Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (23)

23

— Неее!

Евън нададе животински рев — звук, който не бе издавал никога преди — и се претърколи, щом движещата се зелена вълна подскочи към него.

— Бягай, Евън! — изпищя Анди. Тя сграбчи ръката му и го дръпна да се изправи на крака. — То е живо! — извика тя. — Бягай!

Кръвта на чудовището се плисна по стената на гаража. Изглеждаше, сякаш се залепи там за кратко. После се отлепи и заподскача към тях с изненадваща скорост.

— Помощ! Помощ!

— Моля, някой да ни помогне!

Евън и Анди хукнаха, пищейки с цели гърла. С омекнали от страх крака, Евън последва Анди с цялата бързина, на която бе способен, надолу по алеята към предния двор.

— Помощ! Моля ви, помогнете ни!

Гласът на Евън бе прегракнал от крещене. Сърцето му бумтеше в гърдите. Слепоочията му пулсираха.

Той се обърна и видя, че кръвта на чудовището е точно зад тях и набираше скорост, докато подскачаше през двора, издавайки отвратителното си пльокане с всеки подскок.

Плъок. Плъок. Плъок.

Една червеношийка, която ровичкаше за червейчета в тревата, не забеляза навреме опасността. Тресящата се зелена лавина мина през нея като валяк.

— О! — изпъшка Евън, виждайки как птицата бе засмукана от зелената вълна. Крилата й пляскаха ожесточено, птицата нададе сетен крясък, след което изчезна вътре.

Плъок. ПЛЪОК. Плъок.

Чудовищната кръв смени посоката, като продължаваше да подскача и да се тресе, оставяйки бели петна върху тревата като грамадни кръгли стъпки.

— То е живо! — изпищя Анди, долепила длани до бузите си. — О, боже мой — живо е!

— Какво да правим? Какво да правим? — Евън не разпозна собствения си изпълнен с ужас глас.

— Настига ни! — изпищя Анди и го дръпна за ръката. — Бягай!

Запъхтени, те тръгнаха към предната част на къщата.

— Хей, какво става? — извика един глас.

— Ъ?

Стреснат от гласа, Евън мигом спря. Погледна към тротоара и видя близнаците Беймър с еднаквите им усмивки на едрите им лица.

— Любимата ми боксова круша — каза единият на Евън и вдигна заплашително юмрука си.

Те направиха няколко стъпки към Евън и Анди. После усмивките им увиснаха и устите им зяпнаха от ужас, щом гигантската зелена вълна се появи откъм алеята, търкаляйки се бързо като велосипед.

— Внимавайте! — изпищя Евън.

— Бягайте! — извика Анди.

Но двамата братя бяха прекалено стреснати, за да помръднат.

С опулени от страх очи, те вдигнаха ръце, сякаш се опитваха да се предпазят.

Плъок. Плъок. Плъок.

Грамадната маса от чудовищна кръв набираше сила, като подскачаше напред. Евън затвори очите си, щом тя се блъсна в близнаците с оглушително плющене.

— Ау!

— Не!

И двамата братя се разкрещяха, размахваха ръце и се мъчеха да се измъкнат.

— Помогнете ни! Моля ви, помогнете ни!

Телата им се извиваха и гърчеха, докато близнаците се бореха да се освободят.

Но бяха здраво залепнали. Зелената каша ги заля и ги покри напълно.

А после ги издърпа навътре с оглушително изпукване.

Анди закри очите си.

— Ужас — измърмори тя. — Ух, че гадост.

Евън изстена безпомощно, щом близнаците Беймър най-накрая престанаха да се борят.

Ръцете им увиснаха. Лицата им изчезнаха в движещата се каша.

Тогава кръвта на чудовището подскочи нависоко, обърна се и започна да се отдръпва по алеята.

Анди и Евън замръзнаха, несигурни накъде да тръгнат.

— Да се разделим! — извика Евън. — Не може да тръгне и след двамата!

Анди отвърна на изплашения му поглед. Тя отвори уста, но оттам не излезе звук.

— Да се разделим! Да се разделим! — повтори пискливо Евън.

— Но… — започна Анди.

Преди да е успяла да каже нещо, предната врата на къщата се отвори рязко и Катрин застана на верандата.

— Хей, какво правите, деца? Какво е това? — извика тя, стиснала мрежата с изпълнени с ужас очи.

Гигантската топка набра скорост и заподскача към верандата.

Катрин заметна нагоре ръце от страх. Застана като замръзнала за един дълъг момент, сякаш се опитваше да проумее какво вижда. После, оставяйки входната врата широко отворена, тя се завъртя наобратно и избяга в къщата.

Плъок. Плъок. Плъок.

На предната веранда чудовищната кръв се поколеба.

Подскочи на място веднъж, два пъти, три пъти, сякаш обмисляше следващия си ход.

Евън и Анди гледаха, запъхтени от ужас, от отсрещната страна на ливадата, опитвайки се да нормализират дишането си.

На Евън му се повдигна, щом видя близнаците Беймър, които все още се подмятаха вътре — безлични затворници — в тресящата се зелена каша.

После изведнъж чудовищната кръв подскочи нависоко и профуча нагоре по стълбите на верандата.

— Не! — изписка Евън, щом нещото се процеди през отворената врата и изчезна в къщата.

От средата на двора Анди и Евън чуха смразяващия кръвта писък на Катрин.

— То хвана леля Катрин — рече немощно Евън.