Валънтайн Уилямс
Морски екстаз (28)

Да обичаш, значи да разбираш

Сали очакваше Рекс в малкия тъжен салон на хотела си. Полунощ бе минала отдавна. Два пъти рецепционистът от нощната смяна си беше подавал сънливата глава от вратата, за да види дали може да угаси лампата, но младата жена не искаше да се прибере в стаята си и да си легне. Тя само беше измила изцапаните си със сажди ръце и лице и бе сменила с халат опърлената си и надупчена от искрите рокля.

Рупърт беше с нея. Разказваше й събитията, случили се, след като се бяха разделили по обяд. Така тя научи за бандата, за ролята, която Иносенсия играеше в случая, естеството на задачата и обстоятелствата, които бяха наложили заминаването на Рекс — изобщо всичко, което самият Рупърт беше разбрал от приятеля си. Защото — по щастлива случайност, която би била невъзможна в някой по-голям град от Сен Жан де Люз — първият човек, когото Рекс видял, излизайки на брега след бягството си от яхтата, бил не друг, а Форсдайк. И ето как се разиграли събитията.

Така както Сали предполагаше, след като се върнал от „Узотегия“, Рупърт отишъл в хотела, където му съобщили, че тя е заминала за Париж. Надеждата да види Рекс в „Къщата на гълъбите“ на другата сутрин го задържала в Сен Жан де Люз. Учудването му било голямо, когато, скитайки надвечер около пристанището, срещнал Рекс, който току-що излизал от водата.

Той му разказал накратко за заговора, за намесата си, за отвличането му на борда на „Орор“ и как разбил вратата на кабината си и се спуснал във водата по веригата на котвата, възползвайки се от пиянството на бандата. В момента на срещата им Рекс възнамерявал да отиде в полицейското комисарство и да влезе във връзка с Барбие.

Рупърт го завел в хотела на инспектора, а по пътя му разказал собствените си преживявания. Рекс бил смаян, като научил, че Сали е там и си е намерила работа. Тревожело го най-вече това, че приятелят му е разкрил самоличността на Сали пред доня Иносенсия.

Инспекторът отсъствал от хотела. Рупърт останал да го чака, а Рекс се отправил към „Узотегия“. Според предвижданията му в къщата не можело да има никой друг, освен Иносенсия, Катерина и Жан. Дон Леандро заедно с Херц и Педро се намирал на борда на „Орор“. Напускайки кораба, Рекс чул стареца да спори с другите, които може би се противопоставяли на заповедта му да свалят затворника на сушата. Рупърт трябвало да предупреди Барбие и да поиска на яхтата да се изпрати полицейска част, а други униформени да заобиколят „Къщата на гълъбите“. Рекс лично се заел да попречи на бягството на Иносенсия.

Инспекторът се прибрал късно в хотела. Той трябвало да изпълни редица формалности, които били със съдбоносно значение, преди да започне да действа. Барбие завел Рупърт в полицейското комисарство, за да поиска помощ, и там комисарят му представил доклад, отнасящ се за автомобил, изоставен близо до укреплението Сокоа, който имал всички белези на колата на Сали. Барбие не разпитвал повече. Оставил комисаря да уреди отиването до яхтата, скочил в една кола на комисарството заедно с Рупърт и двама полицаи и се отправили към „Узотегия“. Когато пристигнали, къщата вече била обхваната от пламъците.

Сали слушаше разказа на Рупърт разсеяно. Пред очите й постоянно изпъкваше слабо, странно отпуснато и покрито с прах женско тяло, което беше видяла да изваждат от развалините, преди Рекс да я накара да се отдалечи. Веднага бяха изпратили човек да извика лекар и той беше настоял Рупърт да заведе Сали в хотела й. Той самият щеше да се присъедини към тях, след като даде показанията си пред полицията. Изглеждаше изтощен и болен и Сали не го попита за нищо. Иносенсия още дишаше, а Рекс, блед като мъртвец, разговаряше с инспектора.

Часовникът на старата църква удари два. Сали и Рупърт продължаваха да чакат мълчаливо, когато вратата на хотела бавно се отвори и вътре се появи Рекс, почти неузнаваем на вид. Той вървеше, накуцвайки, беше блед, с разчорлени коси, с брадясало и опушено лице, с мръсни и разкъсани дрехи.

— Велики боже! — възкликна Рупърт. — Изглеждаш страшно! Веднага трябва да пийнеш нещо!

— Няма нужда — спря го Рекс. — Вече се подкрепих в полицейското комисарство. — След това се обърна към Сали: — Защо ме чакаш? Мислех, че вече отдавна спиш.

Гласът му звучеше глухо.

— Не се тревожи за мен — отвърна тя. — Сега е най-добре да се изкъпеш и да си починеш.

— Да си почина? — засмя се той.

— Не е трябвало Барбие да го задържа толкова, след като е видял в какво състояние е! — обърна се Сали към Форсдайк.

Рекс я чу.

— Не, Барбие имаше право. Трябваше да го придружа до комисарството, за да установя самоличността на затворниците.

— Значи негодниците са хванати? — запита радостно Рупърт.

— Всички, с изключение на Херц и двамата баски. В къщата намериха овъглени останки, които трябва да са на Педро. В кухнята, изглежда, е имало бензин и един от изстреляните от Херц куршуми е пробил някой варел, след като аз, без да искам, съборих лампата. Ето защо пожарът, разпалван и от вятъра, се разпространи толкова бързо. Трупа на дон Леандро намериха върху скалите. Полицията пипна не само цялата банда, но и фалшивите банкноти, а даже и позивите им. Барбие просто не можеше да изкаже радостта си.

Рекс отметна назад глава и по устните му се изписа горчива усмивка. Дишането му беше тежко. Сали погледна многозначително към Рупърт и той се измъкна незабелязано от стаята.

Погледът на Рекс беше мрачен и втренчен. Най-после заговори отново:

— Има нещо, което трябва да знаеш, Сали. Когато влизах в стаята, в която се намирахте ти и дон Леандро, куршум, дошъл отвън, счупи стъклото на прозореца до стареца. Това отвлече вниманието му и ми даде възможност да се хвърля отгоре му. Изстрелът е бил от доня Иносенсия, защото тя стискаше в ръката си револвер, от който липсваше само един куршум, когато я извадихме. Предполагам, че вече е била напуснала „Узотегия“ през тайния проход и се е върнала да ми помогне веднага щом е видяла, че къщата е обхваната от пламъци. Тя умря, без да узнае, че изстрелът й ни помогна.

— Умря! О, Рекс, умря!

— Умря, преди да пристигне лекарят, без да дойде в съзнание.

Той се отпусна в креслото и въздъхна:

— Ах, адски съм уморен.

Настъпи мълчание. Сали изведнъж възкликна:

— Рекс!

Той я погледна. Видя широко разтворените й ръце, готови да го приемат в топлите си прегръдки, видя безкрайното съчувствие в очите й, стана, отпусна се в краката й и сложи глава на коленете й.

— Разкажи ми всичко! — прошепна Сали.

Той я обгърна с ръцете си, сви се до нея и й разказа с най-големи подробности историята на своето безмилостно преследване, насочено срещу Иносенсия.

— Природата й беше двойствена — заключи Рекс. — В нея имаше жена, пропита от омраза, и друга — копнееща за любов. Тя притежаваше странно и опасно очарование, но когато ми предлагаше да избягам с нея и още повече, когато чух отчаяния ти вик, разбрах, че на земята за мен съществува една-единствена жена и това си ти. Разбрах, че това, което чувствах към Иносенсия, не беше любов, а дълбоко съчувствие. Сали, скъпа, тя никога не можеше да се надява на нещо повече от мен.

— Тя те е обичала, Рекс, смъртта й го доказва. Трябва да е била много нещастна. Една жена никога не смесва съжалението с любовта.

— В какво се състои любовта? — запита Рекс, вдигайки очи към нея.

— Да обичаш, значи да разбираш.

Лицата им се приближиха. Рекс въздъхна и затвори очи. Главата му се отпусна на рамото на Сали. Тя погали черните му коси, а след малко се отдръпна предпазливо, сложи възглавница под главата му, настани се удобно и седна до него, за да бди над съня му.

Седмица по-късно те вечеряха сами в салона на хотелски апартамент, нает от Марша Гриър. Тя самата се намираше във Виши. Рекс беше пристигнал едва преди час от Байон, където го задържаше следствието по заговора. Сали, напротив, беше напуснала Сен Жан де Люз заедно с Рупърт още на другия ден след пожара.

На масата димяха две чаши с кафе. Лека мелодия долиташе от терасата на хотела.

— Значи няма да се връщаш повече там? — попита Сали.

— Не, и можем да заминем за къщата ни в Кан. Разследванията ще продължат още доста, защото изглежда, че мрежата на заговорниците се простира и от двете страни на границата. Още не са открили къде са били напечатани фалшивите банкноти. Виждала ли си се с Барбие, откакто се е върнал?

— Звъня ми малко преди да дойдеш и утре ще се обади отново.

— Той е добро момче, но напразно си губи времето!

— Ти си твърдо решен да не му разкриеш нищо, нали?

— Тайната за самоличността на Педро Гомес ще остане между мен и теб.

Тя се усмихна тъжно.

— Какъв верен приятел си!

— С Ларалд ни свързваше и баската кръв във вените ни! Сали, мила, мислиш ли, че постъпих зле, като се отзовах на повикването му?

— Жена, която обича, не би могла да отговори откровено на този въпрос. Но, Рекс, какво щеше да ми довериш през осуетената ни първа брачна нощ? Че си от баски произход ли?

— Да — отвърна той, — но и нещо повече. До войната вярвах във всичко, което майка ми ми беше казала, когато на единайсет години напуснах родния си край, за да отида в Англия. Дотогава смятах, че съм осиновен син на богат и щедър англичанин, когото никога не бях виждал и чието име не узнах. Днес съм убеден, че той е бил истинският ми баща. Сали, аз съм незаконно дете.

Тя хвана ръката му.

— Мислиш ли, че това има някакво значение за мен?

Очите му се изпълниха с благодарност.

— Това откритие бе тежък удар за мен. Когато баща ми внезапно умря, останах сам-самичък на света, без име и без пари. Бъдещето ми изглеждаше отчайващо и затова влязох в Легиона. Що се отнася до майка ми…

— Не, Рекс, не…

— Не искам някой ден, който и да е да може да каже…

— Е, какво ни интересуват хорските приказки? Обичам те така, както ме обичаш ти, скъпи мой, единствено и само за това, което си.

Рекс притегли в прегръдките си красивата си жена, искряща в сребристата си рокля.

— Колко си красива и колко те обичам! — Той я огледа по-внимателно. — Но, Сали, носиш същата рокля, с която беше и през сватбената ни нощ във „Вилата с брястовете“?

Загадъчна и замечтана усмивка затрептя по устните на Сали.

— Сватбената ни нощ? Но сватбената ни нощ не е ли тази, която ни предстои?

Двамата влюбени отидоха на балкона. Хиляди светлини блестяха в нощта. До тях долиташе музиката на оркестъра. Звучеше бавна и тъжна мелодия, която за миг развълнува Рекс и събуди у него спомен. Той се заслуша. Стори му се, че отново чува китарите да трептят под палмите на Пазео де ла Конча и искрен, нисък и кадифен глас да пее, следвайки ритъма на струните:

Asomate a la ventana.

Ay, ay, ay.

Paloma del alma mia!

Сали докосна с пръсти ръката на Рекс, който гледаше унесено в мрака. Той обърна глава. Съпругата му стоеше до него, сияйна като вечерницата. Той я привлече поривисто и страстно към себе си.