Метаданни
Данни
- Серия
- Goosebumps (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Monster Blood, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Руева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Р. Л. Стайн
Заглавие: Кръвта на чудовището
Преводач: Нина Стоянова Руева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: повест
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 16.02.2017
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-1682-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3942
История
- — Добавяне
15
— Кучето ти изглежда доста здраво за възрастта си. — Доктор Форест почеса нежно Тригър под брадичката. — Виж му белите косми — каза, доближавайки лицето си към муцуната на кучето. — Ти си едно добро старо куче, нали?
Тригър лизна ръката на доктора с признателност.
Доктор Форест се усмихна и побутна черните си очила по тесния си нос, докато лампата на тавана се отразяваше в потното му чело. Той избърса ръката си в предната част на бялата си престилка.
Евън и Анди стояха срещу Тригър в малкия, ярко осветен кабинет. И двамата бяха напрегнати по време на дългия преглед. Но сега, чувайки мнението на доктора, се успокоиха.
— Значи смятате, че просто става въпрос за растеж в късна възраст? — повтори Евън.
Доктор Форест кимна и се върна на бюрото си в ъгъла.
— Изключително необичайно — рече тихо и се наведе над бюрото, за да запише нещо в един тефтер. — Изключително необичайно. Ще получим лабораторните резултати след три-четири дни. Те може да ни дадат повече информация. Но на мен кучето ми изглежда в много добро здраве. Наистина не бих се тревожил.
— Но кокер шпаньолите стават ли толкова големи обикновено? — попита Евън и се наведе да почеше Тригър под брадичката, като държеше каишката му отпуснато в ръката си.
Тригър напираше да си тръгва, затова Евън дръпна каишката с всички сили. Тригър не само бе пораснал; беше станал много по-силен в сравнение с отпреди няколко дни.
— Не. Обикновено не — отвърна ветеринарят. — Затова изследвахме хормоните и взехме проби от кръвта и жлезите. Може би от лабораторията ще получим отговора.
Той спря да пише и скъса страницата от тефтера.
— Ето. — Подаде листчето на Евън. — Написал съм името на една хубава кучешка храна. Давай на Тригър само от нея и гледай да намалиш похапванията между основните хранения. — Той се изкикоти на собствената си шега.
Евън благодари на доктора и позволи на Тригър да го издърпа извън кабинета. Анди изтича след тях. Навън, в чакалнята, едно кученце чихуахуа залегна зад дивана, след като се разскимтя при вида на големия кокер шпаньол.
— Радвам се, че се махаме оттук — призна Евън, щом стъпиха на тротоара.
— Според лекаря кучето е в много добро състояние — каза Анди успокоително, поглаждайки Тригър по главата. — Хей, виж, главата му е по-широка от ръката ми!
— Голям е почти колкото немска овчарка! — отбеляза унило Евън. — А доктор Форест казва, че си е съвсем наред.
— Не преувеличавай — скара му се Анди и погледна часовника си. — О, не. Не мога да повярвам. Закъснявам за урока си по пиано. Пак! Мама ще ме убие.
Тя му помаха за довиждане, обърна се и хукна с пълна сила надолу по тротоара, като едва не се сблъска с една възрастна двойка, която бавно излизаше от магазинчето на ъгъла.
— Да вървим, момче — подвикна Евън, мислейки върху думите на доктор Форест. Поведе кучето си за каишката и след малко напуснаха малкия квартал. Въпреки уверенията на ветеринаря, Евън не спираше да се тревожи за Тригър.
Той спря пред магазина за хранителни стоки.
— Може би един сладолед ще ме разведри. — Момчето завърза каишката на Тригър за червения пожарен кран срещу вратата на магазина. — Стой тук — нареди той.
Тригър, без да послуша Евън, се задърпа да се освободи.
— След малко се връщам — обеща Евън и се шмугна бързо вътре.
В магазина имаше трима-четирима души и Евън се забави малко повече. Когато след десет минути се върна на тротоара, той откри близнаците Беймър, които се бяха заели да отвързват Тригър.
— Хей, оставете го! — извика той ядосано.
Двамата се обърнаха към него с еднакво глуповати усмивки на едрите си лица.
— Гледай какво си намерихме — подразни го единият. Другият успешно развърза каишката от крана.
— Дайте ми я — настоя Евън, държейки в едната си ръка шоколадовия си сладолед, а с другата се протегна към каишката.
Близнакът Беймър подаде дръжката на каишката към Евън, след което веднага я дръпна.
— Хвана се!
Братята се разсмяха злобно и плеснаха дланите си.
— Стига сте се занасяли — настоя Евън. — Подайте ми каишката.
— Който си я намери, за него си е — рече единият. — Нали така, Тони?
— Да — ухили се Тони. — Кучето е грозно. Грозно, но пък вече си е наше.
— Намери си свое куче, бъзльо — избълва Рик, пристъпи напред и изби сладоледа от ръката на Евън. Той се пльосна върху тротоара.
Братята се разкикотиха, но смехът им секна, щом Тригър внезапно нададе предупредително ръмжене. Оголи зъбите си и заръмжа още по-силно.
— Хей! — извика Рик и пусна каишката. С ядосан рев Тригър се вдигна на задните си лапи и скочи върху Рик, който залитна към бордюра.
Тони вече бе отпрашил и гуменките му шумно тропаха по паважа, щом мина като хала покрай кабинета на ветеринаря, покрай пощата и продължи да бяга.
— Чакай! Хей, Тони — почакай! — Рик се препъна, изправи се и се втурна след брат си.
Евън понечи да сграбчи каишката на Тригър, но не успя.
— Тригър, майчице! Спри!
Кучето драсна след бягащите близнаци, набирайки скорост, като лаеше сърдито, а огромните му лапи трополяха върху настилката.
Не — помисли си Евън, който стоеше като замръзнал на ъгъла пред магазина за хранителни стоки.
Не. Не. Не.
Това не може да е истина! Това е сънят ми. Сбъдва ли се?
Евън потрепери, спомняйки си останалата част от съня си, в която той също бе станал двойно по-голям. И тази част от съня му ли щеше да се сбъдне?