Р. Л. Стайн
Морското чудовище (7)

7

Притиснат плътно към вратата, чух как доктор Д. подсвирна продължително.

— Това са много пари, госпожо Уикман — чух го да казва.

Настъпи дълга пауза. После той продължи:

— Но дори да съществуваха русалки, смятам, че не е редно да бъдат залавяни, за да се показват в зоологическа градина.

— Обещавам ви, че ще се грижим отлично за нея — намеси се господин Шоуолтър. — Нашите делфини и китове са много добре обгрижвани. Русалката, разбира се, ще се ползва с още по-специално отношение.

— И запомнете, доктор Дийп — каза госпожа Уикман. — Ако вие не я откриете, някой друг ще го направи. И няма гаранция, че другите ще се отнесат с нея така добре, както ние.

— Предполагам, че сте прави — чух чичо да отговаря. — Със сигурност проучването ми ще получи по-голям отзвук, ако я открия.

— Значи ще го направите? — попита господин Шоуолтър нетърпеливо.

Кажи „да“, доктор Д.! — помислих си. — Кажи „да“!

Притиснах се с цялото си тяло към вратата.

— Да — отвърна чичо. — Ако наистина има русалка, ще я открия.

Отлично! — зарадвах се.

— Много добре — отбеляза госпожа Уикман.

— Отлично решение — добави с ентусиазъм господин Шоуолтър. — Знаех, че идваме при точния човек за тази работа.

— Ще се върнем след няколко дни да видим как върви търсенето. Надявам се дотогава да имате добри новини — каза жената.

— Няколко дни не са много време — чух да се намесва Александър.

— Знаем — отвърна тя. — Но очевидно, колкото по-скоро я намерим, толкова по-добре.

— И моля ви — добави господин Шоуолтър, — моля да запазите разговора ни в тайна. Никой не бива да научава за русалката. Сигурен съм, можете да си представите какво би станало, ако…

ПРАААА СССС!

Изгубих равновесие и залитнах към вратата. За моя изненада, тя се отвори… и аз се катурнах в стаята.