Р. Л. Стайн
Морското чудовище (20)

20

— Били… спри! — изкрещя Шийна.

Блъснах се в единия, който държеше мрежата, като го смушках силно в корема с главата си.

За мой ужас, мъжът почти не помръдна.

Той ме сграбчи със свободната си ръка, вдигна ме високо и ме пусна в аквариума. Аз цопнах в топлата вода и след малко изплувах на повърхността с кашляне и плюене.

През стъклото видях как мъжете хвърлиха русалката на борда на техния кораб. Измъкваха се!

Опитах се да се изкатеря до ръба на аквариума, но беше твърде високо. Всеки път се хлъзгах надолу по мокрото стъкло, неспособен да стигна догоре.

Знаех, че има само един човек, който можеше да спре маскираните в този момент. Александър.

Къде беше той? Не беше ли чул целия този шум?

— АЛЕКСАНДЪР! — извиках с цяло гърло. Но гласът ми бе заглушен от стъклените стени на аквариума.

Ето че най-накрая той се появи на палубата. Видях голямата му руса глава и мускулесто тяло да се приближават към мен. Най-после!

— Александър! — извиках, докато драпах на повърхността на водата. — Спри ги!

Чух ръмженето на двигателя на другия кораб. Един по един мъжете слизаха от нашия кораб.

Трима бяха напуснали „Касандра“. Само един остана на палубата.

През стъклото видях как Александър изтича при него и го хвана за рамото.

Да! — казах си. — Хвани го, Александър! Дай му да се разбере!

Не бях виждал досега Александър да удря някого. Но знаех, че щеше да го направи, ако се наложеше.

Но Александър не удари маскирания. Вместо това попита:

— Качихте ли русалката на борда?

Другият кимна.

— Добре — отвърна Александър. — Носите ли парите?

— Носим ги.

— Хубаво — измърмори Александър. — Да се махаме оттук!