Б. А. Парис
Зад затворените врати (19)

Настояще

Днес е денят на празненството на Мили. Вече започвам да мисля, че Джак никога няма да дойде и да ме пусне в съседната спалня, за да мога да се приготвя, когато го чувам да идва по стълбите.

— Време за празненство! — казва той и отваря широко вратата. Изглежда толкова възбуден, че се чудя дали не крие нещо в ръкава си. Но не мога да си позволя да се тревожа за това. Макар да съм щастлива заради напредъка, който постигнах през последните две седмици, е много важно тъкмо днес да запазя спокойствие.

Отивам в старата си стая и отварям гардероба, като се надявам, че Джак ще ми избере нещо хубаво, което да облека в чест на рождения ден на Мили. Роклята, която посочва Джак, вече ми е малко голяма, така че когато я обличам, тя подчертава колко слаба съм вече. Виждам, че Джак се намръщва, но тъй като не ми казва да я сменя, предполагам, че го интересува моят външен вид като цяло. Лицето ми, когато се поглеждам в огледалото, изглежда изпито, което прави очите ми огромни.

Слагам малко грим и когато съм готова, последвам Джак на долния етаж. Той готви за обяда с Мили и Джанис и поръча храната за празненството следобед, вместо да ми позволи да я приготвя така, както исках. Всичко изглежда перфектно. Той си поглежда часовника и излизаме в преддверието. Набира кода на клавиатурата на стената и външните порти се отварят с бръмчене. След минута чуваме звука на приближаваща се кола. Джак отива до входната врата и я отваря тъкмо когато Джанис спира колата.

Джанис и Мили излизат от колата. Мили се втурва към мен, облечена в хубава розова рокля с подходяща панделка в косата, а Джанис я следва по-бавно, озърта се наоколо, оглежда всичко.

— Изглеждаш прекрасно, Мили — казвам аз и я прегръщам.

— Обичам къща, Грейс! — извиква тя, а очите й блестят.

— Красива!

— О, да, така е — казва Джанис с възхищение и се приближава след нея. Тя стиска ръката на Джак, после моята.

Мили се обръща към Джак.

— Къща красива.

Той се покланя изискано.

— Много се радвам, че ти харесва. Защо да не влезем и да ви разведа наоколо. Но може би най-напред ще искате питие. Мислех си, че можем да го изпием на терасата, освен ако не ви се струва прекалено студено.

— На терасата ще бъде прекрасно — казва Джанис. — Трябва да се възползваме максимално от великолепното време, защото няма да се задържи още дълго.

Минаваме по коридора, през кухнята и излизаме на терасата, където кутийките със студени напитки и плодови сокове са сложени в лед. Чашите вече са на масата, Джак няма защо да влиза, за да донесе и така да ме остави насаме с Джанис и Мили. С толкова много хора, които ще се присъединят към нас този следобед, Джак ще трябва да действа бързо, за да може да ме държи под око.

Отпиваме от напитките си и водим учтив разговор. Мили не остава дълго на едно място, твърде развълнувана е и тръгва да проучва градината. Ние я настигаме, докато показваме на Джанис околностите.

— Искаш ли да видиш стаята си, Мили? — пита Джак.

Тя кимва с ентусиазъм.

— Да, моля, Джак.

— Надявам се да ти хареса.

— Харесва жълто — казва тя щастливо.

Четиримата се качваме горе и Джак отваря вратата към основната спалня, където спи той и където този път има вещи, които не съм виждала никога досега, но очевидно би трябвало да ми принадлежат — копринен халат, флакон с парфюм и няколко списания — и създават впечатлението, че и аз спя там. Когато Мили поклаща глава и му казва, че това не е нейната стая, той й показва една от стаите за гости, която е декорирана в синьо и бяло.

— Какво мислиш? — пита той.

Тя се колебае.

— Хубава, но не жълта.

Той отива до стаята, която обитавах преди.

— Какво ще кажеш за тази?

Мили поклаща глава.

— Не харесва зелено.

Джак се усмихва.

— Ами значи май и това не е твоята стая.

Джанис се включва в играта.

— Може би е ей там — казва тя и сочи друга врата на площадката.

Мили изтичва, отваря я и открива баня.

— Защо не опиташ тази врата? — предлага Джак и сочи към вратата на моята стаичка.

Тя постъпва, както й казва.

— Ужасна е. — Тя се мръщи и наднича вътре. — Аз не харесвам.

— Ужасна е, нали? — съгласявам се.

— Не се тревожи, Мили, само те дразня — смее се Джак.

— Остана една врата, която не си опитала, срещу главната спалня. Защо не погледнеш там?

Тя изтичва обратно през площадката, отваря вратата и надава писък от удоволствие. Когато я настигаме, тя вече подскача на леглото, полите на розовата й рокля се веят около нея и изглежда толкова щастлива, че в очите ми напират сълзи. Преглъщам ги бързо и си напомням за всичко, което е заложено на карта.

— Мисля, че й харесва — казва Джак, обръщайки се към Джанис.

— Кой не би я харесал? Прекрасна е!

Успява да накара Мили да излезе от стаята само с обещание за обяд. Слизаме на долния етаж и по пътя към трапезарията, където ще ядем, Джак показва на Мили и Джанис останалата част от къщата.

— Какво има тук? — пита Мили и опитва да отвори вратата на мазето. — Защо я заключи?

— Води към мазето — казва й Джак.

— Какво е мазе?

— Там държим разни неща — обяснява той.

— Може да видя?

— Не сега. — Той замълчава за миг. — Но когато дойдеш да живееш с нас, с радост ще ти покажа.

Едва се сдържам, но ръката му лежи тежко на гърба ми и нямам голям избор. Хапваме лек обяд от студени меса и салати, а когато стигаме до кафето, Мили пита дали може да разгледа пак градината, затова отнасяме чашите си на терасата.

— Надявам се, че одобрявате дома, който сме осигурили за Мили — казва Джак и издърпва столовете, за да седнем.

— Определено — кимва Джанис. — Сега разбирам защо искахте да изчакате всичко да бъде завършено, преди Мили да види къщата. Наистина е прекрасна. Сигурно ви е струвало огромни усилия.

— Е, животът не е много лесен, когато наоколо се ремонтира постоянно, но си струваше, нали, скъпа?

— Да — съгласявам се. — Къде ще направим празненството на Мили, навън или вътре?

— Възнамерявах да бъде в трапезарията, но времето е толкова хубаво, че бихме могли да го направим тук, на терасата. Така Мили и другите деца ще могат да си играят в градината.

— Не знаех, че сте поканили и други! — възкликва Джанис.

— Искахме да бъде истински празник за Мили и решихме, че е важно тя да се запознае с нашите приятели — обяснява Джак. — Другите деца са по-малки от Мили, но се надявам, че ще се отнасят с нея като с по-голяма сестра.

— Той поглежда часовника си. — Поканихме ги за три, така че бихте ли наглеждали Мили, докато двамата с Грейс приготвим всичко?

Джанис кимва.

— Ще отида да я наглася малко.

— Преди да отидете, имам нещо за нея — Джак повиква Мили от дъното на градината. — Мили, ако отидеш във всекидневната, ще намериш голяма кутия зад един от столовете. Би ли могла да ми я донесеш?

Тя изчезва в къщата, а аз се опитвам да не се тревожа какво й е приготвил и си казвам, че той не би направил нищо глупаво пред Джанис. И все пак не мога да не изпитам облекчение, когато Мили отваря кутията и изважда жълта сатенена рокля с набрана пола и широк колан.

— Прекрасна е, Джак — казвам аз, като мразя своята благодарност, а когато Мили обвива ръце около врата му, изпитвам същия пристъп на съжаление, както винаги когато нещо ми напомни какъв би могъл да бъде животът ми.

— Радвам се, че одобряваш.

Джанис ме поглежда учудено.

— Не си му помагала да я избере?

— Не, боя се, че Джак пое почти изцяло подготовката за празненството на Мили. Но както виждаш, той е напълно способен да се справи и сам.

— Защо не заведете Мили в стаята й, за да се преоблече? — предлага Джак. — Хайде, Мили, върви с Джанис.

Когато излизат, той се обръща към мен.

— Нека й се радва, докато може — някак си не мисля, че ще хареса толкова истинската си стая, нали? Добре, време е да подредим масата.

Той разтяга и без това голямата дървена маса до максималната й дължина, така че да побере всички — девет възрастни и пет деца — без големи затруднения. Докато сновем между кухнята и терасата и носим чинии и чаши, се опитвам да не позволя забележката му за стаята на Мили да отклони вниманието ми от онова, което трябва да направя този следобед.

— Как ти се струва? — пита Джак и гледа към отрупаната с храна маса.

— Прекрасно е — казвам аз, възхищавайки се на знаменцата и балоните, с които е украсил терасата. — На Мили ще й хареса.

Сякаш по поръчка, тя и Джанис се появяват, Мили цялата грее в новата си рокля и с панделка в косата.

— Каква красива млада дама! — възкликва Джак и кара Мили да поруменее от удоволствие. Поглеждам я тревожно, като се надявам, че няма да започне да се поддава на чара на Джак.

— Благодаря ти, Джак. — Тя оглежда всичко с възхита. — Красиво! — въздъхва.

— Изглеждаш прекрасно, Мили — казвам аз и се приближавам до нея.

Тя обвива ръце около врата ми.

— Не забравяй, той лош човек — прошепва в ухото ми.

— Права си, Мили, Джак е много мил. — Засмивам се, защото знам, че Джак е видял шепненето.

Тя се съгласява с кимване.

— Джак е добър.

На вратата се звъни.

— Празникът започва! — казва Мили доволно.

Джак хваща ръката ми с жест, който е всичко друго, но не и нежен, и двамата отиваме да отворим вратата, като оставяме Джанис и Мили на терасата. Въвеждаме Естер, Руфъс и двете им деца през кухнята и се заемаме с необходимото представяне. Те тъкмо свършват похвалите колко добре изглежда Мили, когато пристигат Мойра и Джайлс, последвани скоро след това от Даян, Адам и техните деца.

— Чухме, че сте тук, затова не си направихме труда да звъним на вратата — обяснява Даян и ме целува.

Джак трябва да посрещне и представи един на друг толкова много хора, че няма избор, освен да откъсне очи от мен и си помислям, че имам достатъчно време да прошепна „Помогни ми, Джак е маниак“ в ухото на Даян. Но дори и с нотка на тревога в гласа ми, тя ще си помисли, че се шегувам или имам предвид очевидното разточителство, което Джак си е позволил, за да осигури за Мили идеално празненство. Джак ме взема със себе си в кухнята, за да донесем шампанско за възрастните и разноцветни напитки за децата, а когато сядам на масата, натискът на ръката му върху моята ме предупреждава, че той чува всичко, което казвам, докато същевременно води друг разговор, както само той умее.

Мили започва да отваря своите подаръци. Нямам представа какво сме купили на Мили, защото не смеех да попитам, за да не наруша относителното затишие, което бях успяла да постигна през последните две седмици. Както обикновено, Джак надцаква всички с красив сребърен медальон с гравирана буква „М“.

— Красиво! — грейва Мили и го вдига, така че всички да го видят.

— Това всъщност е от мен, защото Грейс има свой специален подарък за теб — казва Джак.

Мили ме поглежда въпросително, а аз й се усмихвам, надявайки се, че той е избрал нещо хубаво.

— Тя нарисува няколко прекрасни картини за новата ти стая, нали, скъпа?

Усещам как лицето ми губи цвят и се вкопчвам в ръба на масата. Мили пляска с ръце развълнувано.

— Мога да видя?

— Не още — казва Джак извинително. — Но те ще висят в стаята ти, когато се нанесеш, обещавам.

— Какъв тип картини са? — пита Руфъс.

— Портрети — отговаря му Джак. — При това много реалистични. Грейс има чудесен усет към детайла.

— Добре ли си, Грейс? — гледа ме Естер с безпокойство.

— От жегата е — успявам да кажа. — Не съм свикнала.

Джак ми подава чаша вода.

— Пийни, скъпа — казва загрижено. — Така ще се почувстваш по-добре.

Знам, че Мили ме гледа с тревога, затова отпивам глътка вода.

— По-добре съм — казвам й аз. — Отвори и другите си подаръци, а после можете да поиграете на някоя игра.

Има сребърна гривна от Мойра и Джайлс и сребърна кутия за бижута от Даян и Адам, но аз едва ги забелязвам, защото се опитвам с всички сили да запазя самообладание. Усещам Естер да ме гледа любопитно, но този път не ме е грижа дали е забелязала, че съм разстроена.

— Естер, няма ли да дадеш на Мили нашия подарък? — пита Руфъс.

— Разбира се. — Естер се извръща и подава на Мили красиво опакован пакет. — Надявам се, че ще ти хареса — казва тя с усмивка.

Мили го отваря и открива голяма кутия, обвита в червено кадифе, с красива фигура от пайети и мъниста на капака. Точно такива неща обича Мили и когато ахва възхитена, аз се овладявам и се усмихвам с благодарност на Естер.

— За да си държиш нещата в нея — казва й Естер. — Взех такава, за да отива на новата ти спалня.

Мили я поглежда.

— Тя жълта — казва гордо. — Моята стая жълта.

Естер изглежда озадачена.

— Не е червена, така ли?

Мили поклаща глава.

— Жълта. Това любим цвят.

— Мислех, че любимият ти цвят е червено.

— Жълто.

Естер се обръща към Джак.

— Не каза ли, че ще направите стаята на Мили червена, защото това е любимият й цвят?

— Не, не мисля.

— Да, Джак, каза го — потвърждава Даян. — Или поне го обясни така, когато се появи неканен на нашия обяд в града.

— Е, ако съм го казал, се извинявам. Трябва да съм мислел за нещо друго в този момент.

— Но ти го каза повече от веднъж — настоява Естер. — Когато бяхте на вечеря у нас, каза, че нямаш търпение Мили да види червената си стая. — Тя поглежда към мен. — Така каза ли така, Грейс?

— Боя се, че не си спомням — мънкам аз.

— Има ли някакво значение? — Джак кимва към Мили, която е заета да прибира останалите си подаръци в кутията. — Вижте, на нея й харесва.

— Но е странно да допуснеш една и съща грешка два пъти — казва Естер, искрено озадачена.

— Не знаех, че съм го направил.

— Е, бих могла да я върна и да я сменя за жълта, предполагам — казва тя колебливо.

— Моля те, недей — казвам й. — Джак е прав, Мили я хареса.

През следващите десет минути гледам как тя наблюдава Джак и се радвам, че в усилията си да ме извади от равновесие той беше надценил картите си — не че някой друг, освен Естер го забеляза. В един момент тя премества поглед от Джак към червената кутия и се смръщва. Изведнъж насочва вниманието си към мен.

— Надявам се да нямаш нищо против, че питам, Грейс — казва тя, — но сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш много бледа.

— Добре съм — уверявам я пак.

— И аз забелязах — кимва Даян. — И си отслабнала — не си на диета, нали?

— Не, просто май нямам много апетит напоследък.

— Може би трябва да отидеш при лекаря си.

— Ще отида — обещавам.

— Наистина трябва да се грижиш повече за нея, Джак. — Естер го поглежда изпитателно.

— Точно това смятам да направя — усмихнат, той пъха ръка във вътрешния джоб на сакото си и изважда плик. — Не виждам защо Мили трябва да е единствената, която получава подаръци днес.

— Адам, моля те, вземи си бележка — промърморва Даян.

— Ето, скъпа — Джак ми подава плика. — Отвори го.

Правя каквото ми казва и разбирам, че виждам два самолетни билета.

— Хайде, Грейс, не ни дръж в напрежение — умолява Даян. — Къде ще те води Джак?

— Тайланд — казвам бавно, ужасно наясно, че всичко, което съм успяла да наглася, след като Мили ми даде хапчетата, ще се окаже напразно, ако заминем.

— Какво момиче с късмет — казва Мойра и ми се усмихва.

— Мисля, че се предполага да кажеш нещо, Грейс — подсказва Естер.

Вдигам бързо глава.

— Това е такава изненада. Искам да кажа, това е прекрасна идея, Джак, но имаме ли наистина време за пътуване?

— Ти каза, че искаш една последна почивка в Тайланд, преди Мили да дойде да живее с нас — напомня ми той, като прозвучава така, сякаш смятам Мили за някакво бреме.

— Но ти отговори, че няма да можем. Не каза ли, че наближава делото Томазин?

— Да, но работя усилено, за да съм сигурен, че ще приключи дотогава.

— Кога заминавате? — пита Джайлс.

— Резервирал съм билети за пети юни.

Адам го поглежда учудено.

— Делото Томазин ще завърши толкова скоро?

— Надявам се, влиза в съда следващата седмица.

— Дори и така да е. Искам да кажа, този път не е толкова ясно, нали? Според това, което пишат вестниците, съпругът й е чист като сълза.

Джак повдига вежди.

— Не ми казвай, че вярваш на това, което четеш във вестниците.

— Не, но теорията, че това е постановка и че тя е решила да натопи съпруга си, защото има любовник, е интересна.

— А също и пълна измислица.

— Значи си уверен в победата?

— Абсолютно — никога не съм губил дело и не възнамерявам да започвам сега.

Адам се обръща към мен.

— Какво мислиш, Грейс? Сигурно си чела вестниците?

— Мисля, че съпругът е толкова виновен, че няма накъде повече — отговарям, като се питам какво ли щяха да кажат, ако знаеха, че нямам представа за какво говорят.

— Съжалявам, но не мога да си го представя като побойник на жени — намесва се Даян. — Той просто не изглежда такъв тип.

— Джак твърди, че тези са от най-лошия вид — вметвам аз.

Естер ме стрелва с поглед.

— Сигурно е вълнуващо съпругът ти да се занимава с такива нашумели случаи — казва тя, като задържа погледа ми.

— Всъщност Джак рядко говори за работата си, когато се прибира вкъщи, особено за подробности от делата, от съображения за конфиденциалност. Сигурна съм, че и при вас е така, Даян — обръщам се към Джак с престорено безпокойство. — Но да се върнем на нашето пътуване — няма ли да бъде по-добре да го отложим, за да може и Мили да дойде с нас?

— Защо?

— Ами ако има риск твоето дело да не приключи навреме.

— Ще приключи.

— Но ако не стане? — настоявам.

— Тогава ти ще заминеш, а аз ще се присъединя по-късно.

Не отмествам поглед от него.

— Няма да отменим пътуването, Грейс. Както всички отбелязаха, ти имаш нужда от почивка.

— Наистина ли ще ме оставиш да тръгна без теб? — казвам аз, знаейки, че никога не би го допуснал.

— Разбира се.

Естер го поглежда одобрително.

— Много великодушно от твоя страна, Джак.

— Ни най-малко. Защо да лишавам моята красива жена от почивка само, защото аз не мога да отида?

— С най-голямо удоволствие бих й правила компания, докато пристигнеш — предлага Даян.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но нямам намерение да не успея — казва й Джак и се изправя на крака. — Грейс, имам нужда от твоята помощ в кухнята, скъпа.

Следвам го, поразена от осъзнаването колко погрешно се развива всичко.

— Май не ти се иска особено да отидем в Тайланд — казва той и ми подава свещички, за да ги поставя в тортата. — А ти го предложи.

— Просто не изглежда добра идея заради предстоящото ти дело.

— Значи смяташ, че би било по-добре за мен да отменя пътуването?

Залива ме благословено облекчение.

— Определено.

— Смяташ ли тогава, че Мили ще бъде в състояние да се премести при нас по-рано, следващата седмица например? Всъщност може да остане още днес, аз да я закарам да си събере нещата през седмицата, за да се настани в прекрасната си червена спалня. Какво мислиш, Грейс? Дали да изляза и да го предложа? Или да отидем в Тайланд следващия месец?

— Ще отидем в Тайланд следващия месец — казвам с каменно изражение.

— Предполагах, че ще кажеш това. Добре, къде е кибритът?

Трудно ми е да не се поддам на отчаянието, което изпитвам, докато пея „Честит рожден ден“ заедно с другите и аплодирам Мили, когато духва свещите. Оглеждам се, наоколо всички се смеят и шегуват, а аз се мъча да проумея как животът ми се превърна в такъв ад, какъвто никой от присъстващите не би могъл дори да си представи. А ако изведнъж ги помоля за внимание и им кажа, че Джак представлява голяма опасност за Мили, че той възнамерява да я държи заключена в една ужасяваща стая, докато тя не полудее от страх, че той в действителност е убиец, който ме е превърнал в затворничка през последните петнайсет месеца, никой няма да повярва. А какво би отвърнал Джак? Че е разбрал едва, когато сме се оженили, че имам психично заболяване, че това се е проявило едва през медения ни месец, когато съм го обвинила в пълното с хора фоайе, че ме държи като затворничка, че управителят на хотела, нашият местен лекар и полицията охотно ще потвърдят, че съм неуравновесена. Че през последните петнайсет месеца е бил под ужасно напрежение, особено след като е трябвало да ме придружава навсякъде от страх какво мога да кажа публично. Дори ако Мили ме защити и го обвини, че я е бутнал по стълбите, той ще изглежда поразен и ще каже, че сигурно аз съм й го втълпила. Защо хората, събрали се тук днес, да повярват на моята версия, а не на Джак, след като неговата звучи толкова по-правдоподобно?

Ядем торта, пием още шампанско. Мили и децата подновяват своите игри, а останалите седим и си говорим. Трудно ми е да се съсредоточа, но, когато чувам Джанис да казва, че с радост ще идва да види Мили в нашата красива къща, се възползвам от шанса да го превърна в реалност.

— Защо да не определим дата още отсега? — обръщам се към останалите. — И може да заведем Мили и децата на музикалния фестивал и да си направим пикник там — те май се разбират добре. Фестивалът не започва ли в началото на юли?

— Каква хубава идея! — възкликва Даян. — А интересува ли се някой от посещение на зоологическата градина? Аз съм обещала на моите да ги заведа през ваканцията.

— На Мили ще й хареса — казвам аз, нетърпелива да попълня разписанието й.

— Преди да сте отишли твърде напред, Грейс — прекъсва ни Джак, — имам още една изненада за теб. Всъщност за теб и за Мили.

Усещам, че се смразявам.

— Друга изненада?

— Не бъди толкова притеснена — шегува се Мойра. — Като познавам Джак, просто съм сигурна, че ще бъде нещо много хубаво.

— Наистина не исках да ти казвам засега — обръща се Джак извинително към мен, — но понеже започнахте да правите планове за лятната ваканция, ми се иска да знаете, че ще ви заведа с Мили до Нова Зеландия, за да видите родителите си.

— Нова Зеландия! — ахва Даян. — Боже, винаги съм искала да отида в Нова Зеландия.

— К-кога? — заеквам.

— Ами, смятам да дадем на Мили няколко дни, за да свикне тук и да тръгнем към средата на юли — отговаря той.

— Но Мили трябва да започне работа в градинския център през август — казвам, чудейки се на какво си играе. — Това е дълго пътуване, ще отнеме поне няколко седмици.

— Сигурен съм, че няма да имат нищо против да започне седмица или две по-късно, особено ако обясним защо.

— Не мислиш ли, че на Мили ще й дойде твърде много да замине за Нова Зеландия толкова скоро след преместването си тук? Дали няма да е по-добре да изчакаме до Коледа?

— Мисля, че ще бъде възхитена — намесва се Джанис.

— Мечтае да отиде, откакто в клас правихме проект за Нова Зеландия, скоро след като родителите ви се преместиха.

— Ако аз отида в Нова Зеландия, не съм сигурна, че ще искам да се върна — допълва Даян. — Казват, че е много красиво.

— Това е една от опасностите, разбира се — съгласява се Джак. — На Мили може да й хареса толкова много, че да поиска да остане там за постоянно, при родителите си.

Нещо в главата ми прищраква и осъзнавам, че той подготвя оттеглянето на Мили от обществото.

— Никога не би го направила — казвам гневно. — За начало тя никога няма да ме остави.

— Ами ако и ти решиш да останеш там? — пита Джак. Тонът му е игрив, но разбирам прекалено добре, че подготвя почвата и за моето оттегляне.

— Не — казвам. — Никога не бих те напуснала, Джак, нали знаеш?

Но бих те убила, добавям безмълвно. Всъщност ще ми се наложи.