Оноре дьо Балзак
Селският свещеник ^[0] (26)

25. Катрин Кюрийо

На следващия ден, преди да отпътува, Гростет обеща на Вероник да вземе участие в плановете й, щом се изясни възможността за осъществяването им. Госпожа Граслен и Жерар придружиха на коне каретата на банкера по монтенякския път до шосето, водещо от Бордо за Лион. Инженерът бе толкова нетърпелив да огледа терена, а на Вероник така й се искаше да му го покаже, че още предната вечер се уговориха за тази обиколка. Сбогували се с добрия старец, те прекосиха обширната равнина и тръгнаха край планинската верига от началото на стръмнината, водеща към замъка, до Живата скала. Сега инженерът можа да се убеди в съществуването на дългата шистова наслойка, забелязана от Фарабеш. Тази наслойка очевидно съставляваше последният пласт при образуването на хълма. Следователно, направлявайки водата така, че да не се задържа в естествения улей, създаден от природата, и очиствайки улея от натрупаната в него пръст, можеше да се осигури оросяването на цялата околност с помощта на дълга водосточна тръба, поставена на около десетина крачки над равнината. Преди всичко, и това решаваше въпроса, следваше да се определи запасът от вода, постъпващ в потока Габу, и да се проследи дали не се просмуква в коритото му.

Вероник предостави кон на Фарабеш, който трябваше да съпровожда инженера и да му помага във всички изследвания. След няколко дни упорит труд Жерар установи, че основата на двете успоредни планински вериги, макар и разнородна по състав, е достатъчно здрава, за да задържи водата. През месец януари на следващата година, оказал се необичайно дъждовен, инженерът изчисли количеството вода, която протичаше през Габу. Ако към този запас се прибавеха водите на трите извора, които също щяха да бъдат отведени в потока, общото количество вода би било достатъчно за оросяване на площ, тройно по-голяма от монтенякската равнина. Баражът на Габу, както и строителните работи по направляване към равнината на водите от трите малки долини трябваше да струват не повече от шестдесет хиляди франка, тъй като на варовитото плато инженерът откри калцит, позволяващ да се получи евтина вар, а камъкът и дървото не струваха нищо и не изискваха превоз. Докато пресъхне коритото на Габу — необходимо условие за преустройственото дело, можеше да се подготвят всички материали, за да се ускори осъществяването на основната конструкция. Подготвителните работи в долината по изчисленията на Жерар щяха да възлязат на не по-малко от двеста хиляди франка, извън сумите, необходими за посевите и насажденията. Цялата равнина предстоеше да бъде разделена на квадратни участъци от по двеста и петдесет арпана и без да се разорава земята, да се очистят от най-големите камъни. После трябваше да се изкопаят и обложат с камъни множество канали, за да се пуска и задържа водата според нуждите, при което да не се губи и капка. За този тежък труд бяха необходими усърдните ръце на самоотвержени и съзнателни работници. Случаят предлагаше равен, пригоден за целта терен и вода, която можеше да се разпредели по желание благодарение на това, че падаше от десет крачки височина; и така, всичко способствуваше за получаване на превъзходни селскостопански резултати и за създаване на онези великолепни зелени килими, които съставляват гордостта и богатството на Ломбардия. Жерар извика от департамента, където бе служил дотогава, стария опитен надзирател, на име Фрескен.

Госпожа Граслен написа писмо на Гростет с молба да й заеме сто и петдесет хиляди франка, като гарантираше заема с държавни облигации, рентата от които по изчисления на Жерар трябваше да погаси дълга и процентите в продължение на шест години. Заемът бе сключен през март. По това време проектът на Жерар, комуто помагаше надзирателят Фрескен, бе напълно завършен, както и сметките, изследванията и работите по нивелировката и сондажите.

Новината за това огромно начинание обиколи целия окръг и обнадежди сиромашкото население на кантона. Неуморимият Фарабеш, Колора, Клузие, кметът, Рубо — всички предани на своя край и на госпожа Граслен — издирваха работници и посочваха местни хора, на които можеше да се разчита. Жерар закупи за себе си и за господин Гростет хиляда арпана земя от другата страна на монтенякския път. Надзирателят Фрескен също купи петстотин арпана и доведе в Монтеняк жена си и децата си.

В първите дни на април 1833 година Гростет дойде в Монтеняк, за да разгледа купените от Жерар земи и главно за да доведе на госпожа Граслен Катрин Кюрийо, пристигнала от Париж в Лимож с дилижанс. Влязоха в замъка тъкмо когато госпожа Граслен тръгваше за църква. Отец Боне се готвеше да отслужи литургия, за да измоли Божието благословение за огромното дело, което начеваше. В църквата се бяха събрали всички работници, както и жените и децата им.

— Ето вашето протеже — каза старецът, като представи на Вероник слаба, болнава жена на около трийсет години.

— Вие ли сте Катрин Кюрийо? — запита госпожа Граслен.

— Да, госпожо.

Вероник хвърли бърз поглед на Катрин. Доста висока и добре сложена, девойката имаше меки, добродушни черти и хубави сиви очи. Овалът на лицето и линиите на челото се отличаваха с онова възвишено и същевременно просто благородство, каквото понякога се наблюдава на село у много младите девойки; тези ранни цветя с ужасяваща бързина загиват от тежкия полски труд, от убийствената домакинска работа, от безжалостния пек и от отсъствието на грижи за тялото. В стойката й се чувствуваше свобода на движенията, присъща на селските момичета, но омекотена от неусетно усвоените в Париж навици. Ако бе останала в Корез, несъмнено лицето й би помръкнало, би се покрило с бръчки и би загубило нежната си руменина. В Париж тя бе побледняла, но бе запазила красотата си; болестта, умората, скърбите я бяха дарили с тайнствения дар на тъгата и с този вътрешен духовен живот, от който са лишени злочестите селски жени, обречени на почти животинско съществуване. Облеклото й, белязано с парижки вкус, който бързо усвояват дори най-малко кокетливите жени, я правеше различна от селянките. Не знаеше нищо за своята по-нататъшна съдба, нито можеше да съди за госпожа Граслен, което усилваше смущението й.

— Обичате ли все още Фарабеш? — я запита Вероник, когато Гростет ги остави насаме.

— Да, госпожо — отвърна тя, поруменяла.

— А защо, щом сте му изпратили хиляда франка за времето, когато е излежавал наказанието си, не сте го потърсили след освобождението му? Да не би да се отвращавате от него? Доверете ми се като на майка. Може би сте се опасявали, че е пропаднал или че ви е разлюбил?

— Не, госпожо, но аз не зная да чета, нито да пиша; служех у една възрастна дама, много строга; тя заболя и трябваше да се грижа за нея, да не се отделям нито крачка от леглото й. Макар по моите сметки освобождението на Жак да бе близко, аз не можех да напусна Париж, докато не умря тази дама, която не ми остави нищо въпреки труда и грижите ми за нея. Дори заболях от преумора и от безсънни нощи, а исках да оздравея, преди да се върна тук. Но бях изяла вече спестяванията си, та трябваше да вляза в болницата „Сен Луи“ и там ме излекуваха.

— Добре, дете мое — каза госпожа Граслен, трогната от тази простодушна изповед. — Но защо така внезапно напуснахте родителите си, защо оставихте детето си, защо не съобщихте нищо за себе си, не помолихте някого да напише писмо?…

Вместо отговор Катрин заплака.

— Госпожо — продума тя накрая, насърчена от приятелски погалилата я ръка на Вероник, — не зная дали съм била права, но нямах сили да остана на село. Съмнявах се не в себе си, а в другите, боях се от клюки, от насмешки. Докато Жак бе изложен на опасности, му бях нужна, но когато го отведоха, почувствувах, че нямам сили; не е лесно да бъдеш момиче с дете и без мъж!… Най-последната твар би живяла по-добре от мен. Не зная какво би станало с мен, ако някой кажеше лоша дума за Бенжамен или за баща му. Бих посегнала на живота си, бих полудяла. Баща ми или майка ми можеха някога да ме упрекнат в сърцето си. А аз съм твърде избухлива, за да търпя одумки или оскърбления, макар и да съм кротка по характер! Бях жестоко наказана, не можех да виждам детето си и ден не минаваше да не мисля за него. Забравиха ме всички, никой не си спомняше за мен, пък аз това и исках. Мислеха, че съм умряла, а колко пъти ми се щеше да захвърля всичко и да дойда тук макар и за ден, колкото да видя детето си.

— Ето вашия син, дете мое!

Катрин видя Бенжамен и затрепери като в треска.

— Бенжамен — каза госпожа Граслен, — ела да прегърнеш майка си.

— Майка ми? — извика смаян Бенжамен. И се хвърли на шията на Катрин, а тя с дива сила го притисна в обятията си. Но момчето внезапно се изтръгна и изхвръкна из стаята, като се провикна от прага:

— Отивам да го доведа!

Като накара да седне Катрин, която едва се държеше на нозете си, госпожа Граслен в същия миг зърна отец Боне и неволно се изчерви от пронизващия поглед на изповедника си, четящ в сърцето й като в разтворена книга.

— Надявам се, отче — каза тя с треперещ глас, — че не ще закъснеете да венчаете Катрин и Фарабеш. Не познавате ли отец Боне, дете мое? Той ще ви разкаже, че след завръщането си Фарабеш се е държал като честен човек и е заслужил уважението на целия окръг; сега в Монтеняк ви очакват всеобща почит и щастие. С Божията помощ вие ще живеете честито — ще станете мои фермери. Фарабеш отново получи граждански права.

— Всичко това е вярно, дете мое — потвърди свещеникът.

В този момент се появи Бенжамен, повел баща си за ръка. При вида на Катрин и госпожа Граслен Фарабеш побледня и замря, безсилен да произнесе дума. Той разбра колко енергична в добрината си бе едната и колко бе страдала в разлъката другата. Вероник отведе настрана свещеника, който на свой ред се готвеше да я отведе. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, отец Боне втренчено погледна духовната си дъщеря и тя, поруменяла, с виновен вид сведе очи.

— Вие позорите милосърдието — каза той сурово.

— А защо? — запита тя, като вдигна глава.

— Милосърдието — продължи отец Боне — е толкова по-висше от любовта, колкото човечеството от отделния човек. Всичко това е сторено не от чисто сърце, не единствено в името на добродетелта. От висотата на човечността вие се принизихте до култа на отделния човек. Благодеянието, оказано от вас на Фарабеш и Катрин, таи в себе си спомени и користни мисли и затова не представлява заслуга в очите на Бога. Изтръгнете сама от сърцето си жилото, вселено там от злия дух. Не обезценявайте така вашите деяния. Не ще ли стигнете най-после до святото неведение на сътвореното от вас добро? Само в него е висшата награда на човешките постъпки.

Госпожа Граслен се бе обърнала, за да обърше сълзите, които показваха на свещеника, че бе докоснал кървящата рана в сърцето й. В това време се приближиха Фарабеш, Катрин и Бенжамен, за да поблагодарят на благодетелката си, но тя със знак ги помоли да се отстранят и я оставят насаме с отец Боне.

— Огорчих ги — рече тя, като му показа натъжените им лица, и свещеникът, вслушал се в доброто си сърце, ги накара да се върнат.

— Бъдете щастливи — им каза тогава Вероник. — Ето указа, който възвръща гражданските ви права и ви избавя от всякакви унизителни формалности — добави тя, като подаде на Фарабеш листа, който държеше в ръка.

Фарабеш почтително целуна ръка на Вероник и я погледна с продължителен поглед, нежен и покорен, спокоен и предан като погледа на вярно куче.

— Жак много страда, госпожо — каза Катрин, чиито хубави очи се усмихваха. — Но аз се надявам да му дам сега толкова щастие, колкото голямо е било страданието му; защото, каквото и да е сторил, той не е лош човек.

Сърцето на госпожа Граслен се късаше при вида на това щастливо семейство и тя обърна глава. Отец Боне се отправи към църквата, закъдето след него тръгна и тя, опряла се тежко на ръката на Гростет.

След закуска всички отидоха да присъствуват при откриване на подобрителните работи. Дойдоха и старците от селото. От високия склон, по който възлизаше пътят към замъка, господин Гростет, отец Боне и стоящата между тях Вероник можеха да наблюдават разположението на бъдещите четири пътя, край които бяха струпани събраните камъни. Петима копачи, изхвърляйки годната земя на края на полето, разчистваха първия от тях в ширина от осемнайсет крачки. От двете страни четирима души копаеха канали и също изхвърляха пръстта на полето, издигайки дълги насипи. Зад тях вървяха други двама и когато насипът достигаше нужната височина, изравяха в него дупки и засаждаха дървета. Във всеки участък трийсет трудоспособни мъже, двайсет жени и четиридесет момичета или деца събираха камъни, които работниците поставяха край насипите така, че да се вижда колко камъни е събрала всяка група. По такъв начин всички работи се извършваха едновременно и бързо благодарение на умелите и усърдни работници. Гростет обеща на госпожа Граслен да й изпрати млади дръвчета и да помоли за това и свои приятели. Разсадниците на замъка очевидно не можеха да задоволят нуждите на такива обширни земи. В края на деня, малко преди тържествения обяд в замъка, Фарабеш помоли госпожа Граслен да му отдели няколко минути.

— Госпожо — рече той, когато се приближи към нея заедно с Катрин, — вие бяхте така добра да ми обещаете под наем фермата до замъка. Оказвайки ми тази милост, вие искате да ми дадете възможност да забогатея. Но Катрин има някакви съображения относно нашето бъдеще, които си позволявам да ви доверя. Ако забогатея, ще се намерят завистници, ще тръгнат одумки, аз ще почна да се опасявам от неприятности и Катрин никога не ще бъде спокойна. С една дума, за нас е по-добре да живеем по-далеч от хората. Ето защо искам да ви помоля да ни дадете за ферма участъка, разположен в устието на Габу, на общински земи, а към това парче и гора по обратния склон на Живата скала. През юли вие ще имате там много работници и те лесно ще построят ферма на подходящо високо място. Там ние ще бъдем щастливи. Ще извикам при себе си Гепен. Моят освободен каторжник ще работи като кон, а току-виж, че сме го и оженили Нашето синче също не е лениво. Така никой няма да ни брои залъците, ще съживим това късче земя и аз няма да пожаля сили да ви създам там чудесна ферма. Впрочем за голямата ферма мога да ви предложа като арендатор братовчеда на Катрин — човекът е заможен и по-добре от мен ще се справи с такава задача. Ако Бог даде вашето дело да завърши успешно, след пет години ще имате пет-шест хиляди глави рогат добитък или коне, а и равнината ще бъде от край до край разорана — тогава, разбира се, ще трябва да се намери умна глава, за да се справя с всичко това.

Госпожа Граслен се съгласи с молбата на Фарабеш, оценявайки справедливо здравия му разум.