Р. Л. Стайн
Морското чудовище (23)

23

И тримата отчаяно заблъскахме по капака. Аз удрях с юмруци. Доктор Д. се хвърли с рамо срещу него.

Но аквариумът се килна във водата и ние политнахме назад.

Капакът бе направен от тежка стоманена мрежа, която се закопчаваше със скоби за ръба на аквариума. Не можехме да достигнем скобите от вътрешна страна, така че трябваше да се опитаме да пробием мрежата.

Блъскахме с всички сили. Без никакъв успех.

Аквариумът бавно потъваше все по-дълбоко под повърхността на тъмната бушуваща вода. Луната изчезна зад пелена от облаци, оставяйки ни в пълен мрак.

Имахме само минута-две, преди аквариумът да се потопи напълно под повърхността.

Шийна се разплака.

— Много ме е страх! — зарида тя. — Много ме е страх!

Доктор Д. блъскаше с юмруци по стъклената стена, опитвайки се да я счупи.

Прокарах ръце през цялата горна част на аквариума, търсейки слабо място в капака.

Тогава попаднах на нещо.

Мъничко резе.

— Вижте! — посочих резето.

Опипах го, опитах се да го отворя.

— Заяжда!

— Дай аз да пробвам. — Доктор Д. задърпа резето с пръсти. — Блокирано е — рече.

Шийна измъкна една червена фиба от косата си.

— Да се опитаме да го разхлабим с това — предложи тя.

Чичо взе фибата и застърга настървено около резето.

— Ще стане! — заяви той.

Може би има надежда — помислих си аз. — Може и да успеем да се измъкнем!

Доктор Д. спря да стърже и дръпна резето.

То помръдна!

Отвори се!

— Свободни сме! — извика Шийна.

Всички се натиснахме срещу капака. Бутнахме още веднъж.

— Хайде, деца, бутайте по-силно — подкани ни чичо.

Ние отново натиснахме. Но капакът не се махаше. Резето не го бе освободило все пак. Две други резета държаха капака на мястото му.

Две резета, които не можехме да стигнем.

Спряхме и се умърлушихме. Единствените звуци сега бяха тихите изплашени ридания на Шийна и равномерният плясък на вълните.

Водата бе стигнала почти догоре. Скоро щеше да ни залее.

Изведнъж океанът притъмня. Водите се разбушуваха и аквариумът се залюшка малко по-бързо.

— Какъв е този шум? — попита Шийна.

Ослушах се.

През разпенената вода дочух странен звук. Той бе много слаб, сякаш идваше отдалеч.

Нещо като остро, пронизително свирукане.

— Звучи като сирена — измърмори доктор Д. — Като много сирени.

Зловещите стенания се извисяваха и се спускаха над водата.

По-високо. По-близо.

Звукът — остър като скърцане на метал — ни заобиколи.

Внезапно около аквариума се завихриха тъмни, сенчести форми.

Притиснахме лицата си в стъклото.

— Този звук. Не съм чувал нищо подобно. Какво може да е? — учуди се доктор Д.

— Идва… от всички страни! — заекнах аз.

Тъмната вода се разлюля, разпенена от сенчестите силуети. Напрегнах се да надникна отвъд пяната.

Изведнъж от мътната вода се появи едно лице. То се притисна в стъклената стена точно пред моето!

Изкрещях и се отдръпнах.

После видях още лица. Бяхме заобиколени от дребни момичешки лица. Ококорените им очи ни гледаха заплашително.

— Русалки! — изписках.

— Десетки са! — прошепна доктор Д. с удивление.

Те разпенваха водата с дългите си опашки.

Косите им се вееха около лицата им като тъмни водорасли в черната вода. Аквариумът се люшкаше все по-силно.

— Какво искат? — извика Шийна с остър, треперещ глас.

— Изглеждат ядосани — промърмори доктор Д.

Втренчих се в русалките, които обикаляха край нас като духове. Те протегнаха ръцете си и започнаха да се залавят за аквариума. Размятаха опашките си във водата. Тъмните води се плискаха и се пенеха.

Изведнъж разбрах. Разбрах какво искат.

— Отмъщение — измънках. — Дошли са да ни отмъстят. Ние отнехме приятелката им. И сега ще ни го върнат.