Налини Синг
Ангелска кръв (8)

8

Простосмъртна жена за любовница.

Думите му отключиха затвора от еротична наслада, в който архангелът я бе омотал с хладнокръвния си начин да я контролира. Тя беше само една играчка за него. Нищо повече. След като се наиграеше с нея, щеше да я захвърли като всички останали ненужни играчки. Използвана, забравена.

— Намери някоя друга, с която да се забавляваш. Не съм на рафтовете с изложена стока.

Тя се изскубна и този път той я пусна.

Елена се обърна и го погледна войнствено. Очакваше да види гняв, дори бяс заради това, че му беше отказано, но за нейна изненада лицето на Рафаел представляваше непробиваема наблюдаваща маска. Елена се запита дали през цялото време не си е играл с нея.

Защо, по дяволите, би взел обикновена жена за любовница, след като имаше цял харем с поразителни красавици вампири и можеше да си избере която поиска? Ако забравим за хранителната диета на вампирите, начинът им на живот твореше чудеса с външния им вид. С кожата, с тялото. Един вампир на възраст петстотин години имаше буквално нечовешка красота, елегантно тяло, съвършена фигура и перфектна кожа. Съблазънта, която излъчваха, нарастваше с всяка изминала година, макар че силата на магнетизма определено зависеше и от индивида.

Елена беше срещала много стари вампири, които й напомняха повече на жертва, отколкото на хищник, но онези, които имаха истинската сила… Тези като Дмитрий притежаваха изключително усъвършенствани умения да крият мощта си, харизмата си, да я таят, докато дойде мигът да я използват. Други не можеха да контролират силата си и тя постоянно изтичаше дори когато не им беше нужно. Но дори слабите, тези, които по нищо не приличаха на Дмитрий, бяха изумително красиви.

— Разбрах урока — каза тя, след като се сети, че той няма да проговори. — Трябва да бъда по-толерантна към сексуалните предпочитания и дейности на другите хора.

— Интересен начин да се обобщи този урок. — Най-сетне свали крилете си и ги затвори зад гърба си. — Но ти видя само върха на айсберга.

Елена се зачуди дали момчето от телевизията вече е вкарало пръсти под бикините на вампира.

— Видях достатъчно.

Лицето й пламна. Всичките й сетива улавяха еротиката, която се лееше в нейна посока зад гърба й.

— Консервативна? Елена? Мислех, че ловците са доста освободени в сексуалните си предпочитания.

— Не ти влиза в работата. Или си тръгваме, или ще приема предложението на Дмитрий.

— Мислиш, че това има някакво значение за мен?

— Разбира се. — Погледна го в очите и заби пети в пода, сякаш буквално от това зависеше дали ще може да защити територията и позицията си. — Когато онзи вампир впие кучешките си зъби в мен, няма да мога да вървя и да работя.

— За първи път чувам някой да сравнява мъжкия пенис със зъб — каза тихо той. — Трябва да споделя виждането ти с Дмитрий. Мисля, че оценката ти ще го заинтересува.

Елена знаеше, че бузите й пламтят, но отказа да се предаде в словесната битка.

— Зъб, пенис, каква е разликата? За един вампир и двете са инструмент за задоволяване.

— Но не и за един ангел. Моят пенис има изключително специфична употреба и цел.

Похот, остра, опасна, нежелана, стисна гърдите й с такава сила, че едва си поемаше дъх. Пламъкът в бузите й се укроти за сметка на нажеженото й тяло. Огънят се настани долу. В топли, мокри места.

— Убедена съм, че е така — каза тя със сладък глас, но не отстъпваше, независимо че тялото й я предаваше. — Предназначението му да обслужва всички тези вампирски женски групита вероятно е изтощително занимание.

— Устата ти може да ти докара много повече неприятности, отколкото си в състояние да си представиш.

Само че, докато произнасяше това изречение, гледаше в устата й, излъчвайки всякаква друга емоция, само не и закана и строгост. Гледаше я така, сякаш искаше тази уста увита около него.

— Няма начин. Никакъв начин. Дори и в ада няма да се случи — успя да изграчи въпреки тежестта, която усещаше в сгъстената си кръв.

Рафаел не се престори, че не е разбрал доста неочаквания й коментар.

— Тогава ще се погрижа, когато се случи, да се чувстваш точно като в рая.

Очите му потъмняха до индигово предизвикателство в погледа. Отвори вратата и тя закрачи навън, но преди това метна един последен и много виновен поглед към празненството в стаята. Очите на Дмитрий бяха впити право в нея, докато устните му бавно минаваха като с четка по оголения извит млечнобял врат на блондинката. Ръката му беше в опасна близост до меката извивка на гърдите й.

Докато вратата се затваряше, тя видя как кучешките му зъби светват мълниеносно. Стомахът й се изви от жесток поразяващ глад.

— Би ли отишла в леглото му, сладка? — попита Рафаел в ухото й. Гласът му — стоманено острие. — Би ли скимтяла и молела?

Елена преглътна.

— Не, по дяволите. Не. Той е кейк от кал с двойна глазура шоколад. Изглежда добре, искаш да изядеш целия кейк, но когато опиташ, е прекалено сладко и лепкаво.

Еротичното излъчване на Дмитрий беше задушаващо, тежко, като одеяло. Отблъскваше със същата сила, с която привличаше.

— Ако той е кейк, какво съм аз? — Жестоки чувствени устни до бузата й, до линията на челюстта й.

— Отрова — прошепна тя. — Красива, съблазняваща, еротична отрова.

Усети как Рафаел застива зад гърба й и Елена си спомни за затишието пред буря. Но когато бурята удари, беше под формата на копринено гладък глас, който се заби право в нея, сякаш я просна оголена, незащитена, разтворена пред него.

— И все пак мисля, че по-скоро би предпочела да се давиш в отрова, отколкото да се давиш с парче кейк.

Ръцете му се затвориха върху устните й. Похот в гърлото й. Брутална, изискваща, помитаща.

— Да, но мисля, че и двамата вече знаем за силната ми склонност да се хвърлям към самоунищожение. — Направи крачка назад и се облегна на стената. Опита се да принуди тялото си да спре да се подготвя за акт, който по никакъв начин нямаше да позволи. — Нямам желание да съм играчка за дъвчене.

По принцип чертите на лицето му бяха осезателно изсечени и мъжествени, но в този момент устните му бяха самото изкушение. Меки, чувствени, приканващи да бъдат захапани. Напомняха устните на човешко същество.

— Ако сега те просна на бюрото си и вкарам в теб два пръста, мисля, че истината ще се окаже друга.

Бедрата й се притиснаха в спазмите на непозната досега потребност. Изведнъж единственото нещо, което можеше да види и за което можеше да мисли, бяха тези дълги пръсти, които се потапят в нея, докато тя лежи безпомощна. Затвори очи, но стана още по-зле. Насили се да ги отвори и да се съсредоточи върху отблясъка на черната стена срещу нея.

— Нямам представа какви перверзии се случват в тази сграда, но не искам да участвам в тях.

Той се засмя. Онзи дълбок, тъмен смях на мъж, който знае истината.

— Може би си имала доста по-затворен живот, отколкото предполагах, за да си мислиш, че такова нещо е перверзия.

Това беше предизвикателство, той искаше да му отговори и затова тя се пребори с порива да си отвори голямата уста. И какво като не е толкова ларж в сексуално отношение като останалите ангели? И какво като в онази тестостеронна банда я бяха кръстили Веста Девицата, тъй като отказваше на всеки един от тях. Не, не беше девствена, но ако това щеше да я пази настрани от еротичните игри на Рафаел, ако се наложеше, щеше да се прави на девственица.

— Бих искала да запазя затворения си живот. Благодаря, но не, благодаря. Може ли да проведем този разговор, преди да заспя от скука?

— Леглото ми е много удобно.

Идеше й да си удари един шамар, че му даде възможност да използва още една пукнатинка, през която да изсипе в съзнанието й подлудяващи видения: Рафаел в леглото, разперени криле, голи бедра, гол пе…

Стисна зъби.

— Какво искаше да ми кажеш?

Очите му проблеснаха, но изрече само:

— Ела.

Закрачи с бърза крачка към асансьора, а тя подтичваше след него да го настигне, раздразнена от начина, по който я принуждаваше да изпълнява нареденото. Но за първи път успя да си затвори устата и да не се заяде, защото искаше да се махне колкото е възможно по-скоро от етажа на вампирите с нагарчащото усещане за секс, удоволствие, пристрастеност.

Не останаха дълго в асансьора и сега, когато излязоха, атмосферата беше класическа. Основната цветова гама беше хладно бяло с елегантни нюанси на бяло злато, но когато Рафаел я вкара в офиса си, тя видя, че бюрото му е едно огромно парче черен полиран вулканичен камък.

Ако сега те просна на бюрото си и вкарам в теб два пръста, мисля, че истината ще се окаже друга.

Елена сряза веднага мисълта още преди да е пролазила обратно в съзнанието й. Остана в далечния ъгъл на бюрото, а Рафаел го заобиколи и застана пред огромното стъкло с поглед към милионите светлини на града зад тях, зад излятата като тъмно петно река Хъдсън.

— Юръм е в Ню Йорк.

— Моля?

Елена беше изненадана, но и доволна от внезапната промяна на тона му. Сега вече звучеше съвсем делово. Тя вдигна ръка да оправи разрошената си от вятъра коса и я прибра на опашка.

— Това улеснява работата ни. Трябва само да предупредя всички ловци да си отварят очите за ангел с тъмносиви криле.

— Написала си си домашното.

— Цветът му е особено нехарактерен. Както й този на твоите криле.

— Няма да предупреждаваш никого.

Последните останали следи от желанието загиваха — бърза, почти неуловима смърт. Тя го погледна изумена.

— Как се очаква да си свърша работата, ако ограничаваш достъпа ми до нещата, които са ми нужни и които могат да ми помогнат ефективно?

— Тези неща, за които говориш, ще ти бъдат напълно безполезни в това преследване.

— О, стига — изкрещя зад гърба му. — Един голям шибан ангел с криле, каквито никой друг няма. Хората ще го забележат. И би ли се обърнал с лице към мен, когато говорим?

Той се обърна. Очите му — сини пламъци. Сила изтичаше от тялото му като вълни. Елена усещаше как започват да я давят.

— Юръм няма да се отличава по нищо. Така както аз не се отличавам по нищо.

Тя свъси вежди.

— За какво, по дяволите, говориш? И… О, мамка му, о, боже!

Рафаел не беше там. Да, знаеше, че трябва да е там, но не беше… видим. Тя преглътна и тръгна към мястото, където бе застанал последно. Протегна ръка напред. Докосна топла мъжка кожа.

Една призрачна ръка се затвори около китката й. Можеше да се отдръпне, но не го направи. И тогава един от пръстите й бе засмукан в устата, която бе гледала допреди малко. Жестоко мокро пулсиране между краката й. И тогава разбра, че не може да види пръста си.

— Престани — изскубна се назад и се запрепъва към бюрото. Рафаел се появи първо като мираж и постепенно се превърна в твърдо тяло.

— Просто исках да ти докажа тезата си.

Той застана право пред нея и я блокира от всички страни.

— И обикновено смучеш хората, когато искаш да докажеш тезата си? — Пръстите на ръката й се свиха навътре. — Какво, по дяволите, беше това?

— Терминът при нас е Величие. Като магия — отвърна той и обходи устата й с поглед. — Позволява ни да се движим невидими сред останалите. В известен смисъл това е едно от нещата, които отличават архангелите от ангелите.

— Колко дълго можеш да издържиш? — Постара се да не се пита за какво си мисли Рафаел, когато я гледа по този начин, и се помъчи да си припомни, че бе заплашил живота на Сара и бебето й, бе заплашил нейния живот. Но беше толкова трудно, когато бе така близо до нея, когато бе така лесно да го докоснеш. Изглеждаше почти като човек. Един много тъмен и чувствен човек.

— Мога да издържа колкото е необходимо — прошепна той и Елена не се съмняваше, че бе вкарал двояко значение в последното изречение. — Юръм е по-стар от мен. Силата му е по-голяма. Единственото, което трябва да направи, е… — Тук той рязко спря и премисли. Сякаш се проклинаше, че е разкрил прекалено много. — Когато е наистина силен, той може да задържи Величието безкрайно дълго. Дори и когато е слаб, пак може да остане невидим през по-голямата част от деня, да излиза навън и да си прави каквото си иска през нощта.

— И преследваме Невидимия? — Тя се отдалечи още назад, почти седна неволно на бюрото. Ръцете му бяха от двете страни на таза й, а тя дори не знаеше кога се бе приближил толкова много.

— Ето защо ни е нужен твоят нюх, твоето обоняние.

— Аз мога да надуша вампир, а не ангел. Примерно не мога да надуша теб, когато си наблизо.

Той не обърна никакво внимание на този детайл. Сякаш за него това бе най-незначителната подробност.

— Трябва да чакаме.

— Какво да чакаме?

— Подходящия момент. — Той вдигна криле и закри гледката й. Като спуснати пердета пред самата нощ. — И докато чакаме, ще задоволя потребността си да видя дали имаш същия сладък вкус, както ми звучи, когато говориш.

Паяжината от чувственост се затвори около нея. Без да го предупреди, тя успя да използва способността си да се измъква назад. Навсякъде се разлетяха листа.

— Казах ти — говореше задъхано тя. — Не искам да бъда закуска, играчка за острене на зъби, приятелче за чукане. Намери някой вампир да си забиеш зъба в нея.

Елена закрачи по коридора, без да дочака отговор. За нейно изумление никой не я спря. Когато излезе от входа на огромната сграда, с още по-голямо учудване забеляза очакващото я такси. Точно се канеше да каже на шофьора да се разкара, когато се сети, че е без никакви пари. Нямаше никакво желание да върви пеша в плашещия студ на нощта, затова се качи на задната седалка. — Махни ме от това проклето място.

— Както пожелаете — отвърна той с мек, гладък и спокоен глас. Прекалено мек, прекалено гладък. Тя вдигна очи и срещна погледа му в огледалото.

— Сега вече и вампирите карат таксита?

Той се усмихна, но в никакъв случай нямаше чара на Дмитрий… и със сигурност му липсваше онази опасна чувственост на архангела, който й изглеждаше категорично решен да превърне връзката им… ха!… в сексуална игра.

Ако това някога се случеше, в царството на Луцифер през този ден температурите щяха да паднат под нулата и да завали сняг.

Сексът не влизаше в менюто.

Нито пък Елена.