска в отговор.

Чудовищната кръв подскочи на място, разклащайки неподвижните братя Беймър във вътрешността си.

— О, гледай! — извика Евън на Анди, щом черната котка изведнъж се вдигна на задните си крака.

Анди изпъшка и стисна ръката на Евън. Ръката й бе студена като лед.

Като продължи да съска, котката надвисна като сянка срещу стената и замахна с ноктите си, разцепвайки въздуха с тях. Очите й бяха затворени и тя бе погълната от тъмнината.

Никой не помръдна.

Единствените звуци, които Евън можеше да чуе, бяха бълбукането на зелената смес и тупкането на собственото му сърце.

Всички бяха насочили погледите си към котката, щом тя се изправи, протегна се и нарасна. И докато растеше, променяше формата си.

И се превърна в човек.

Със сенчести ръце и крака в зловещата тъмнина.

И тогава сянката излезе от тъмнината.

Сега Сарабет беше млада жена с огнено червена коса, бледа кожа и жълти очи — същите жълти котешки очи, които преследваха Евън, откакто бе пристигнал. Младата жена бе облечена в падаща на воали черна рокля, която стигаше до глезените й.

Тя застана на вратата и впери обвинителен поглед в Катрин.

— Видяхте ли? Тя е виновна — каза тихичко Катрин. А следващите и думи бяха насочени само към Сарабет: — Магията ти над мен е развалена. Вече няма да ти служа.

Сарабет отметна червената си коса зад покритите с наметало рамене и се изсмя.

— Аз решавам какво ще правиш, Катрин.

— Не — възпротиви й се Катрин. — Използва ме двайсет години, Сарабет. От двайсет години ме държиш затворена тук, подвластна на магията ти. Но сега ще използвам тази чудовищна кръв, за да избягам.

Сарабет пак се изсмя.

— Няма къде да избягаш, глупачке. Всички ще умрете сега. Всички.