Оноре дьо Балзак
Селският свещеник ^[0] (6)

6. Прекрасната госпожа Граслен

В началото на 1828 година Вероник отново придоби цветущото здраве, което някога придаваше такава прелест на невинната девойка, седнала до прозореца в старата къща на улица Сите; но освен това книгите пробудиха нейната душевност, научиха я да мисли, да говори. Изострената способност да разсъждава вглъби характера й. Усвоила във всички тънкости светския живот, тя носеше с безкрайно изящество модните си дрехи. Когато се случеше да се появи в някой салон, Вероник не без учудване забелязваше, че всички я ограждат с почтително възхищение. За тази промяна тя бе задължена на двамата старши викарии и на стария Гростет. Узнали за нейния скрит от всички възвишен живот, за добрите дела, извършвани с такова смирение и всеотдайност, епископът и други влиятелни лица заговориха за това цвете на истинското благочестие, за тази благоуханна теменуга на добродетелта и неусетно за госпожа Граслен в отношението към нея настъпи бавно назряваща промяна, но затова пък благоприятна и окончателна. Този обрат в общественото мнение укрепи влиянието на салона на Вероник, посещаван сега от най-забележителните лица в града. Как стана това?

Към края на годината в лиможкия съд бе изпратен в качеството му на заместник-прокурор младият виконт Дьо Гранвил, мълвата за когото, както за всеки озовал се в провинцията парижанин, предварително бе обиколила града. Няколко дни след пристигането си по време на приема в префектурата, той бе казал, отговаряйки на някакъв глупав въпрос, че най-приятната, най-умната и най-изящната жена в града е госпожа Граслен.

— Може би ще речете, че е и най-красивата? — запита жената на главния бирник.

— Във ваше присъствие не смея да кажа това — отвърна той. — Но все пак се съмнявам. Красотата на госпожа Граслен не трябва да предизвиква у вас ревност — тя никога не се показва при светлината на деня. Госпожа Граслен е красива само за онези, които обича, а вие сте красива за всички. У госпожа Граслен всяко душевно вълнение, предизвикано от истински чувства, се отразява на лицето й и напълно го променя. Лицето й подобно на пейзаж е тъжно зиме и прекрасно — лете; на светското общество е съдено да я вижда само през зимата. Но когато разговаря с приятели на литературна или философска тема или по занимаващите я религиозни въпроси, тя се въодушевява и пред вас внезапно се възправя никому непозната жена с пленителна красота.

Тези думи, основани на наблюдаваното явление, което някога след причастие правеше Вероник толкова красива, предизвикаха голям шум в Лимож, където новият заместник-прокурор, комуто според слуховете било обещано мястото на прокурор, играеше в този момент първостепенна роля. Във всички провинциални градове човек макар и само малка по-високостоящ над общия уровен се ползува за по-кратко или по-продължително време с всеобщо преклонение, което често заблуждава и самия предмет на този мимолетен култ. С подобни обществени прищевки се обяснява появяването на онези знаменитости, надарени с лъжливите достойнства на непризнати гении и имащи винаги жалка съдба. Човекът, когото жените издигат в мода, обикновено е пришълец, а не местен жител; но по отношение на виконт Дьо Гранвил поклонниците му, колкото и странно да бе това, ни най-малко не бяха се заблуждавали.

Госпожа Граслен бе единствената жена, с която парижанинът можа да размени мисли и да подхване занимателен разговор.

Няколко месеца след пристигането си заместник-прокурорът, привлечен от растящото очарование в разговора и обноските на Вероник, предложи на абат Дютей и на неколцина по-значителни лица в града да се събират за игра на вист у госпожа Граслен. Вероник започна да приема пет пъти в седмицата; два дни, казваше тя, й се искало да останат свободни за нуждите на нейния дом. Когато около госпожа Граслен взеха да се събират всички изтъкнати хора на града, някои и други не се поколебаха, като членове на приеманото от нея общество, да се снабдят с документ, потвърждаващ умствените им способности. Вероник разтвори вратите на салона си и за няколко известни с достойнствата си военни от местния гарнизон и от щаба. Свободата на мнение, с която се ползуваха гостите й, и абсолютната скромност, към която всички самоволно се придържаха, вземайки за образец взаимоотношенията в най-висшето общество, принуждаваха Вероник да бъде свръхвзискателна спрямо хората, домогващи се до честта на нейното общество. Градските дами не без завист установиха, че госпожа Граслен е обкръжена от най-умните, най-изтъкнатите мъже в Лимож. Но колкото повече сдържаност проявяваше Вероник, толкова по-неудържима растеше нейното влияние. Тя прие няколко жени, дошли с мъжете си от Париж и които се ужасяваха от покоя и консервативността на провинцията. Когато в това избрано общество се появяваше случаен пришълец, по мълчаливо съгласие разговорът мигновено се променяше и гостите бъбреха за най-незначителни неща.

Постепенно дворецът Граслен се превърна в оазис, където възвишените умове си отдъхваха от скуката на провинциалния живот, където хората, свързани с правителството, можеха с ръка на сърце да говорят за политика без опасения думите им да бъдат разнасяни от хлевоустата мълва, където тънко осмиваха всичко, достойно за осмиване, където всеки смъкваше професионалната си одежда, за да остане в истинския си вид.

И така, най-невзрачната някога девойка в Лимож, смятана за невежа, грозна и глупава, в началото на 1828 година стана първата особа в града и най-известната от представителките на женското общество.

Никой не посещаваше Вероник сутрин, тъй като знаеха за благотворителните й обязаности и за строгото съблюдаване на религиозните обреди. Почти всеки ден ходеше на ранното утринно богослужение, за да не закъснява за закуската на мъжа си, макар Граслен да не се отличаваше с особена точност. Вероник винаги сама му поднасяше закуска и в края на краищата Граслен свикна с това. Банкерът никога не пропускаше случай да похвали жена си, която смяташе за съвършена; а тя никога нищо не искаше и той несмутимо можеше да трупа екю след екю и да преуспява в света на парите. Установил бе връзка с банкерската къща „Брезак“ и се носеше под всички знамена из океана на меркантилността; напрегнатата гонитба на печалби го държеше в мората на страстите, завладяваща всички комарджии при съдбоносната игра върху зеленото сукно на спекулациите.

В тези щастливи дни и до началото на 1829 година лицето на госпожа Граслен засия пред очите на всички с необикновената си красота, възродена по никога недоизяснени напълно причини. Сините й очи се разтвориха като цветя около стеснилите се кафяви зеници, потопени във влажна, дишаща любовно томление светлина. Челото й, озарено от вълнуващи спомени и от мисли за щастие, белееше като планински връх под лъчите на зората и линиите му се очистиха от пламъка на някакъв вътрешен, огън. Лицето загуби пламтящия си керемиден оттенък, известяващ начало на чернодробно страдание, болест, която поразява хора, надарени с буен темперамент или чиято душа страда в борба с нямата си болка. Бузите й придобиха очарователна свежест и често пред приятели за миг се появяваше божественото, достойно за четката на Рафаело лице, което болестта бе осакатила, както времето бе поразило едно от платната на великия художник. Ръцете на Вероник блеснаха със седефена белота, плещите придобиха очарователна, мека заобленост, а в свободните, пълни с живот движения се долавяше цялата прелест на нейната стройна и гъвкава фигура. Дамите от града я заподозряха в слабост към господин Дьо Гранвил, който действително упорито я задиряше, но срещаше благочестивата съпротива на Вероник. Заместник-прокурорът изпитваше пред госпожа Граслен почтителен възторг, който не заблуждаваше ни едного от посетителите на нейния салон. Свещениците и мислещите хора веднага разбраха, че това чувство, несъмнено любовно у младия прокурор, у госпожа Граслен не излизаше извън границите на позволеното. Уморен от нейната съпротива, макар и подхранвана от религиозни чувства, виконт Дьо Гранвил, както бяха подочули вече членове на този кръг, неведнъж се бе впускал в пикантни авантюри, което обаче не му пречеше да бъде постоянен и възторжен поклонник на прекрасната госпожа Граслен, както в 1829 година я наричаше целият Лимож.

Най-проницателни люде отдаваха промяната във външността на Вероник, направила я още по-прелестна в очите на приятелите й, на скритата радост, която изпитва дори най-благочестивата жена, когато се вижда обкръжена от любов, на удоволствието да живее в среда, отговаряща на духовните й изисквания, на насладата, която получава, обменяйки мисли с благовъзпитани, образовани приятели, чиято привързаност расте от ден на ден. Може би бяха нужни по-далновидни, по-дълбоки или по-подозрителни наблюдатели от постоянните посетители на двореца Граслен, за да отгатнат онова вродено величие, онази могъща земна сила, свойствена само на народа, която Вероник таеше в глъбините на душата си. Ако някой от приятелите й я намереше потънала в размисъл или мрачна, или просто замислена, казваше си, че е заключила в сърцето си чужди болки, че сутринта несъмнено се е докоснала до безутешни страдания, че е надзърнала в свърталища, където порокът ужасява с голотата си. Заместник-прокурорът, станал неотдавна прокурор, я укоряваше за безразсъдната й благотворителност, която в тайните инструкции на органите на правосъдието се окачествяваше като поощрение на престъпността.

— Нуждаете ли се от пари за вашите бедни? — питаше в такива случаи старият Гростет, улавяйки я за ръка. — Аз на драго сърце ще ви подкрепя в добрите дела.

— Уви, невъзможно е да направим всички богати! — отвръщаше тя с въздишка.

В началото на новата година се заговори за събитие, на което бе съдено да промени из основи вътрешния живот на Вероник и да довърши метаморфозата в чудесното изражение на лицето й, направило го още по-интересно в очите на художника. Обезпокоен от здравословното си състояние, Граслен за голямо неудоволствие на жена си отново се прехвърли в съпружеските покои и пожела да го лекуват. Скоро в Лимож се разнесе новината, че госпожа Граслен е бременна. Тъгата й, примесена с радост, подсказа на приятелите й, че въпреки своята добродетелност Вероник се е чувствувала щастлива, живеейки отделно от съпруга си. Може би се беше надявала на по-добра съдба от времето, когато открито задирящият я прокурор бе отказал да се ожени за най-богатата наследница в Лимузен. От този момент любопитните хитреци, които между две партии вист дебнат чуждите чувства и богатства, заподозряха магистрата и младата жена в любовни кроежи, подхранвани от болестното състояние на банкера и почти осуетени от гореупоменатото събитие. Дълбоките тревоги, белязали този период от живота на Вероник, вълненията, които неизменно предизвиква у жената първото раждане, нелишено от рискове, когато вече е преминала първата младост — всичко подбуждаше нейните приятели да й засвидетелствуват повече внимание; всеки я обкръжаваше с хиляди дребни грижи, доказващи колко благородни и дълбоки бяха техните чувства.