Р. Л. Стайн
Морското чудовище (22)

22

— Александър! — извика доктор Д. — Знам, че не си лош човек. Не им позволявай да го направят.

Александър избегна изпитателния поглед на чичо.

— Съжалявам, доктор Д. — измънка той. — Не мога да ги спра. Ако се опитам, ще убият и мен.

Без да продума повече, той се прехвърли на другия кораб.

Ама не влечуго — рекох си, кипейки от гняв.

Двама от маскираните мъже повдигнаха нависоко доктор Д. и го пуснаха в аквариума. Той се приземи до мен с плясък.

— Добре ли си? — попитах го.

Чичо се попипа по тила и кимна.

Беше ред на Шийна. Нея лесно я хвърлиха. Тя прелетя във въздуха, размахала ръце и крака, след което цамбурна във водата. Мъжете върнаха капака на мястото му и го закопчаха. Аз ги гледах ужасен, съзнавайки, че няма начин да избягаме.

Водата в аквариума беше дълбока около два метра. Всички едновременно ритахме и гребяхме, за да останем на повърхността. Едва се побирахме вътре.

— Добре — обади се единият от мъжете. — Да тръгваме.

— Почакайте! — извика доктор Д. — Не може просто да ни оставите тук!

Тримата мъже се спогледаха.

— Прав си. Не можем — съгласи се бандитът и заедно с приятелите си се приближи към нас.

Значи все пак не са напълно безсърдечни чудовища — помислих си. Нямаше да ни оставят така.

Но какво щяха да направят?

Първият мъж сигнализира на другите двама. Те допряха ръцете си до едната страна на аквариума.

— Едно, две, три… — извика първият.

На три бандитите бутнаха аквариума от палубата.

Бяхме изхвърлени в океана. Щом аквариумът цопна във водата, телата ни се удариха в страничната му стена.

Океанската вода започна да се влива в аквариума.

— Потъваме! — извика доктор Д.

Наблюдавахме как корабът на похитителите ни се отдалечава с ръмжене. Аквариумът ни се залюля от образувалите се вълни. После започна да потъва. — Потъваме! — изпищя Шийна. — Ще се удавим!