Р. Л. Стайн
Морското чудовище (1)

1

Намирах се не къде да е, а на шейсет метра под морската повърхност.

Бях се впуснал в най-опасното преследване в живота си и бях на път да заловя Големия бял морски скат.

Така го наричаха в щаба на Брегова охрана. Но аз му виках Джо.

Гигантският морски скат вече бе ужилил десетима плувци. Хората се страхуваха да влязат във водата. Паниката бе обхванала цялото крайбрежие.

Точно затова ме бяха повикали.

Уилям Дийп-младши — световноизвестен, дванадесетгодишен подводен изследовател и специалист в разрешаването на страховити океански проблеми.

Тъкмо аз залових Голямата бяла акула, която тероризираше Мъртъл Бийч. Така доказах, че не е чак толкова Голяма!

Преборих се и с гигантския октопод, който изяде целия калифорнийски отбор по сърф.

Неутрализирах електрическата змиорка, която разпращаше шокови вълни из цяло Маями.

Но сега бях изправен пред предизвикателството на живота си — Джо, Големия бял морски скат.

Той дебнеше някъде дълбоко, дълбоко в морето.

Имах всичко, от което се нуждаех — водолазен костюм, плавници, маска, кислородна бутилка и пушка с отровни стрели.

Почакайте — шавна ли нещо? Точно там, зад онази гигантска мида?

Вдигнах пушката и зачаках да ме нападне.

Опитах се да вдишам, но нямах въздух.

Кислородната ми бутилка! Сигурно някой я беше пипал!

Нямаше време за губене. Шейсет метра под водата — без въздух! Трябваше да се издигна до повърхността — и то бързо!

Заритах с крака, опитвайки се отчаяно да се избутам до водната повърхност.

Със задържан дъх. Дробовете ми щяха да се пръснат. Губех сили, виеше ми се свят.

Щях ли да успея? Или щях да си умра точно тук, в океанските дълбини, станал вечеря на Джо морския скат?

Паниката ме заля като океански прилив. Затърсих през замъглената си маска партньорката си по гмуркане. Къде беше тя, когато имах нужда от нея?

Най-накрая я забелязах да плува горе, на повърхността, близо до кораба ни.

Помогни ми! Спаси ме! Нямам въздух! Опитвах се да й кажа тези неща, размахвайки ръцете си като някой маниак.

Най-после тя ме забеляза. Заплува към мен и издърпа замаяното ми и отпуснато тяло на повърхността.

Аз изтръгнах маската от лицето си и засмуках въздуха с уста.

— Какъв ти е проблемът, Аквамен? — извика тя. — Да не те е ужилила медуза?

Партньорката ми по гмуркане е много смела. Гледа с насмешка на опасността.

Опитвах се да си поема дъх.

— Нямах въздух. Някой… ми е спрял… бутилката…

После ми причерня.