Р. Л. Стайн
Морското чудовище (3)

3

— Помощ! — извиках отново. — Шийна! Доктор Д.!

Отново бях повлечен под повърхността. Почувствах слизестото пипало да се стяга около глезена ми.

Докато потъвах под водата, се обърнах — и го видях.

То се мержелееше — огромно и тъмно.

Морско чудовище!

През пенещите се води то ме гледаше свирепо с едно гигантско кафяво око. Ужасяващото същество се носеше под водата като огромен тъмнозелен балон. Устата му се отвори в безмълвен вик, разкривайки два реда нащърбени остри зъби.

Огромен октопод! Но имаше най-малко дванадесет пипала!

Дванадесет дълги, слизести пипала. Едно от тях бе увито около глезена ми. Друго се приплъзваше към мен.

НЕ!

Размятах ръце във водата.

Жадно поех въздух.

Помъчих се да изляза на повърхността, но огромното създание отново ме завлече надолу.

Не можех да повярвам. Докато потъвах, действително пред очите ми проблясваха моменти от живота ми.

Видях родителите си, които ми махаха, докато се качвах на жълтия училищен автобус през първия учебен ден.

Мама и татко! Никога повече няма да ги видя!

Какъв начин само да загинеш — помислих си. — Убит от морско чудовище!

Никой няма да повярва.

Всичко започна да става червено. Чувствах се замаян, отпаднал.

Но нещо започна да ме дърпа нагоре.

Нагоре към повърхността. Далеч от пипалата на чудовището.

Отворих очи, кашлях и плюех вода.

Погледнах нагоре към доктор Д.!

— Били! Добре ли си? — попита ме загрижено доктор Д.

Изкашлях се и кимнах. Ритнах с десния крак. Слизестото пипало го нямаше.

Тъмното същество бе изчезнало.

— Чух те да пищиш и те видях да размахваш ръце — обясни чичо. — Скочих от кораба и доплувах при теб възможно най-бързо. Какво стана?

Доктор Д. бе надянал жълта спасителна жилетка на раменете си. Той нахлузи един гумен спасителен пояс през главата ми, с който заплувах по-лесно.

Бях загубил плавниците си в борбата. Маската и шнорхелът ми се поклащаха около врата ми.

Шийна доплува и се задържа над водата до мен, като се оттласкваше с крака.

— То ме сграбчи за крака! — изкрещях, задъхан. — Опита се да ме завлече надолу!

— Какво те сграбчи за крака, Били? — попита доктор Д. — Нищо не виждам наоколо…

— Беше морско чудовище — споделих. — Огромно! Усетих слизестото му пипало да се увива около крака ми… Ох!

Нещо ме ощипа по палеца на крака.

— То се върна! — изпищях от ужас.

Шийна изскочи от водата със смях и разтърси мократа си коса.

— Аз бях, тъпчо! — извика тя.

— Били, Били — измърмори доктор Д. — Ти и твоето развинтено въображение — поклати глава той.

— Изплаши ме почти до смърт. Моля те, не го прави повече. Вероятно кракът ти се е заплел в някое водорасло, това е всичко.

— Но… но…! — запених се аз.

Той потопи ръката си във водата и измъкна шепа слизести зелени стръкове.

— Навсякъде е пълно с водорасли.

— Но аз го видях! — настоях. — Видях пипалата му и големите му остри зъби!

— Морските чудовища не съществуват — заяви Шийна. Госпожица Всезнайка.

— Ще го обсъдим на кораба — намеси се чичо, като пусна водораслите обратно във водата. — Хайде, плувайте след мен. И не се доближавайте до рифа. Заобиколете го.

Той се обърна и заплува към „Касандра“. Видях, че морското чудовище ме бе завлякло чак в лагуната. Рифът лежеше между нас и кораба. Но в рифа имаше пролука, през която можехме да изплуваме.

Аз ги последвах, изпълнен с горчиви мисли.

Защо не ми вярваха?

Бях видял как съществото ме бе хванало за крака. Не беше някакво тъпо водорасло. Не си въобразявах.

Бях решен да им докажа, че грешат. Щях да намеря чудовището и сам да им го покажа — някой ден. Но не днес.

Сега бях готов да се върна на сигурно място на кораба.

Доплувах до Шийна и извиках:

— Да се състезаваме до кораба.

— Който остане последен, е шоколадово мекотело! — изкряска тя.

Щом станеше дума за състезание, Шийна никога не отказваше да участва. Тя заплува бързо към кораба, но аз я хванах за ръката.

— Чакай — спрях я. — Не е честно. Ти си с плавници. Свали ги.

— Жалко за теб! — извика тя и се отскубна. — Ще се видим на кораба! — Наблюдавах я как шляпа скоростно пред мен.

Няма да й се дам — реших.

Загледах се в рифа отпред.

Щеше да е по-бързо просто да преплувам над него. Това бе най-краткият път.

Обърнах се и започнах да плувам право към червения корал.

— Били! Връщай се тук! — изкрещя доктор Д.

Престорих се, че не го чувам.

Рифът се мержелееше отпред. Почти бях там.

Видях Шийна да шляпа пред мен. Заритах възможно най-силно. Знаех, че тя няма да се престраши да плува над рифа. Щеше да го заобиколи. Аз щях да премина напряко и да я победя.

Но изведнъж ме заболяха ръцете. Не бях свикнал да плувам толкова надалеч.

Дали да не спра при рифа, за да могат ръцете ми да си починат за малко? — почудих се.

Стигнах рифа. Обърнах се. Шийна заобикаляше отляво. Прецених, че мога да си почина няколко секунди.

Стъпих върху червения коралов риф… и изпищях от ужас!