Жозе Родригеш душ Сантуш
Милионерът в Лисабон (14)

XII.

Атмосферата в дома на Саркисян бе станала непоносимо тягостна. Нунуфар прекарваше по цели дни затворена в стаята, от която понякога се чуваше неконтролируем плач. Новините, които Калуст й бе донесъл от Интерлакен, бяха възможно най-лошите, а самият той бе станал още по-мрачен. На този етап животът му се свеждаше до сутрешни разходки, малко време в кабинета, а оттам отиваше в хотел „Риц“ на „Пикадили“.

Няколко дни по-късно, през които непрекъснато бе мислил по въпроса, книга за Шерлок Холмс, съзряна случайно на витрината на старата книжарница Hatchards на площад „Пикадили“, му подсказа идеята да наеме детектив. Обсъди я с Филип Блейк, който го посъветва да се обърне към авторитетната агенция „Бърнс“ в Чикаго, която преди две години бе отворила офиси в Лондон.

— Доста необикновен случай — отбеляза мистър Милс, детективът от „Бърнс“. — Наистина не знам как да ви помогна. Опасявам се, че не разполагаме с хора в Османската империя, тъй като е невъзможно да провеждаме разследвания там.

— Но… Няма ли друг начин?

С крака, небрежно опънати върху бюрото, детектив Милс свали очилата си, дъхна върху стъклата и започна да ги търка с кърпичка.

— Може би най-добре ще е да последваме нагона.

— Моля?

— Само една силно разгонена женска е способна да накара един мъж да обезумее толкова — обясни той. — Трябва да разберем коя е фустата, която е омаяла момчето ви. Плячката ще ни отведе при звяра, разбирате ли?

Такъв език не се нравеше много на Калуст, особено когато ставаше въпрос за собствения му син, но в дадената ситуация не можеше да си позволи да обръща внимание на подобни дреболии. Имаше други приоритети.

— Проблемът е, че той не ми е споменавал за никаква жена. Нямам представа коя може да е.

След като се увери, че стъклата са чисти, детективът от агенция „Бърнс“ отново си сложи очилата.

— Къде държи писмата си?

— Ами… в стаята си, предполагам.

Детективът енергично скочи на крака и отиде до закачалката за цилиндъра си.

— Тогава ще започнем търсенето оттам!

Пътуваха до „Хайд Парк Гардънс“ 38 с автомобила Делоне Белвил Ландолет на клиента. Когато пристигнаха, Калуст заведе мистър Милс директно в стаята на Крикор. Детективът порови в бюрото на момчето, разлисти книги, тетрадки и писма. Започна от тези на английски, но тъй като не намери нищо по случая, помоли домакина си за помощ със странния език, на който бе останалата кореспонденция.

— Арменски — обясни Калуст. — Азбуката е създадена през V век от духовника Месроб Машдоц, за да…

— Не съм тук на урок по история — прекъсна го детектив Милс и нервно цъкна с език. — Прочетете името на подателя на тези писма, моля.

Калуст прочете името в горния ляв ъгъл на четирите плика, надписани на арменски.

— Всички са от едно и също лице — отбеляза той. — Някоя си Мариян Киносян.

— Има ли адрес?

Калуст отново сведе поглед към писмата.

— Кайсери.

Детектив Милс се усмихна за първи път през този ден и разкри редица пожълтели и развалени зъби.

— Бърлогата с разгонени женски, където момчето ви се е скрило.