Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (4)

4

— Ще се погрижа за теб, кутренце — повтори Катрин, като се намръщи срещу Тригър. Кучето изскимтя в отговор.

— Ела, Евън. Последвай ме — подкани го тя нетърпеливо.

Като разбра, че няма избор, Евън послушно понесе Тригър надолу по стълбите и последва леля си до задния двор.

— Подготвена съм — заяви тя, като се обърна, за да се увери, че той я следва.

Въпреки възрастта си — беше поне на осемдесет, — тя вървеше с дълги, стабилни крачки.

— Знаех, че ще водиш куче, затова се постарах да се подготвя.

Тригър облиза ръката на Евън, докато вървяха през двора към оградената зона в задния край.

— Това място е специално за кучето ти — каза Катрин, протягайки се да хване единия край на въжето, което бе опънато през площадката. — Прикрепи го към нашийника, Евън. На кучето ти ще му е забавно тук. — Тя се намръщи с неодобрение към Тригър. — И няма да има проблеми със Сарабет.

Евън си отдъхна, че това е всичко, което Катрин искаше да направи с Тригър. Но не му се щеше да го оставя вързан. Тригър беше домашно куче. Нямаше да е щастлив самичък в двора.

Но момчето разбираше, че не може да спори с леля си. Катрин е умна по своему — помисли си той горчиво, щом закачи въжето за нашийника на Тригър. — След като не е пожелала да се научи на жестомимичния език и да чете по устните, значи спокойно може да прави каквото си поиска и никой не може да й противоречи.

Той се наведе да потупа топлата глава на Тригър и погледна към старата жена. Тя бе кръстосала ръце пред гърдите си, сините й очи блестяха ярко на слънчевата светлина, на лицето й имаше студена победоносна усмивка.

— Добро момче — рече тя, изчаквайки Евън да стане, преди да тръгне към къщата. — Разбрах го още щом те погледнах. Ела в къщата, Евън. Имам бисквитки с мляко. Ще ти харесат. — Думите й бяха любезни, но гласът й беше твърд и студен.

Тригър зави нещастно, щом Евън последва Катрин в къщата. Евън се обърна с намерението да се върне да успокои кучето. Но Катрин сграбчи ръката му в желязна хватка и вперила поглед право напред, го отведе до вратата на кухнята.

Кухнята бе малка, претрупана с вещи и много топла. Катрин му направи знак да седне пред масичката до стената. Тя бе покрита с шарена мушама. Леля му се намръщи, гледайки го изпитателно, след което му донесе закуската.

Той поглъщаше овесените бисквити със стафиди и млякото, докато слушаше скимтенето на Тригър в задния двор. Овесените бисквити със стафиди не му бяха любими, но той с изненада откри, че е гладен. След като ги излапа, Катрин застана на вратата, взирайки се в него със строго изражение.

— Ще изведа Тригър на разходка — обяви той, като избърса мустака от мляко от горната си устна със салфетката, която тя му даде.

Катрин вдигна рамене и сбърчи лице.

О. Ясно. Не може да ме чуе — помисли си Евън. Застана до кухненския прозорец, посочи към Тригър, после размърда двата си пръста, за да покаже жест за движение. Катрин кимна.

Уф. Няма да е лесно — прецени той.

Помаха за довиждане и побърза да отиде да освободи Тригър от затвора му.

След няколко минути Тригър опъваше каишката си, душейки цветята по бордюра, докато Евън вървеше по улицата в квартала. Другите къщи бяха с приблизително същия размер като тази на Катрин. И всички те имаха малки, прилежно окосени квадратни предни дворове.

Той видя няколко малки деца да се гонят около една бреза. Видя и мъж на средна възраст в яркооранжеви бански да мие с градинския маркуч колата си на алеята. Но никъде не срещна деца на неговата възраст.

Тригър излая срещу една катеричка и издърпа каишката от ръката на Евън.

— Хей, върни се! — извика Евън.

Тригър, непослушен както винаги, се спусна след катеричката.

Катеричката хитро се изкатери на едно дърво. Но Тригър, понеже зрението му бе отслабено от възрастта, продължи да я гони.

Евън хукна с всичка сила и като викаше името на кучето, зави след него зад един ъгъл и чак след като бе пробягал половин пресечка, Тригър разбра, че е загубил надпреварата.

Останал без дъх, Евън сграбчи каишката.

— Хванах те — рече и задърпа каишката, опитвайки се да заведе пъхтящото куче до улицата на Катрин.

Тригър, който душеше около ствола на едно дърво, се дърпаше в обратна посока. Евън тъкмо се канеше да вдигне упоритото куче, когато бе стреснат от някаква ръка, която го хвана за рамото.

— Хей, кой си ти? — попита един глас.