Б. А. Парис
Зад затворените врати (4)

Минало

Когато двамата с Джак казахме на Мили, че ще се женим, първото нещо, което тя попита, беше дали може да ни бъде шаферка.

— Разбира се, че може! — казах и я прегърнах. — Нали така, Джак? — добавих, поразена от сянката, преминала през лицето му.

— Мислех, че ще направим скромна сватба — каза той рязко.

— Да, но все пак ще се нуждая от шаферка.

— Наистина ли?

— Ами да — казах аз, чувствайки се притеснена. — Това с традиция. Нямаш нищо против, нали?

— Не мислиш ли, че ще бъде малко прекалено за Мили? — попита той, като сниши глас. — Ако наистина ти трябва шаферка, защо не поканиш Кейт или Емили?

— Защото искам Мили — настоях аз, знаейки, че ни наблюдава тревожно.

За миг настана неловко мълчание.

— Тогава ще имаш Мили — каза той, усмихна се и протегна ръка към нея. — Хайде, да вървим и да съобщим на твоята директорка добрата новина.

Госпожа Гудрич и Джанис бяха във възторг да чуят, че ще се женим. След като изпрати Мили да си измие ръцете преди вечеря, г-жа Гудрич се съгласи, че би било най-добре Мили да остане в училище още петнайсет месеца, докато навърши осемнайсет години, както планирахме отначало, макар Джак да повтори, че ще бъде много щастлив Мили да се премести при нас веднага. Зарадвах се, когато г-жа Гудрич обясни колко би било добре да разполагаме с известно време само за нас двамата, и се зачудих дали се досещаше, че се надявахме да заживеем като семейство веднага.

Скоро след това поехме на път към Хекълскомб, където се оказа, че Кранли парк е наистина толкова красив, колкото ми бе разказвал Джак. Беше идеалното място за сватба и изпитах благодарност към Джайлс и Мойра, приятелите на Джак, че ни позволяват да използваме техния красив дом. Не смятахме, че някой от нашите гости ще се притесни от четирийсетте минути път с кола от Лондон пред възможността да прекара следобеда и вечерта в такава прекрасна обстановка, особено след като Джайлс и Мойра любезно предложиха да подслонят всеки, който не е в състояние да тръгне обратно към Лондон след края на вечерята. Прекарахме няколко часа в избиране на менюто за петдесет души, което щеше да бъде приготвено и поднесено от кетърингова компания от Лондон, а после си тръгнахме за хотела, който Джак бе резервирал, докато бях в Аржентина.

Нямах търпение Джак най-сетне да ме отведе в леглото, но най-напред трябваше да отидем на вечеря, защото бяхме пристигнали тъкмо в определения час. Храната беше вкусна, но аз бях нетърпелива да се върнем в нашата стая.

Отидох да взема душ, а когато излязох от банята, жадна да се любим, поразена открих, че Джак е дълбоко заспал на леглото. Сърце не ми даде да го събудя, защото знаех, че е изтощен — беше ми признал по време на вечерята, че едва не отменил нашия уикенд заради многото работа, която имал, но не искал да ме разочарова. Когато в крайна сметка се събуди няколко часа по-късно, той бе покрусен, че е заспал, взе ме в прегръдките си и прави любов с мен.

Останахме в леглото по-голямата част от следващата сутрин и след мързеливия обяд се отправихме обратно към Лондон. Макар това да означаваше, че няма да виждам Джак цялата следваща седмица, се радвах, че бяхме успели да откраднем малко време сред лудницата, в която ни бе запратила предстоящата ни сватба. А това, че не можех да се виждам с Джак, ми даде възможност да завърша картината, която бях започнала за него преди два месеца. Тъй като рядко имах време да работя по нея, се бях примирила, че ще му я поднеса като сватбен подарък, а не за коледните празници, както ми се искаше, но понеже Джак беше зает и вечер, а моите куфари бяха прибрани за неопределено време в дъното на гардероба, успях да я завърша навреме за Коледа. Надявах се, че ако я хареса, ще украси стените на новия ни дом — лесно можех да си представя как виси над камината, за която си мечтаехме.

Беше голяма картина и на пръв поглед приличаше на абстрактна композиция от различни нюанси на червеното, осеяна с мънички сребристи точки. Едва при вглеждане отблизо можеше да се различи, че червената маса се състои от стотици малки светулки — а само аз и Джак щяхме да знаем, че червеното не беше боя, а червило, което бях запечатала с прозрачен лак, преди да завърша картината.

Никога не бях казвала на Джак, че обичам да рисувам; дори когато той се бе възхитил от едно от платната, които висяха в кухнята ми, не бях споменала, че авторът съм аз. Така че когато му казах на Коледа — щом се уверих, че харесва картината — че не само аз самата бях нарисувала „Светулки“, но и я бях създала, като целувах платното стотици пъти с червило в различни нюанси на червеното, той ме обсипа с толкова много комплименти, че изпитах удоволствие от факта, че бях успяла да го изненадам. Беше очарован, че умея да рисувам и сподели, че очаква да покрия стените с мои творби, след като се преместим в нашата къща.

Моят дом се продаде бързо. Исках Джак да вложи парите, които получих от продажбата, в къщата, намерена от него за нас в Спринг Итън, но той отказа и ми напомни, че тя е неговият сватбен подарък за мен. Беше открил сънливото село Спринг Итън, докато се връщал от Адам и Даян една неделя и решил, че разположението му на около двайсет мили южно от Лондон е идеално. Тъй като трябвало да се направят някой дребни ремонти по къщата, преди да се нанесем, той не искаше да я видя, докато не се върнем от медения ни месец. Когато започнах да го тормозя да ми каже какво представлява, той само се усмихна и ме увери, че е съвършена. Когато го попитах дали е като тази, която си представяхме заедно, отговори тържествено, че разбира се, е точно такава. Казах му, че искам да използвам парите от продажбата на моето жилище, за да обзаведа новия ни дом като мой сватбен подарък за него, и след много убеждаване той се съгласи. Беше странно да пазарувам мебели за къща, която никога не бях виждала, но Джак знаеше точно какво иска и не можех да не се доверя на вкуса му.

Напуснах работата си месец преди датата на сватбата, а седмица по-късно, след като се оплаках закачливо на Джак, че новото ми положение да не се налага да правя нищо по цял ден ме изтощава, той се появи на прага ми с кутия, вързана с червена панделка. Когато я отворих, открих тримесечно кученце лабрадор, загледано в мен.

— Джак, прелестно е! — извиках аз и го извадих. — Откъде го взе? Твое ли е?

— Не, твое е — каза той. — Нещо, което ще те държи постоянно заета.

— Със сигурност ще го направи — засмях се. Пуснах го на земята и то хукна из всекидневната да проучва всичко.

— Но не разбирам какво ще го правим, докато сме на меден месец в Тайланд. Бихме могли да помолим родителите ми да го вземат, предполагам, но не съм сигурна дали ще се съгласят.

— Не се притеснявай, всичко е уредено. Намерих домашна помощничка, която ще се грижи за къщата, докато ни няма — не искам да стои празна, а и чакаме още мебели да бъдат доставени, така че тя ще живее там, докато се върнем — и ще се грижи за Моли.

— Моли? — погледнах към кученцето. — Да, много й отива. Мили ще бъде толкова доволна, тя винаги е искала куче. Мили и Моли — звучат идеално заедно!

— Точно това си мислех — кимна Джак.

— Мили ще я обикне.

— А ти? Ще я обичаш ли?

— Разбира се! — грабнах я на ръце. — Вече я обичам — засмях се, когато тя започна да ближе лицето ми. — Боя се, че няма да искам да я оставя, когато тръгнем за Тайланд.

— Но само си помисли какво удоволствие ще бъде да я видиш отново, когато се върнем. Вече мога да си представя вашата среща — усмихна се той.

— Нямам търпение да я покажа на Мили. Толкова си мил, Джак — наведох се към него и го целунах нежно. — Моли е точно това, което ми трябваше, за да ми прави компания, докато си на работа по цял ден. Надявам се, че в Спринг Итън ще се намерят хубави места за разходка.

— Много са, особено край реката.

— Нямам търпение — казах му щастливо. — Нямам търпение да видя къщата и нямам търпение да се омъжа за теб!

— Нито пък аз — отвърна той и също ме целуна. — Нито пък аз.

 

 

Благодарение на Моли, която не ме оставяше да скучая, последните седмици сякаш прелетяха. В деня преди сватбата взех Мили от училище и оставихме Моли при Джак, който тази вечер щеше да закара кучето в къщата, за да го настани там заедно с домашната помощничка. Не ми беше приятно да се разделя с нея, но Джак ме увери, че г-жа Джоунс, дамата, която бе намерил, за да наглежда къщата, е много мила и ще бъде щастлива да се грижи за Моли до завръщането ни от Тайланд. Бях се преместила в близкия хотел няколко дни по-рано, след като бях видяла последните ми притежания да изчезват към Спринг Итън в микробуса на превозвачите, затова с Мили се върнахме там, за да се подготвим за следващия ден. Прекарахме вечерта в опити да се уверим дали нашите тоалети ни стоят идеално и в изпробване на гримовете, които бях купила специално за сватбата. Не исках да нося традиционния сватбен тоалет, така че си бях купила кремава копринена рокля, която стигаше почти до глезените ми и подчертаваше фигурата ми на всички правилни места, а Мили също бе избрала кремава рокля, но с розова лента през рамо, в същия цвят като букета, който щеше да носи.

Когато облякох роклята си на следващата сутрин, сякаш никога не бях се чувствала по-красива. Сватбените букети бяха пристигнали в хотела по-рано — розови рози за Мили и каскада от тъмночервени за мен. Джак бе уредил кола, за да ни откара до службата за гражданско състояние, и когато в единайсет се почука на вратата, изпратих Мили да отвори.

— Кажи им, че идвам след минута — извиках и се мушнах в банята, за да се огледам за последен път. Доволна от видяното, се върнах в спалнята и си взех букета.

— Изглеждаш зашеметяващо.

Стресната, вдигнах поглед и видях Джак да стои на прага. Изглеждаше толкова хубав в тъмния си костюм и наситеночервена жилетка, че стомахът ми се преобърна.

— Почти толкова красива, колкото Мили всъщност.

До него Мили щастливо запляска с ръце.

— Какво правиш тук? — извиках едновременно разтревожена и зарадвана. — Случило ли се е нещо?

Той се приближи и ме прегърна.

— Нямах търпение да те видя, това е всичко. Освен това имам нещо за теб — пусна ме, бръкна в джоба си и извади черна кутийка. — Сутринта отидох до банката, за да ги взема.

Отвори кутията и видях изящна перлена огърлица върху възглавничка от черно кадифе в комплект с чифт перлени обици.

— Джак, прекрасни са!

— Принадлежаха на майка ми. Съвсем бях забравил за тях до миналата нощ. Помислих си, че може да поискаш да ги носиш днес, затова дойдох. Не си длъжна, разбира се.

— Бих се радвала да ги нося — казах му, взех огърлицата и я разкопчах.

— Ето, остави на мен — той я пое от мен и я плъзна около врата ми. — Как ти се струва?

Обърнах се към огледалото.

— Не мога да повярвам колко идеално си подхождат с роклята — казах и погалих перлите.

— В съвсем същия нюанс на кремавото са.

Откачих златните обици, които носех, и ги замених с перлените.

— Грейс хубава, много, много красива! — засмя се Мили.

— Съгласен съм — каза Джак сериозно. Бръкна в другия си джоб и извади по-малка кутийка. — Имам нещо за теб, Мили.

Когато Мили видя перлата с форма на сълза на сребърна верижка, ахна от възторг.

— Благодаря ти, Джак — възкликна сияеща. — Аз я нося сега.

— Толкова си мил, Джак — казах му и я сложих на врата на Мили. — Но не знаеш ли, че носи лош късмет да видиш булката преди сватбата?

— Е, предполагам, че просто ще трябва да си пробвам късмета — усмихна се той.

— Как е Моли? Добре ли се чувства там?

— Идеално. Погледни — извади телефона си от джоба и показа на Мили и на мен снимка как Моли спи, свита в кошницата си.

— Значи на пода има плочки — казах замислено. — Научих поне едно нещо за бъдещия ми дом.

— И това е всичко, което ще научиш — отговори той и прибра телефона си. — Е, ще тръгваме ли? Шофьорът доста се изненада, щом го помолих да вземе и мен, когато тръгва за насам, така че ако не излезем скоро, може да си помисли, че съм дошъл да отменя всичко.

Предложи по една ръка на мен и Мили, придружи ни до колата и тръгнахме към службата по гражданско състояние.

Когато пристигнахме, всички бяха там и ни чакаха, включително родителите ми. Те бяха опаковали почти всичко в къщата си в подготовка за преместването си в Нова Зеландия и щяха да заминат две седмици след завръщането ни от сватбеното пътешествие. Бях малко изненадана, когато ми казаха, че тръгват толкова скоро, но като се замислех, всъщност бяха чакали цели шестнайсет години. Предходната седмица двамата с Джак се бяхме срещнали с тях на вечеря, на която ни бяха упълномощили официално да се грижим за Мили и сега юридически ние бяхме нейни настойници. Всички ние бяхме доволни от това споразумение, а родителите ми, може би, защото се чувстваха виновни, че Джак поемаше финансовата тежест, обещаха, разбира се, да помагат както могат. Но Джак бе непреклонен, че той и аз ще носим отговорността за Мили и обеща на родителите ми да не й липсва нищо.

Нашите гости с изненада видяха Джак да излиза от колата заедно с Мили и с мен и когато тръгнахме нагоре по стълбите, които водеха до службата по гражданско състояние, го подразниха добродушно, че не е устоял на желанието да се вози в ролс-ройс. Татко ме поведе, Джак придружаваше Мили, а чичо ми Леонард, когото не бях виждала от няколко години, подаде ръка на мама. Бях вече почти на най-горното стъпало, когато чух Мили да вика, обърнах се и я видях да се премята надолу по стълбите.

— Мили! — изкрещях. Когато спря на смачкана купчина в подножието на стълбите, вече бях на половината разстояние дотам. Стори ми се, че измина цяла вечност, докато си проправя път през струпалите се хора и коленича до нея, без да се интересувам дали роклята ми ще се изцапа, единствено загрижена за Мили, която лежеше неподвижно.

— Всичко е наред, Грейс, тя диша — каза Адам успокоително, приклекнал от другата й страна, докато опипвах трескаво за пулс. — Ще се оправи, ще видиш. Даян се обади за линейка, ще бъде тук след минута.

— Какво се случи? — попитах с треперещ глас, забелязвайки, че мама и татко приклекнаха до мен. Отметнах косата на Мили от лицето й, без да смея да я преместя.

— Грейс, толкова съжалявам — погледнах нагоре и видях Джак, лицето му беше бяло като платно. — Тя изведнъж се препъна — мисля, че токчето й се закачи за подгъва на роклята — и преди да разбера какво става, вече падаше. Опитах се да я хвана, но не можах да я достигна.

— Всичко е наред — казах бързо. — Вината не е твоя.

— Трябваше да я държа по-здраво — продължи той отчаяно и прокара ръка през косата си. — Трябваше да си спомня, че стъпалата понякога я затрудняват.

— Не ми харесва как е огънат кракът й — каза тихо татко. — Изглежда, е счупен.

— О, боже — простенах.

— Вижте, тя се свестява. — Мама взе дланта на Мили в своите ръце.

— Всичко е наред, Мили — прошепнах, когато тя се размърда. — Всичко е наред.

Линейката пристигна за минути. Исках да тръгна за болницата с нея, но мама и татко казаха, че те ще отидат, и ми напомниха, че това е моята сватба.

— Не мога да се женя сега — изхлипах, докато качваха Мили в линейката.

— Разбира се, че можеш — каза мама бързо. — Мили ще се оправи.

— Кракът й е счупен — проплаках. — А може би има и други наранявания, за които не знаем.

— Няма да те упрекна, ако искаш да го отложим — каза Джак тихо.

— Просто не виждам как можем да продължим, след като дори не знаем колко тежко е ранена Мили.

Парамедиците бяха чудесни. Разбирайки в какво трудно положение се намирам, те прегледаха Мили възможно най-старателно в линейката и ми казаха, че с изключение на крака, изглежда, няма никакви други счупени кости и ако искам да продължим сватбената церемония, със сигурност родителите ми ще ме държат в течение на всичко. Посочиха също, че веднага щом Мили пристигне в болницата, ще трябва да й направят рентгенова снимка и така или иначе не бих могла да остана с нея. Все още разкъсвана от съмнения, погледнах към Джак, който тихо разговаряше с Адам, и мъката, изписана на лицето му, ме накара да реша. Качих се в линейката и целунах зашеметената Мили за довиждане. Обещах й, че ще отида да я видя на следващата сутрин и дадох на родителите ми номера на мобилния телефон на Джак, защото моят беше в куфара ми, като ги помолих да се обадят веднага щом имат някакви новини.

— Сигурна ли си, че искаш да продължим? — тревожно попита Джак, след като линейката тръгна. — Не мисля, че на някого особено му се празнува след това, което се случи с Мили. Може би трябва да изчакаме, докато разберем със сигурност, че с нея всичко е наред.

Огледах нашите гости, които обикаляха наоколо, нетърпеливи да разберат дали нашата сватба ще се състои или не.

— Мисля, че ще го приемат, ако го приемем и ние — завъртях го с лице към мен. — Джак, все още ли искаш да се оженим?

— Разбира се, че искам, повече от всичко друго. Но в крайна сметка решението е твое.

— Тогава да се оженим. Това би искала и Мили — излъгах, защото знаех, че Мили не би разбрала защо сме продължили и сме се оженили без нея. Чувството, че съм я предала, пак изпълни със сълзи очите ми и аз ги преглътнах бързо, за да не ги забележи Джак, надявайки се никога да не се наложи да избирам отново между него и Мили.

Всички бяха щастливи, че в края на краищата ще се оженим и когато мама се обади няколко часа по-късно, за да ни каже, че Мили е добре, с изключение на счупения крак, ми прималя от облекчение. Искаше ми се да прекъсна празненството и да отида да я видя още същата вечер, но мама каза, че тя спи дълбоко и така или иначе с болкоуспокояващите, дадени от лекаря, едва ли ще се събуди преди следващата сутрин. Добави, че смята да остане в болницата през нощта, затова обещах с Джак да минем да видим Мили на следващата сутрин, на път за летището.

Макар че успях да се насладя на остатъка от вечерта, се зарадвах, когато и последният гост си тръгна и двамата с Джак най-сетне потеглихме към нашия хотел. Тъй като колата на Джак все още беше в Лондон, Мойра и Джайлс и й бяха дали една от техните, така че да стигнем до летището на следващия ден и обратно до Спринг Итън, когато се върнем от Тайланд. Гаражът им беше пълен с коли и те настояха, че не се нуждаят от тази и можем да я върнем, когато и да е.

Когато пристигнахме в хотела, където щяхме да прекараме първата си брачна нощ, отидох направо в банята и си напълних гореща вана, оставяйки Джак да си налее уиски, докато ме чакаше. Лежах във ваната и мислите ми се връщаха отново и отново към Мили. Не можех да не призная, че бях доволна, защото този ден най-сетне бе свършил. Щом водата започна да изстива, излязох и се изсуших бързо, нетърпелива да зърна израза на Джак, когато ме види в кремавата копринена камизола и гащички, купени специално за нашата първа брачна нощ. Нахлузих ги и тръпнеща от очакване, отворих вратата и влязох в спалнята.