Жозе Родригеш душ Сантуш
Милионерът в Лисабон (57)

Финални бележки

Макар че не са биографични, романите „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“ са вдъхновени от живота и работата на арменския мултимилионер Калуст Саркис Гулбенкян — велик петролен предприемач и бележит колекционер на произведения на изкуството, за да се превърнат в художествени творби, основаващи се на истински събития и факти.

Колкото до ползваната библиография, трябва да спомена трудовете Calouste Gulbenkian — Uma Reconstituicao от Франсишко Кореа Гедеш; Calouste Gulbenkian Coleccionador от Жозе де Азередо Пердигао; Calouste Sarkis Gulbenkian — О Homem e a sua Obra от Астриг Чамкертен; O Senhor Cinco por Cento от Ралф Хеуинс; The Prize от Даниел Йърджин и Portrait in Oil — The Autobiography of Nubar Gulbenkian от Нубар Гулбенкян. Други източници, които искам да отбележа, са Orient Express — The Life and Times of the Worlds Most Famous Train от Е. Х. Кукридж и Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College от Джордж Уошбърн. Важно е да спомена също La Transcaucasie et la peninsule d’Apcheron — Souvenirs de voyage, чийто автор е самият Калуст Гулбенкян, както и резюмето за професионалния му живот, което е изготвил във връзка с един от съдебните процеси, в които е участвал.

Консултирах се още със следните трудове — Mystery Billionaire, статия на Робърт Куглан, публикувана в Life през януари 1951 г.; Saint-John Perse et Calouste Gulbenkian от Роберто Гулбенкян; Aviz — Uma Historia de Lisboa от Джил Джолиф; O Livro de Mestre Joao Ribeiro от Жозе Лабередаш и Жозе Китерио и Fernando Fonseca — Memoria de Um Medico Ilustre, колективен труд, съставен от Силвейра Ботельо и Шавиер де Брито.

За да разкажа за арменския геноцид, се консултирах с книгите Armenian Golgotha — A Memoir of the Armenian Genocide, 1915–1918 от Григорис Балакян; The Road from Home от Дейвид Кърдиан; Vergreen — A Survivor of the Armenian Genocide от Мае Дердарян; The Knock at the Door — A Journey Through the Darkness of the Armenian Genocide от Маргарет Аджемян Ахмерт; Survivors — An Oral History of the Armenian Genocide от Доналд Милър и Лорна Турян Милър и A Shameful Act — The Armenian Genocide and the Question of Turkish Responsibility от турския историк Танер Акчам.

Бих искал да благодаря на Майкъл Гулбенкян за сведенията, които ми даде за своя прачичо Калуст; на Жозе Педро Данташ Пердигао, който ми предостави материали и ми разказа за баща си Жозе де Азередо Пердигао^[1] и за Калуст Гулбенкян и неговия живот в Лисабон; на Шавиер де Брито — асистент на доктор Фернандо Фонсека по времето, когато Гулбенкян е бил пациент на португалския лекар; на Жуао Паула да Силва — син на майордома на хотел „Авиш“ Анибал ду Ешпириту Санто Силва; на Паула Коласо — от общината на град Синтра, за разказа й за имението „Кинта да Амизаде“; на Али Акча и Мехмед Джелян Демирел от Асоциацията за приятелство Португалия — Турция, които ме водиха по стъпките на Калуст Гулбенкян в Истанбул; на Арам Атесян — патриарх на Арменската църква в Турция; на Гилерме Валенте и целия екип на „Градива“ и разбира се, на Флорбела — моята първа читателка.

Благодаря и на теб, приятелю.

Щастлив съм, че живея тук,

мястото е спокойно и очарователно.

И бих добавил, че след толкова години

именно по тези земи срещнах най-трогателните погледи

и искрено обикнах тази страна.

Калуст Гулбенкян

Лисабон, 1950