Метаданни
Данни
- Серия
- Goosebumps (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Monster Blood, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Руева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Р. Л. Стайн
Заглавие: Кръвта на чудовището
Преводач: Нина Стоянова Руева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: повест
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 16.02.2017
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-1682-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3942
История
- — Добавяне
13
— Тригър, върни се! Върни се!
Голямото куче продължи да бяга, а огромните му лапи се удряха в цимента.
— Върни се! — изкрещя Евън, тичайки с широки, отчаяни крачки и с разтуптяно сърце; краката го боляха при всяка стъпка, докато се опитваше да настигне галопиращото куче.
Нощта беше тъмна и беззвездна. Улицата блестеше, сякаш наскоро бе валяло.
Лапите на Тригър се удряха в паважа, всяка стъпка беше като шумен трясък с безкрайно ехо. Гигантските му уши плющяха като крила, като знамена, развети на вятъра. Голямата му глава се клатушкаше нагоре-надолу, но той не се обръщаше назад.
— Тригър! Тригър!
Гласът на Евън бе заглушен от поривите на вятъра, които брулеха лицето му. Той се опита да вика по-високо, но от устата му не излезе нито звук.
Знаеше, че трябва да спре кучето. Трябваше да го хване и да потърси помощ. Тригър растеше толкова бързо, напълно неконтролируемо. Той вече беше с размерите на пони и с всяка минута ставаше все по-голям.
— Тригър! Тригър! Спри, момче!
Тригър, изглежда, не го чуваше. Сякаш гласът на Евън не достигаше до него през вихрушката.
Въпреки това Евън тичаше, сърцето му блъскаше в гърдите, всяко мускулче го болеше. И докато бягаше, той изведнъж осъзна, че не беше сам.
Пред препускащото с тежки стъпки куче бягаха две едри фигури.
Две едри фигури, които Евън разпозна, бягаха с всички сили, опитвайки се да се отърват от побеснялото животно.
Близнаците Беймър. Рик и Тони.
Тригър ги гонеше, внезапно осъзна Евън.
Момчетата свиха зад един ъгъл в една още по-тъмна улица. Тригър ги последва на подскоци. Евън продължи да бяга, останал най-отзад.
Чуваше се само равномерният ритмичен трясък на огромните лапи на Тригър.
И шляпането от гуменките на близнаците Беймър, които търчаха по паважа.
И пухтенето на Евън, който се мъчеше да ги настигне.
Изведнъж кучето се изправи на задните си крака, вирна глава към небето и нададе оглушителен вой. Това не беше кучешки вой — беше воят на чудовище.
Тогава чертите на Тригър започнаха да се променят. Челото му изхвърча напред и се уголеми. Очите му станаха широки и кръгли, преди да потънат под издаденото чело. Острите му зъби се показаха от зейналата паст и той нададе още един вой към небето, по-силен и по-пронизващ от първия.
— Той е чудовище! Чудовище! — изкрещя Евън.
И се събуди.
Събуди се от този ужасяващ кошмар.
И разбра, че е в леглото си, в кабинета на горния етаж в къщата на Катрин.
Всичко беше кошмар, страшен, ужасяващ сън.
Безобиден сън. И все пак нещо не беше наред.
Леглото. Беше толкова неудобно. Толкова тясно.
Евън стана разтревожен, вече напълно буден.
Загледа се във великанските си крака. В гигантските си ръце. И видя колко мъничко изглежда леглото под него.
Защото сега той бе великан.
Защото бе станал толкова огромен, толкова чудовищно грамаден.
И като видя колко огромен бе станал, той отвори широко уста и започна да крещи.