Р. Л. Стайн
Морското чудовище (14)

14

Аз я зяпнах, пружинирайки във водата, забравил изгарящата ме болка.

За мое удивление русалката изглеждаше точно както я бяха описали собствениците на зоопарка.

Главата и раменете й бяха по-малки от моите, но лъскавата й зелена опашка се простираше дълга и силна. Големите й морскозелени очи искряха. Кожата й излъчваше бледорозов блясък.

Гледах я, неспособен да проговоря.

Тя е истинска! — помислих си. — И е толкова красива!

Най-после си върнах дар слово:

— Ти… ти ме спаси — заекнах. — Спаси ми живота. Благодаря!

Тя срамежливо сведе поглед и издаде гукащ звук през розовите си устни. Какво се опитваше да ми каже?

— Как да ти се отблагодаря? — попитах я. — Ще направя всичко по силите си.

Приказното същество се усмихна и пак изтананика тихичко. Опитваше се да разговаря с мен. Щеше ми се да можех да я разбера.

Тя се протегна към ръката ми и я огледа, като се намръщи при вида на червените изгаряния от огнения корал. Ръката й беше хладна на допир. Русалката я раздвижи над дланта ми и болката от изгарянията започна да утихва.

— Леле! — възкликнах. Сигурно съм прозвучал много тъпо, но не знаех какво друго да кажа. Докосването й бе като магия. Щом тя хвана ръката ми, можех да плувам, без да извършвам движения. Точно като нея.

Пак ли сънувах?

Затворих очи и отново ги отворих.

Все още се носех в морето, а русата русалка бе пред очите ми.

Не. Не беше сън.

Тя се усмихна отново и поклати глава, надавайки тихи напевни звуци.

Не ми се вярваше, че само преди няколко минути се биех ожесточено с гладна акула.

Надигнах глава и огледах водите. Акулата бе изчезнала. Водата се бе успокоила и сега блещукаше като злато под утринната слънчева светлина. А ето че аз се носех по морето в близост до безлюден остров в компанията на истинска русалка.

Шийна никога няма да ми повярва — рекох си. — За нищо на света.

Изведнъж русалката тръсна опашката си и се скри под водата.

Аз се стреснах и я затърсих наоколо. Бе изчезнала без следа — след нея не остана нито вълничка, нито мехурче.

Къде отиде тя? — зачудих се. — Тръгна ли си, просто така? Никога ли повече няма да я видя?

Затърках очи и пак я потърсих с поглед. Нямаше и следа от нея. Само няколко риби се шмугнаха покрай мен. Тя бе изчезнала толкова внезапно, че започнах да си мисля дали все пак не я бях сънувал.

Точно тогава почувствах леко пощипване по стъпалото си.

— Ох! — изкрещях и бързо се отдръпнах. Започнах да се паникьосвам. Акулата се бе върнала!

Тогава дочух лек плясък и свирукащ кикот зад себе си. Обърнах се.

Русалката ми се усмихваше закачливо. Тя щракна пръстите си и ме щипна.

— Ти си била! — засмях се с облекчение. — По-палава си и от малката ми сестра!

Тя пак подсвирна и шляпна с опашка по повърхността на водата.

Изведнъж върху лицето й се спусна тъмна сянка. Вдигнах очи да видя какво го затулваше.

Твърде късно.

Върху нас се стовари тежка мрежа. Стреснат, замахах с ръце и крака. Но те само още повече се заплетоха във въжетата.

Мрежата се стегна около двама ни. Бяхме уловени заедно.

Мятахме се безпомощно, докато накрая мрежата взе да се тресе и да се повдига нагоре.

Очите на русалката се разшириха и тя се разписка от ужас.

— ИИИИИИИИИИЖ — викаше тя.

Измъкнаха ни от водата.

— ИИИИИИИИИИИ! — Уплашеният вой на русалката се надигна като сирена, заглушавайки собствените ми немощни крясъци за помощ.