Р. Л. Стайн
Морското чудовище (4)

4

Стъпалото ми пареше, все едно гореше. Пулсиращата болка се стрелна нагоре по крака ми. Изпищях и се потопих във водата. Когато се показах на повърхността, чух Шийна да крещи:

— Доктор Д.! Ела бързо!

Кракът ме изгаряше, дори и в студената океанска вода.

Доктор Д. се появи до мен.

— Били, какво има пък сега? — поиска да разбере.

— Видях го да прави нещо наистина глупаво — подсмихна се самодоволно Шийна.

Ако кракът ми не гореше, определено щях да я спукам от бой.

— Кракът ми! — изстенах. — Стъпих върху рифа… и… и…

Доктор Д. се хвана за спасителния пояс около кръста ми.

— О, сигурно боли — отбеляза и се протегна да ме потупа по рамото. — Но ще се оправиш. Паренето ще премине след малко.

Той посочи рифа.

— Целият този червен корал е огнен корал.

— Ъ? Огнен корал ли? — опулих се аз.

— Дори и аз го знам! — намеси се Шийна.

— Покрит е с лека отрова — продължи чичо ми. — Когато докосне кожата ти, я изгаря като огън.

Чак сега се сетил да ми каже — възнегодувах наум.

— Нищо ли не знаеш? — подразни ме Шийна.

Сестра ми направо си го търсеше. Определено.

— Имаш късмет, че е само изгаряне — каза доктор Д. — Коралът е много остър. Можеше да се порежеш и отровата да влезе в кръвта ти. Тогава наистина щеше да загазиш.

— Еха! Колко щеше да загази? — попита Шийна, сякаш изгаряше от любопитство да научи за всички ужасяващи неща, които биха могли да ми се случат.

Доктор Д. ни изгледа строго.

— Отровата можеше да те парализира — обясни той.

— О, супер — рекох.

— Така че отсега нататък се пазете от червения корал — предупреди доктор Д. — И не се доближавайте до лагуната.

— Но там живее морското чудовище! — възразих. — Трябва да се върнем там. Трябва да ви го покажа!

Шийна заподскача нагоре-надолу в синьо-зелената вода.

— Няма такова нещо, няма такова нещо — взе да повтаря любимата си фраза. — Няма такова нещо, нали, доктор Д.?

— Е, човек никога не знае — отвърна замислено чичо ни. — Не познаваме всички същества, които живеят в океаните, Шийна. По-честно би било да кажем, че учените никога не са виждали такова.

— Разбра ли, Ши-Ра^[1]? — натъртих аз.

Шийна изплю струя вода към мен. Мрази да я наричам Ши-Ра.

— Слушайте, деца — като ви казвам да стоите далеч от този район, говоря съвсем сериозно — заяви доктор Д. — В лагуната може и да няма морско чудовище, но може да има акули, отровни риби, електрически змиорки. Всякакви опасни същества. Не плувайте там.

Той направи пауза и ме изгледа намръщено, сякаш да се увери, че съм го чул.

— Как е кракът ти, Били? — попита той.

— Вече е малко по-добре — отвърнах.

— Хубаво. Стига толкова приключения за тази сутрин. Да се връщаме на кораба. Стана почти обяд.

Заплувахме към „Касандра“.

Докато ритах, отново усетих нещо да гъделичка крака ми. Водорасло? Не.

Допря се до бедрото ми като… пръсти.

— Престани, Шийна — ядосах се и се извъртях, за да плисна вода в лицето й.

Но нея я нямаше. Не я виждах наблизо.

Тя беше напред, плуваше до доктор Д.

Значи Шийна нямаше как да ме е погъделичкала.

Но нещо друго определено ме бе докоснало.

Втренчих се във водата, внезапно обзет от ужас.

Какво имаше там, долу?

Защо то се закачаше с мен?

Дали се готвеше да ме сграбчи отново и да ме повлече към дълбините веднъж завинаги?