Р. Л. Стайн
Морското чудовище (18)

18

Скочих от леглото с разтуптяно сърце.

— Няма я горе! — извика Шийна. — Няма я в аквариума!

Изхвърчах от каютата и хукнах нагоре през люка към палубата.

Част от мен се надяваше наистина да е избягала на свобода. Но друга част от мен искаше тя да може да остане при нас завинаги — и да направи чичо ми най-известния учен в света, а аз да стана най-известния племенник на учен!

Дано тя да е добре — помолих се наум.

Горе, на палубата, очите ми се нагодиха към вечерния мрак. Мънички лампички блещукаха по ръба на кораба.

Присвих очи срещу аквариума на отсрещната страна на палубата.

Бягах толкова силно, че едва не се блъснах в него. Шийна бе точно зад мен.

— Хей! — извиках, когато видях русалката да се носи безжизнено във водата. Зелената й опашка блещукаше едва-едва на отслабващата светлина.

След няколко секунди се усетих, щом чух Шийна да се смее.

— Хвана се! — кресна тя злорадо. — Пак те изиграх, Били!

Аз изстенах дълго и шумно. Поредният тъп номер на Шийна.

— Браво, Шийна — рекох горчиво. — Много умно.

— Яд те е, защото пак те баламосах. Толкова лесно се хващаш.

Русалката вдигна очи към мен, на бледите й устни се оформи лека усмивка.

— Лууууурууууууу, лууууурууууу — загука тя към мен.

— Наистина е много красива — отбеляза Шийна.

Русалката се надява да я пусна — предположих.

— Може би трябваше…

Шийна можеше да ми помогне, реших. Щеше да е по-лесно, ако бяхме двамата.

Но щеше ли сестра ми да ми съдейства?

— Шийна… — започнах.

Чух стъпки зад себе си.

— Хей, деца — беше доктор Д. — Вече е време лл лягане — извика той. — Готови ли сте да слезете долу?

— Вкъщи никога не си лягаме толкова рано — оплака се Шийна.

— Сигурно е така. Но се обзалагам, че и не ставате толкова рано, когато сте си вкъщи, нали?

Шийна поклати глава. Стояхме пред аквариума и гледахме мълчаливо русалката. Тя помръдна лекичко опашката си и се настани отново на дъното.

— Не се тревожете за нея — успокои ни доктор Д. — Ще я проверя през нощта, за да се уверя, че е добре.

Русалката опря малките си ръчички в стъклото. Очите й ни гледаха умоляващо, молеше ни да я пуснем.

— Ще се почувства по-добре, щом я вземат в зоопарк „Марина“ — увери ни доктор Д. — Изграждат специална лагуна само за нея, с риф и всичко необходимо. Ще е същата като лагуната на Иландра. Ще има свобода да плува и играе. Ще се чувства като у дома си.

Надявам се — помислих си. Но не бях толкова сигурен.

„Касандра“ се полюшваше лекичко от вълните тази нощ, но не можех да заспя.

Лежах в леглото си и гледах към тавана. Блед лъч лунна светлина проникваше през отвора и осветяваше лицето ми. Не можех да спра да мисля за русалката.

Опитах се да си представя какво е чувството да те затворят в стъклен аквариум за цял ден. Сигурно няма да е много по-различно от това да ме затворят в тази тясна каюта, помислих, като се огледах. Каютата ми не бе по-голяма от килер.

Би било ужасно, мислех, докато пипах с ръка яката на пижамата си. Отворих кръглото прозорче да влезе повече въздух.

Аквариумът можеше и да не се окаже най-лошото. Знаех, че доктор Д. е загрижен за русалката. Знаех, че той никога не би я наранил.

Но какво щеше да се случи с нея, когато я отведяха хората от зоопарка? Кой щеше да я наглежда тогава?

Сигурно наистина изграждат красива фалшива лагуна. Но тя няма да е същата като истинската лагуна. А наоколо постоянно ще има хора, които ще я гледат. Сигурно ще очакват от нея да изпълнява номера или нещо такова; да прескача през обръчи като дресиран тюлен.

Вероятно ще я снимат за телевизионни реклами. Както и в телевизионни предавания и филми.

Тя щеше да е пленница. Самотна пленница до края на живота си.

Всичко бе по моя вина. Как можах да позволя това да се случи?

Трябваше да направя нещо. Не можех да им позволя да я отведат.

Точно тогава ми се стори, че чух нещо — тихо жужене. Застинах неподвижно и се заслушах. Отначало помислих, че е русалката. Но бързо разбрах, че е шум от двигател.

Чух го да пухти тихо, от разстояние. Но звукът бавно се приближаваше все повече.

Лодка.

Изправих се и надникнах през отвора. Един голям кораб спря безшумно до „Касандра“.

Кой беше? Хората от зоопарка?

Посред нощ?

Не. Не беше същият кораб. Този беше много по-голям.

Докато надничах през малкия отвор, видях две тъмни фигури тихичко да се промъкват на борда на „Касандра“. После и още две.

Сърцето ми се разхлопа. Кои са тези хора? — зачудих се. — Какво правят те?

Какво да сторя?

Да се промъкна ли да ги шпионирам? Ами ако ме видят?

Последваха още странни шумове.

Сблъсък. Приглушен вик на болка.

Чу се откъм палубата.

Палубата. Където русалката бе затворена безпомощна в аквариума.

О, не! — Обзе ме смразяваща паника. — Те нараняват русалката!