Валънтайн Уилямс
Морски екстаз (3)

Откритието

Сали отвори пътната чанта, която Рекс й беше подарил. Извади от нея подвързана с кожа тетрадка и я остави на тоалетната си маса. След това се съблече. Носеше кимоно от златисторозово ламе върху дългата си бледозелена нощница. Сали приведе в ред косите си пред огледалото, а после седна и взе тетрадката.

Тази тетрадка, с инициалите й на кориците, й бе подарена от Марша и й служеше за дневник. Когато преди година и половина заминаха за Европа, Марша изяви желание Сали всеки ден редовно да си записва по нещо, но тъй като предполагаше, че постоянството на младото момиче не ще продължи дълго, беше решила изпитанието да не трае повече от две години.

Дневникът на Сали беше странна смесица от събития, спомени и интимни изповеди. Тя не пропускаше нито ден, без да напише няколко реда вечер, преди да си легне.

Младата жена взе малък ключ и отвори дневника, до който не проникваше ничий чужд поглед, даже и този на Марша. Потърси датата на женитбата си — 27 май. След това я обзе внезапно желание да се върне назад към миналото и започна да обръща страниците, докато стигна до 17 март. Написаното през този ден я накара да се усмихне:

Имах приключение. Бях в Сен Рафаел на чай у М. Останах на вечеря. На връщане, точно когато се изкачвах по стръмното, автомобилът угасна. Беше ужасно тъмно и валеше като из ведро. Уплаших се. Най-после на помощ дойде очарователен англичанин, който минаваше със ситроена си. Каза ми, че живее наблизо. Бях мокра до кости, защото дълго се опитвах да открия повредата на колата. Той ми предложи да ме заведе у дома си, за да се изсуша. Отстъпих на настойчивите му молби. Марша сигурно ще припадне, когато научи за случилото се.

Забелязах, че мъжът имаше чудесни очи. Той запали огън в приемната и ми приготви топъл грог, когато отидохме във вилата му. Навярно бе човек на изкуството, защото стените на стаята бяха покрити с картини, повечето от които бяха пейзажи от Африка или от Ривиерата. Изглежда, че разбираше от автомобили, защото бързо поправи колата ми. Повредата беше в амбреажа. Прибрах се у дома в шест часа сутринта.

Сали продължи да чете:

18 март

Срещнах се в хотела с моя познат. Бях му казала името си и той намерил адреса ми в списъка на гостите в Кан. Този симпатичен англичанин се нарича Рекс Гарет. Предположението ми, че е художник, се потвърди. Говори превъзходно френски и е следвал две години в Училището за изящни изкуства. За щастие, не помоли да ме рисува. Тогава веднага щях да си обясня защо е толкова внимателен към мен.

23 март

Бях на обяд у моя познат заедно с Марша във вилата му, която е с прекрасно изложение към морето, но се намира високо горе в планината и е доста усамотена. Той се справя сам. Няма прислужница. Ходи за покупки с колата си и си готви. Беше направил извънредно вкусен омлет. По безкрайната стълба в градината му се слиза чак до морето. Показа ми мястото, където всяка сутрин се къпе — зиме и лете. Изглежда безупречно и сигурно е добър плувец.

27 март

Младият англичанин беше на чай в хотела ни. Намирам, че е един от най-симпатичните ми познати. Изглежда, че няма никакви приятели в Кан. Каза ми, че тълпите в казиното го дразнят.

30 март

След вечеря ни посети барон Де Фоа. Бях заедно с Рекс на терасата. Баронът остана очарован, когато ги представих един на друг. Каза, че е голям поклонник на Рекс, който има две картини, откупени от музея „Люксембург“, и се готви да излага самостоятелно през май в Париж. Баронът изяви желание да даде голяма вечеря в негова чест, на която да покани хора от кръга си. Рекс обаче отхвърли предложението и се изказа неособено ласкаво за личностите от тези среди. Изобщо този англичанин много ми допада. Ако някога реша да се омъжа, сигурно бих избрала мъж, който да прилича на него.

Сали разлисти още няколко страници и продължи да чете:

4 април

Марша ме уморява. Постоянно ми натяква, че съм си съставила прекалено хубаво мнение за Рекс Гарет. За нея той е златотърсач. Предположението й е глупаво и недопустимо, защото се вижда, че той не държи на материалните неща. Тя ме попита дали не съм на път да поверя сляпо живота си на несериозен артист, а аз й отговорих, че бих го поверила без колебание на човек като Гарет.

6 април

Страшно съм ядосана на Марша. Рекс я мисли за моя компаньонка, а тя отказва да му разкрием истинската ситуация. След като живеем в такъв луксозен хотел, той вероятно си мисли, че съм някоя богата наследница. Марша е възхитена от заблудата, в която е попаднал Рекс, и твърди, че така най-добре ще разберем дали ламти за пари.

7 април

Какъв странен човек! Почти никога не говори за себе си, но тази вечер по случайност ми каза, че е служил в Чуждестранния легион. Марша вече не се съмнява, че е користен авантюрист. Той има уравновесеното и приятно държание на добре възпитан англичанин, но според нея то прикрива необузданата му и страстна природа, която всеки миг може да вземе връх.

9 април

Той е страшно горд и така самотен! Тази вечер бях решила да му кажа, че аз съм компаньонка на Марша, а не обратното, но не намерих удобен случай. Бих искала да знам дали Рекс държи на мен.

11 април

Уверена съм, че държи на мен. Тази вечер почти ме целуна.

12 април

Обзалагам се, че Рекс ще ме целуне до края на седмицата. Марша се прави на непримирима.

13 април

На път съм да изгубя баса. Защо мъжете, които най-много ни харесват, понякога са така нерешителни!

14 април

Искам да се омъжа за Рекс, но заради това имах сериозна разправия с Марша. Малко ме е грижа какъв е! Авантюрист или не, аз го обичам!

19 април

Тази вечер бяхме отишли в ресторантче край Операта и Рекс ми разказа за плановете си, и ми разкри колко печели. Толкова е скромен! Обеща утре да дойде да вечеряме заедно в хотела, чам го! Обичам го…

20 април

Изгубих! Рекс не ме целуна.

21 април

Марша призна, че Рекс никога нея е разпитвал за доходите ми. Въпреки това се противопостави на желанието ми да му кажа истината и заяви, че ако ме обича истински, ще ми предложи да се оженим.

22 април

Рекс не се интересува дали съм богата или не.

23 април

Марша беше много мила днес. Обещах й, че ако Рекс няма сериозни чувства към мен, ще се постарая да не го виждам толкова често. Всъщност смятам, че до двайсет и четири часа той ще ми направи предложение.

24 април

Той ме обича още от онази вечер, когато ми помогна в Естерел. Ще се венчаем идния месец в Париж, когато се открива изложбата му.

Сали се поколеба за момент и прокара пръсти по страницата. След това прелисти дните на краткия си годеж и отново се съсредоточи върху 27 май. Взе писалката си и написа един-единствен ред:

Рекс и аз се оженихме.

Тя направи това с вид на генерал, който подписва съобщение за бляскава победа. След това, подчинявайки се на някакъв детински порив, целуна страницата и затвори тетрадката.

Това връщане към миналото толкова я беше погълнало, че не забеляза как минава времето. Когато стана да остави дневника, очите й се спряха на часовника и тя се изненада, като видя, че стрелките му показваха един без двайсет.

Сали застана насред стаята и се ослуша. Къщата тънеше в мълчание. Спалнята със светлосините тапети добиваше в полумрака някаква особена, потискаща тайнственост с мебелите си от сиво дърво и светлосиня коприна, със сиво-синкавите завеси, които закриваха прозорците и вратите.

Младоженката натисна ключа на осветлението и хладна електрическа светлина заля стаята. Отвори вратата вдясно от леглото и извика:

— Рекс!

Не последва никакъв отговор. Тя прекоси забързано банята и влезе в тоалетната, но и там нямаше никой.

На стола лежеше костюмът на съпруга й, който той трябваше да облече на другия ден, а на масата бяха оставени пижамата и халатът му. Сали се завърна в спалнята, седна отново пред тоалетката, но в очите й имаше смущение и белите й зъби нервно хапеха долната й устна. Съвсем несъзнателно започна да сресва косата си, докато съзерцаваше образа си в огледалото.

Изведнъж кръвта нахлу в главата й. Остави гребена и стана, но веднага седна отново бавно и замислено и остана така, без да помръдне, погълната от мислите си.

Най-после младата жена стана решително, загърна се по-плътно с кимоното си и се запъти към вратата, която водеше към стълбите.

Долу, във вестибюла, светеше. Навсякъде цареше пълно мълчание. Въпреки че Сали слизаше бързо, обхваната вече от нервна трескавост, краката й — в малки зелени пантофи — стъпваха безшумно по килима на стълбите. Тя премина с едри крачки през вестибюла и отвори вратата на столовата.

Средният полилей все още беше запален. Жълтата му светлина усилваше блясъка на мебелировката. Стъклените врати към терасата, на която вечеряха, бяха затворени. Невидимият хор на жабите продължаваше тъжния си концерт.

Озадачена и изплашена, тя излезе на терасата, спря и се опита да проникне с поглед сред тъмните сенки на градината.

— Рекс! — извика тя. — Рекс, къде си?

Единствено жабите й отговориха и дрезгавото им квакане прозвуча в ушите й като подигравателен смях.

Сали се прибра в къщата и започна да влиза от стая в стая. Така обиколи големия и малкия салон и спокойната библиотека, и всеки път, когато напускаше с разочарование поредното помещение, си спомняше с каква радост, хванати за ръка, двамата с Рекс бяха обикаляли целия следобед прекрасната вила и се възхищаваха на вкуса, с който Марша я беше подредила.

Не след дълго младата жена се върна отново на терасата. Безумен страх беше покрил лицето й със смъртна бледност и караше кръвта да бие лудо в слепоочията й. Еднакво изненадана и нещастна, тя се чувстваше разлюляна между гнева и страха — две емоции, които владееха едновременно душата й.

— Рекс — извика тя с треперещ глас. — Рекс, защо не ми отговаряш?

Продължавайки да вика така, се спусна към градината, чиито алеи се виждаха отчетливо под звездното небе. В края на парка, в зиданата стена, имаше малка желязна врата, извеждаща на шосето, което малко след вилата се превръщаше в неравен селски път, губещ се в полята. В противоположна посока то пресичаше селото, Сена и пътя за Париж.

Вратичката беше широко отворена. Сали спря като закована на мястото си, като видя това. Разширените й от ужас очи гледаха към пътя. Брястовете, които се издигаха над стената, закриваха небето.

Внезапно смелостта я напусна. От очите й бликнаха сълзи.

— Това е невъзможно! — прошепна задъхано. — Той не е в състояние да ме изостави така! Не е способен на подобно подло бягство!

Тя се приближи към пътя и остана неподвижна, сякаш предадена от целия свят. Пътят се виждаше чак до моста, но нито по него, нито в околностите се забелязваше да се движи нещо. Не се виждаше и никаква светлина, освен червения фенер, поставен на перилата на моста.

Рекс си беше отишъл!

Сали гледаше втренчено пустия път и не можеше да намери никакво обяснение. Явната и неочаквана измяна така я шокира, че тя сякаш не можеше да разсъждава. Струваше й се, че сърцето й е престанало да бие, че тялото й се вцепенява. Опитваше се да измисли някакво обяснение, но не й се удаваше и напразно се стараеше да се успокои. Истината й се струваше като лавина, която я увличаше с неудържима сила и постепенно я задушаваше до смърт.

„Значи наистина е бил само обикновен златотърсач!“, помисли си Сали в разочарованието си. Все пак Рекс я е обичал, щом не се опита да злоупотреби с доверието й и щом и до последната минута се показваше така нежен, но любовта му не е отивала по-далеч… А тя му вярваше сляпо и имаше глупостта да мисли, че той цени самата нея, а не лъжливото й положение, родено по прищявката на Марша.

Разтърси я бурен гняв. Кръвта нахлу в главата й. Ръцете й се свиха в юмруци. Изоставена още през първата брачна нощ, унизена публично… Какво щеше да прави сега? Какво щеше да каже? Как ще се оправдава пред Марша, която постоянно я съветваше да не разкрива истината? Как щеше да погледне прислужниците, които се бяха изредили един по един да я поздравят и да й предадат скромните си, но затрогващи подаръци? Тя си представяше как щеше да я погледне на сутринта камериерката Мария и с каква недоверчива учтивост щеше да изслуша невероятните й обяснения.

По бузата й се изтърколи сълза. Сали я изтри с гневно движение, задушаваща се от възмущение и срам. В този момент видя на земята до краката си къс хартия. Вдигна го. Беше лист, сгънат на две. Отстрани, до малката врата в зида имаше електрически ключ. Сали го завъртя и лампата над вратата светна. На листа с мастило и с едри печатни букви бяха написани единствено тези думи: Ел Кеф.

Младата жена смачка хартията на топка и я хвърли. След това затвори вратата и се запъти към къщата.