Р. Л. Стайн
Кръвта на чудовището (22)

22

— Тригър!

Кучето, което се спусна на подскоци към него, приличаше на Тригър. Но кокер шпаньолът беше с размерите на пони! Беше пораснал двойно от предишния ден!

— Не! — Евън тупна в прахта, щом Тригър развълнувано се опита да скочи върху него. — Хей, почакай!

Преди Евън да успее да стане, домашният му любимец започна да лае като съдран. Огромното куче премина през портичката и затропа през задния двор към улицата.

— Не мога да повярвам! — извика Анди, вдигайки ръце към лицето си, ококорена от шок, щом огромното същество профуча покрай къщата и се изгуби от поглед. — Толкова е… голям!

— Трябва да го спрем! Може да нарани някого! — извика Евън.

— Тригър! Тригър, върни се! — Едва възвърнал равновесието си, Евън се затича, крещейки като обезумял. Обаче се препъна в колелото на Анди и падна върху казана за боклук.

— Не! — изпищя Анди, гледайки безпомощно как металният контейнер се преобърна с Евън, проснат върху него, след което се стовари върху алеята с шумен трясък.

Капакът изскочи и се търкулна настрани.

Зелената каша бликна отвътре.

Тя се разля далеч от казана, после спря и сякаш се изправи. Като се разбълбука и замляска, тя се издигна на височина.

Докато двете деца гледаха в тих ужас, гъргорещата зелена маса видимо оживя, като новородено същество, което се протяга и се оглежда.

После желето се изви към Евън, който все още бе проснат върху преобърнатия казан.

— Ставай, Евън! — извика Анди. — Ставай! Ще те залее!