Валънтайн Уилямс
Морски екстаз (2)

Изповедта

Тя му подаде телеграмата. Обръщайки я между пръстите си, той я запита:

— Нима толкова държиш да я прочета?

— Да, умолявам те! — отвърна Сали развълнувано.

Рекс разгъна синята хартия и прочете:

По-добре е той да открие истината сам.

С любов: Марша

Младият мъж не промени изражението на лицето си.

— Слушай, Сали — каза той благо, — не искам да знам нищо, което не държиш да ми кажеш.

— Да слезем в градината — предложи тя.

Той наметна на раменете й шал от сребърна дантела и я прегърна плътно и нежно през кръста, с желание да й вдъхне увереност в пълната си подкрепа. Прегърнати, без да говорят, двамата слязоха по стълбите. Притиснати един към друг, поеха по криволичеща между лехите алея, която извеждаше към езерцето в средата на градината.

— Рекс — каза внезапно Сали, — колко мислиш, че съм богата?

— Боже мой! — отвърна той със смях. — Нямам ни най-малка представа. Никога не съм мислил за това!

— Няма значение, кажи някакво приблизително число.

Той се колебаеше.

— Сали, скъпа, надявам се, че няма да ми кажеш, че си милионерка? Милионерите са страшно прости хора и винаги имат лошо храносмилане!

— Не се шегувай, а ми отговори! — помоли го тя.

— Мила, този въпрос не трябва да стои между нас. Каквото и да притежаваш, то ще бъде изключително за личните ти дребни разходи. За всичко останало аз поемам грижата, тъй като печеля достатъчно и за двама ни.

— Въпреки това имам основателни причини, за да искам да отговориш на въпроса ми. Когато се запознахме в Кан, сигурно си помислил, че съм богата?

Той повдигна рамене.

— Е, да. Не разбирам особено от женски стил, но виждах, че носиш скъпи рокли. Освен това живееше в „Карлтън“… и имаше автомобил…

— С една дума — какви доходи смяташ, че имам?

Рекс повдигна отново рамене.

— Две-три хиляди лири приблизително, щом искаш непременно да отговоря.

Сали бавно наведе глава.

— Рекс, виновна съм пред теб. Излъгах те. Оставих те да мислиш, че съм богата, а всъщност Марша плащаше роклите ми и автомобилът беше неин. Не притежавам нито цент извън заплатата, която получавах от нея. Сега, разбира се, тя престана да ми плаща.

Двамата бяха стигнали до езерцето. Луната се оглеждаше в спокойната водна повърхност.

— Да ти плаща? — повтори той. — Нима си получавала заплата от Марша? Нали ми я представи като твоя компаньонка?

— Излъгах — отвърна тя и гърлото й се сви в сподавено ридание. — Не тя, а аз бях нейна компаньонка.

След това Сали започна да обяснява с откъслечни фрази:

— В Ню Йорк работех при шивачка на Петдесет и пето авеню. Марша шиеше тоалетите си при нея. Хареса ме и веднъж ми предложи да ме заведе в Европа. Обеща да ми плаща, да ми осигурява хубави рокли и да гледа на мен като на приятелка, а не като на подчинена. Така изминаха две години. Сега мисля, че не беше много правилно да приема предложението й, но тя беше така мила с мен, а аз бях така уморена да се боря, за да печеля хляба си.

Сали замълча за миг.

— Тази борба е толкова жестока! Хилядите амбициозни, пълни с енергия момичета, които всеки ден прииждат с надежди към Ню Йорк, са подложени на огромен стрес в опита си да оцелеят там и да се устроят! Често не успяват да печелят достатъчно пари и скоро изгубват смелостта си.

— Знам — прошепна Рекс.

— След смъртта на баща ми останах без близки, без средства и почти без приятели. Не помня майка си. Тъй като бях сама и трябваше да си търся работа, напуснах Ричмънд, където винаги са живели всички от семейство Кандлън, прадедите ми. Това е бил известен и заможен южняшки род. Марша ми предложи истинския живот — пътешествия, тоалети и интересни контакти, живот, какъвто щях да водя, ако баща ми беше имал повече късмет в бизнеса си.

Тя щеше да продължи, но Рекс я прекъсна:

— Защо ми разказваш всичко това сега, Сали? Защо веднага не последва съвета на Марша, в момента, в който получи телеграмата?

Тя не обърна внимание на забележката му и продължи:

— Марша мечтаеше да ми намери богат съпруг. Постоянно ми говореше за това. Може би дори си представяше, че мога да се сдобия с благородническа титла. Не минаваше ден, без да ми представи някой кандидат, но аз чаках дотогава, докато не срещнах мъжа, който да породи у мен желание да му стана съпруга.

Той се усмихна, леко засегнат.

— И без съмнение приятелката ти е била много разочарована от избора ти?

Сали го погледна умолително.

— О, Рекс, не бъди безмилостен! Никога не съм имала намерение да те мамя. В началото не ми минаваше през ум, че като гледаш начина, по който живеем, ще допуснеш, че съм богата. Просто не мислех, че те вкарвам в заблуда. Само благодарение на намека на Марша започнах да схващам, че всичко това е прах в очите ти.

Тя чупеше нервно пръсти.

— Марша се ядосваше много, задето се влюбих в теб и когато, въпреки всичко, й заявих, че ще се оженим, тя ми забрани да ти разкрия истината. Очевидно искаше…

Очите на Сали се спряха неспокойно върху лицето на Рекс.

— Какво? — запита той малко грубо.

— Да те изпита, да види дали няма да започнеш да я разпитваш за финансовото ми състояние… Затова те остави да вярваш, че тя е моя компаньонка, а мен накара да й обещая, че няма да ти разкривам действителното положение.

Рекс се беше отдръпнал от Сали и черните му дрехи се сливаха с тъмните силуети на храстите. Лицето му беше строго, почти свирепо. Той най-после заговори:

— Мога да извиня Марша, защото е правела всичко за твое добро, но теб, теб какво те накара да мълчиш досега?

Лицето на Сали пламна.

— Само ако знаеше как Марша се противеше на женитбата ни в началото! Примири се едва след като ти й говори за осигуровката, която си направил в моя полза. Тогава исках да ти призная всичко, но тя не ми позволи. Все пак Марша вече чувстваше, че е отишла твърде далеч, и започна да се безпокои. Внуши ми, че ако разбереш лъжата ни, ще скъсаш с мен и ще избягаш.

Навела глава, младоженката гледаше сребърната си обувка, чийто връх блещукаше на лунната светлина. Рекс сложи двете си ръце на раменете й и я принуди да вдигне глава.

— А ти вярваше ли, че мога да постъпя така?

Тя сведе очи и промълви:

— Страхувах се.

— Страхуваше се да не размисля, нали?

— Имаш пълно право да ми говориш по този начин, но така страшно ме измъчваш!

Думите се задавиха в гърлото й. Сали освободи раменете си и се отдръпна. Шум от автомобил се чу далеч в мрака.

— Не, не разбираш — отвърна той. — Не искам да те наскърбя, скъпа, но не мога да понасям лъжите, те ме вбесяват…

Рекс взе ръката й и започна да милва потреперващите й пръсти.

— Освен това все още не разбирам защо държеше да ми разкриеш всичко точно тази вечер? Така или иначе вече сме женени и можеше да избереш всеки друг момент за това признание.

Тя прошепна, приковала очи към земята:

— Преди не се решавах, защото се чувствах изцяло във властта на Марша, но я предупредих, че когато се оженим, няма повече да мълча. Затова тя ми изпрати телеграмата…

Вдигайки искрящите си очи, младата жена добави:

— Тази вечер искам да бъда изцяло твоя! Трябва да ме опознаеш напълно, за да ме обичаш такава, каквато съм.

— Опознах те още при първата ни среща и затова те обикнах. Мислиш ли, че шепа пари са в състояние да променят чувствата ми към теб?

Той я привлече към сърцето си. Тя сложи ръце на реверите на дрехата му и опря глава на гърдите му.

— Значи — продължи той — си се съмнявала в мен?

— Не, Рекс, не! Никога не съм те подозирала в дребнави сметки, но не знаех доколко ме обичаш. Не приличаш на повечето мъже. Ти си така горд и самотен, че човек трудно може да те разбере.

Рекс отдръпна ръцете си и зарея поглед в далечината.

— Мисълта, че мога да те изгубя, беше непоносима за мен. Чувствах, че ако ме изоставиш, не ми остава нищо друго, освен да умра. Вземи ме отново в прегръдките си, любими! Кажи, че ми прощаваш. Не разваляй първата ни брачна нощ.

Зад реката и двойния мост отекна звънът на селския часовник. Двамата затаиха дъх и чуха как в нощната тишина прозвучаха дванайсет удара. Някъде далеч се чу шумът на автомобил, изкачваш се по височината, когато и последният звук заглъхна.

Рекс съзерцаваше жена си. Тя сякаш беше някакво приказно лунно видение в ослепително бялата си рокля, чийто блясък се смекчаваше от меките отражения на перлите, с които беше обшита. Така гъвкава и сияйна, тя приличаше на русалка, излязла от кристалните води на басейна, за да се стопли на бледите лунни лъчи.

Сали гледаше шадравана, дългите й ресници блестяха, устните й потрепваха. Гърдите й се повдигаха бурно.

— Тази нощ е наша — каза тя. — Приеми любовта ми, Рекс, тя е единственото нещо, което мога да ти предложа.

— Сали! — възкликна той.

Рекс я привлече отново към себе си и с наслада вдъхна аромата на нежния й парфюм. Жаркият й дъх облъхна лицето му. Той чувстваше как нейното крехко тяло трепти в прегръдките му, докато я целуваше. Облак засенчи луната и влюбената двойка изчезна в мрака на градината, докато откъм реката продължаваха да долитат кряканията на жабите. Някъде отдалеч нощният ветрец донасяше ту по-слабо, ту по-силно бръмченето на автомобил.

Нежността на Рекс възвърна спокойствието на Сали.

— Цяла вечер — каза тя, сплела ръце около врата му — сърцето ми бе свито, сякаш ни заплашва някакво голямо нещастие, но в мига, в който ме притиснеш до себе си, преставам да се страхувам. Бъди добър с мен, Рекс! Толкова много те обичам.

Тя се притискаше към него, вкопчваше се в дрехата му, сякаш предчувстваше безбройните тревожни дни, които й предстояха.

Най-после Сали се отдели от мъжа си.

— Оставям те и ти давам пет минути, за да си изпушиш цигарата. Няма да се бавиш повече, нали? Чувствам се нещастна всеки миг, в който не си до мен.

Тя му изпрати целувка с върха на пръстите си.

— Само пет минути, не забравяй!

След това красивата булка се отправи тичешком към вилата. Луната изплува между белите кълба на облаците и обля със светлина цялата околност.

Сега вече равномерното бръмчене на някакъв автомобил, който се приближаваше все повече и повече, заглушаваше жабешкия хор.