Валънтайн Уилямс
Морски екстаз (23)

Клопката

Сали телеграфира на Рупърт Форсдайк, след като се върна от „Узотегия“ и се раздели с инспектор Барбие. Той беше приятел на Рекс и заслужаваше пълно доверие. Изоставената младоженка се надяваше, че той ще направи онова, на което самата тя все още не се решаваше от гордост. Въпреки че се чувстваше длъжна да съобщи на Рекс за разговора си с инспектора, Сали не искаше да се озове лице в лице с него, преди да е узнала от какво естество е връзката му с доня Иносенсия.

Затова още същата вечер с бърза телеграма тя помоли Рупърт да дойде незабавно. Сали пресметна, че ако той е в Париж и тръгне на другия ден привечер, ще бъде в Сен Жан де Люз на следващия ден сутринта. През това време тя смяташе да отиде с колата си в Сан Себастиан и да се опита да разбере къде се намира Рекс. Така Рупърт незабавно щеше да може да отиде при приятеля си, да му даде съвет и да го свърже с инспектора. Тя самата щеше да се държи на разстояние, да чака и да се надява.

Такъв беше планът й, но сведенията, които събра в Сан Себастиан, го унищожиха. Те я смутиха и съсипаха. Сали все още хранеше надежда, че Рекс й е останал верен. Постоянно си налагаше да вижда в хубавата испанка само второстепенна и случайна фигура в предприетата от съпруга й мисия. Чутото в Сан Себастиан обаче я накара да слезе от облаците.

За разследването си в града тя не разполагаше с нищо друго, освен с адреса, оставен от Иносенсия у Валиа. Сали веднага отиде в хотел „Космополит“ и попита за Рекс. Служителят на рецепцията й заяви кратко и учтиво, че господин Гарет е напуснал хотела. Попита кога и оставил ли е някакъв адрес. Разбра, че съпругът й си е тръгнал предишния ден.

След като порови в купчина листове и бележки, мъжът откри, че Рекс е заръчал да изпратят багажа му на гара Андай, откъдето щяла да го вземе колата на „Узотегия“. Той не знаеше дали „Узотегия“ е къщата на сеньорита Сантен. Сали благодари и реши да потърси повече информация в ресторанта на хотела. Беше чувала, че келнерите са много наблюдателни хора и от тях могат да се получат точни и безценни сведения. В ресторанта на „Космополит“ главният келнер, подтикнат от значителна сума, се оказа доста по-словоохотлив от рецепциониста. Връщайки се в „Узотегия“, Сали вече знаеше, че Рекс е прекарал пет седмици в „Космополит“ и през това време той и доня Иносенсия често са били забелязвани заедно. В очите на целия Сан Себастиан той минавал за последния любовник на Иносенсия, която последвал в „Узотегия“, където двамата пребивавали понастоящем.

На другия ден Рупърт Форсдайк пристигна, носейки в ръка най-невъзможната пътна чанта, която Сали беше виждала. Той намери младата жена бледа и разсеяна. Двамата се срещнаха в малкия салон на хотела, където тя бе отседнала.

— Колко мило от ваша страна, че дойдохте — изчурулика Сали, като му протегна ръка. — Но, уви, Рупърт, страхувам се, че напразно ви обезпокоих. Сега, когато сте тук, не виждам повече какво бихте могли да направите!

Добрият човек разбра, че тя беше нервна и съсипана от психическо напрежение. Той остави багажа си, настани я на канапето и седна до нея. Малко по малко Рупърт успя да изтръгне от Сали цялата история: внезапното появяване на Рекс в „Узотегия“, разговорът й с инспектора, издирванията й в Сан Себастиан…

— Отказвам се от борбата — въздъхна Сали накрая на изповедта си. — Ще се върнем колкото е възможно по-скоро в Париж с колата ми.

Тя погледна през прозореца. Навън вятърът бушуваше, а дъждът беше измил и лъснал улиците.

— По това време пътищата сигурно са ужасни, но предпочитам да рискувам, отколкото да остана тук и миг повече.

Форсдайк не отговори веднага. Той сякаш беше напълно зает със запалването на цигарата си.

— Поне — проговори той най-после — знаете защо Рекс е изчезнал. Само едно нещо остава неясно за мен — ролята на тази жена.

— Ще разберете веднага, щом видите самата нея, Рупърт. Тя е много красива и не се учудвам, че той я обича.

— Странно, защото доколкото познавам Рекс, той не е способен на подобна постъпка. Учудващо е и това, че смятате, че е замесен в някаква анархистка история, но да тича подир каквато и да било жена, е просто недопустимо.

— Не знаете на какво е способен един мъж, когато се влюби!

— Съгласен съм, че на пръв поглед фактите са против него, и въпреки това не мога и не искам да допусна, че добрият и честен Рекс ви е изневерил и се е влюбил в друга жена.

Сали обърна глава, хапейки устните си.

— Не знаете — продължи той — какво клюкарско гнездо е Сан Себастиан по време на сезона. Там са в състояние да обявят за любовници които и да било мъж и жена, които са обядвали заедно повече от веднъж.

Рупърт въртеше цигарата си между пръстите си.

— Не забравяйте — припомни му Сали със свито гърло, — че ги видях заедно.

Форсдайк взе в тъмната си костелива ръка малката бяла ръчичка, която се отпусна доверчиво в неговата.

— Хайде, хайде, нали няма пак да се разплачете? — прошепна той мило.

Но младата жена не можеше повече да се владее: поток от сълзи бликна от очите й и потече по страните й.

— Никога — ридаеше тя, — никога не съм си представяла, че Рекс е способен да ме забрави толкова бързо. Ах, колко съм нещастна, Рупърт!

Той се опитваше да я утеши доста неловко.

— Сали, момичето ми, малко повече смелост! Ще уредя всичко. Нали затова дойдох?

Той извади от джоба на жакета си голяма бяла кърпа и я подаде на Сали.

— Хайде, избърши си очите и тогава ще поговорим спокойно.

Но тя се оставяше напълно на скръбта си, свита в ъгъла на канапето, заровила златисторусата си глава във възглавниците. Рупърт я гледаше и в същото време неспособността му да й помогне придаваше на лицето му трагично изражение. Като художник той се възхищаваше на изящната й поза и си мислеше: „Прелестна! Сладка! Как бих искал Рекс да я нарисува така!“.

Най-после Форсдайк потупа срамежливо Сали по рамото. Беше измислил начин да я отвлече от тежките мисли.

— Не искате ли да закусим? Обзалагам се, че нищо не сте хапвали тази сутрин!

— Нямам сили за това сега.

— А аз бих се подкрепил на драго сърце и се надявам, че няма да ме оставите да ям сам.

Той позвъни и поръча кафе, хляб, масло, мед и яйца. Сали стана, изправи се пред огледалото и започна да бърше лицето си с кърпата му. Рупърт й наля кафе и й намаза филия с масло също както би направил за някое дете.

— Сигурно ме съжалявате — промърмори тя отчаяно и седна до него. — Спомняте ли си, плаках и когато се срещнахме последния път, а изобщо не съм от плачливите жени. Изглежда, че нервите ми са много разклатени. Само ако знаете колко много страдам!

— Чакайте! — прошепна Рупърт развълнувано, уплашен да не би тя отново да се разплаче. — Вземете това яйце, само един момент, да го обеля…

Голямото му усърдие я накара да се усмихне.

— Колко сте любезен, драги ми Рупърт! Надявам се, че това непредвидено пътуване не ви е затруднило много.

За Рупърт затрудненията бяха свързани предимно с пари.

— Напротив! — заяви той. — И без това смятах да замина за няколко дни на почивка. Но, скъпа приятелко, този разговор ми припомни, че имаме да уреждаме малка сметка.

Той пъхна ръка в джоба на панталона си и извади оттам шепа смачкани банкноти, избра от тях една от двайсет франка и тържествено я постави на масата пред чинията на Сали.

— Не съм забравил дълга си! Хиляди благодарности!

— О, Рупърт, защо бързате толкова — прошепна тя. — Аз станах причина да изразходвате средствата си за това пътуване и исках да ви предложа, ако нямате нищо против…

Езикът й се заплете, тя се изчерви и се уплаши да не го обиди.

— Не се нуждая от нищо, моя мила Сали! — отвърна той съвсем непринудено. — Виждате пред себе си човек, който е на път да стане богаташ. С други думи, обърнах гръб на това жалко нещо, което наричат изкуство, за да… за да се постопля на слънцето на индустрията.

Сали се засмя.

— Да не сте направили някаква сделка?

— Най-много след три-четири дни Париж ще се чуди, да, ще се чуди на чудовищна рисунка, под която ще стои надпис: „Вие, които страдате от херния, не губете надежда!“. Картината ще представлява феята Хигиена, слизаща от облаците, за да увенчае с бандаж, последна дума на медицината, тълпа страдащи и печални мъже по бели гащи. Простете ми, че ви съобщавам тези подробности, драга, но те са тайната на разбирателството ми с широката публика. Виждате в мое лице даровития създател на това знаменито творение. Истински шедьовър! Само за фона отидоха повече от два килограма червен лак! Цена: четири хиляди франка, от които две — платими при поръчката, и две — при предаването, в това число разходите за бои и платно. Другата седмица рекламата ще бъде изложена. Не искате ли още едно яйце?

Сали се разсмя. Благодари и не пожела да вземе яйцето. Смехът й звучеше малко тъжно. Знаеше каква драма се крие зад шегите на този човек. Рекс й беше разказвал, че средствата на Рупърт невинаги му стигат дори за храна.

Форсдайк запали нова цигара, облегна се на стола си и се загледа замечтано в Сали.

— Къде се е приютил полицаят ви? — запита внезапно той.

— В хотел „Прованс“. Да не би да имате намерение да се срещнете с него?

— Но…

— Не бива, преди да сте получили съгласието на Рекс!

— Мога да потърся Рекс в Узо… По дяволите сложното име на тази колиба!

— И ще му кажете, че съм тук? Не, Рупърт, не. Така не може.

— Добре. Надявам се, че днес няма да ходите в магазина?

— Изпратих бележка на госпожа Валиа и я предупредих, че напускам. Нищо не ни възпрепятства да заминем веднага след закуска. Може би дотогава ще престане и дъждът.

Рупърт опипа наболата си брада:

— Дайте ми поне малко време да се избръсна. Сигурно не сте си прибрали още багажа?

Но Сали вече беше подредила всичко: двата й куфара, добре пристегнати, бяха настанени в колата, която чакаше пред входа на хотела. Оставаше й само да си уреди сметката. Щеше да бъде готова още преди Рупърт да се върне.

Час по-късно тя отиде да пита за него на рецепцията на хотела. Той не се беше връщал, но тя узна от портиера, че преди да излезе, се беше осведомил за адреса на хотел „Прованс“. Това даде повод на Сали да мисли, че Рекс е отишъл да търси Барбие въпреки споразумението им.

Тя скочи в колата си и под поройния дъжд се отправи към хотела, в който пребиваваше инспекторът. Младата жена се надяваше, че ще пристигне навреме, за да попречи на Рупърт да причини някое непоправимо нещастие. В хотел „Прованс“ я осведомиха, че наистина преди половин час някакъв господин търсил Барбие. Казали му, че той е в Байон и ще остане там до вечерта. Тогава Форсдайк помолил да му кажат къде се намира някаква къща, наречена „Узотегия“. Собственикът на хотела си спомняше името на къщата, защото никой не го знаел и само готвачката, стара жена, прекарала целия си живот в Сен Жан де Люз, знаела къде е и го упътила.

Сали се отчая и бързо се качи в колата си. Рупърт беше спечелил вече половин час. Ако беше тръгнал пеша, тя щеше да може да го настигне. От него обаче нямаше и следа, когато тя забеляза пред себе си мрачните очертания на старото укрепление. Тя остави колата си до една барака и пое пеша по пътя към стръмния бряг, все още с надеждата да зърне приятеля си. Когато изкачи височината, Сали можа да види, че пътеката, водеща към „Узотегия“, е съвсем пуста.

Вятърът на платото сякаш вилнееше с още по-голяма сила. Тя вдигна яката на шофьорското си кожено сако, наведе глава и продължи нагоре, устоявайки храбро на пристъпите на бурята. Внезапно си спомни, че Рупърт я е изпреварил, защото вероятно е дошъл до укреплението с трамвая, който минаваше оттам. Ускори крачките си с последната утешителна мисъл, че може би случайността ще ги срещне пред вратата на „Узотегия“ и ще успее да го спре.

Сали тръгна край зида, заобикалящ къщата, и се спря пред портата. Тя беше мокра от дъжда и блестеше, сякаш отразяваше като огледало тъгата и безизходното отчаяние на цялата пуста околност. Бурята беше привела към земята високите жълти треви и бе изскубнала немощните храсти, а по червеникавата пътека водата се стичаше на потоци.

Вдлъбнатината на портата предложи на Сали сравнително добро убежище от дъждовните капки. Въпреки това водата се стичаше обилно по зачервеното й от изкачването лице. Мокър кичур от златните й коси се беше залепил на бузата й. Тя тъкмо сваляше шапката си, за да я отърси от водата, когато нечий глас прошепна в ухото й.

— Добър ден!

Младата жена трепна изненадано и се обърна. До нея стоеше млад мъж с матово лице, облечен в дълга мушама с качулка, която го загръщаше от главата до петите.

— Желаете ли нещо? — запита той с напевен носов глас.

Стресната от появата му, не й се видя никак чудно, че той говореше английски. Тъй като тя нищо не каза, човекът добави:

— Може би имате работа в къщата?

При тези думи той впери в нея мишите си живи и проницателни очи.

— Не — отвърна Сали най-накрая. — Надявах се да срещна тук свой приятел.

— Слаб човек, нали? — запита веднага непознатият. — С посивяла коса, висок приблизително метър и осемдесет, малко прегърбен, носи мушама с колан?

Това описание безспорно се отнасяше за Рупърт.

— Той тук ли е? — попита мократа до кости жена.

— Да.

Мъжът дръпна едно въже и отвори малката вратичка.

— Името му беше подобно на Форстер, ако не се лъжа?

— Форсдайк — поправи го Сали.

— Да, да, вярно, така беше. Той е горе, госпожо, и ви чака.

Тя почувства ръката на непознатия да я тласка настойчиво към вратичката и за да избегне неприятния допир, беше принудена да прекрачи прага и да влезе в градината. Мъжът бързо пристъпи след нея и затвори вратичката.

Сали се обърна към него и запита нервно:

— Значи казвате, че господин Форсдайк е тук?

Тя беше страшно разгневена на Рупърт. Как си позволяваше да прави точно обратното на това, което му каза?

— Да, госпожо. Той ви чака и даже ми каза, ако дойде една дама, да я помоля веднага да се качи.

Той погледна към къщата.

— Ето, вижте, старата идва да ви търси.

На прага на къщата стоеше същата старица, която беше посрещнала Сали при първото й посещение. Непознатият се затича към нея, каза й нещо и след това се върна при Сали.

— Тя ви моли да се качите — каза той.

— Но тук наистина има някакво недоразумение — поколеба се тя. — Господин Форсдайк не знаеше, че ще дойда, и не може да подозира, че съм тук. Бъдете така добър най-напред да го предупредите за присъствието ми.

— Трябва ли да повторя още веднъж, че въпросният господин ви моли да се качите? — запита вече раздразнено домакинът й.

Сали беше объркана. Възможно ли беше Рупърт толкова бързо „да уреди работата“? Как е отгатнал, че тя ще го последва? Сали запита:

— А господин Гарет? И той ли е тук?

— Разбира се! Господин Форстер и той разговарят.

Сали не се колеба повече. Рупърт никога нямаше да я повика, ако Рекс не беше в състояние да й даде задоволителни обяснения. Сърцето й биеше лудо при мисълта, че може би след минута ще се озове в прегръдките на съпруга си. Тя трепереше от вълнение. Убеждението, че е дошъл краят на дните, изпълнени със страдания и унижения, я вълнуваше толкова, че не й позволяваше да разсъждава правилно. Сали последва старицата във вътрешността на къщата.

Озова се в дълга и зле осветена стая, в дъното на която се извиваше стара дървена стълба. Изкачи се по нея до втория етаж и се озова сред тесен варосан коридор, в чиито ъгли бяха натрупани прашни куфари. Отнякъде се чуваше равномерен и еднообразен шум — капеше вода от недобре затворен кран. Старицата отвори врата и Сали видя малка спалня, чиято стъклена врата извеждаше на балкон към морето.

— Почакайте малко!

Старата жена си отиде, като влачеше тежко краката си по пода.

Сали се огледа наоколо. Питаше се защо я бяха въвели в тази спалня, но си спомни, че в един туристически справочник беше прочела, че баските къщи нямат друга стая за гости, освен кухнята.

В помещението миришеше на застояло. Сали отвори стъклената врата и излезе на балкона. Гневният шум на морето забуча в ушите й. По-силните пристъпи на вятъра поклащаха балкона, надвиснал над разпенената водна стихия. Той се простираше по цялата дължина на фасадата.

Сали гледаше небето, окъпано в дъжд и мъгла, когато чу да се отваря вратата. Обърна се и видя доня Иносенсия.