Р. Л. Стайн
Морското чудовище (19)

19

Хукнах към палубата. Шийна тичаше зад мен.

Спънах се в едно въже и се хванах за парапета, за да се задържа. След това се втурнах сляпо към аквариума.

Русалката се бе свила на дъното, обгърнала се с ръцете си, сякаш да се предпази.

Видях четирима мъже, които стояха неспокойно близо до аквариума. Всичките бяха облечени в черно и имаха черни маски на лицата си.

Един от тях държеше в ръка малка тояга.

А върху палубата лежеше тяло, проснато по лице.

Доктор Д.!

Шийна изпищя и изтича до чичо. Коленичи до него.

— Ударили са го по главата! — извика тя. — Изгубил е съзнание!

Изстенах.

— Кои сте вие? — обърнах се към непознатите. — Какво търсите на нашия кораб?

Четиримата мъже не ми обърнаха внимание.

Двама от тях разгънаха една тежка въжена мрежа и я разстлаха върху аквариума. После я оставиха да падне във водата и да се спусне над русалката.

— Спрете! — изкрещях. — Какво правите?

— Млъквай, хлапе — измърмори мъжът с тоягата, като я вдигна заплашително.

Наблюдавах безпомощно как стягат мрежата около русалката.

Те я отвличаха!

— Ииииии! ИИИИИииии! — записука тя ужасена и започна да мята ръце, мъчейки се да се освободи от тежката мрежа.

— Спрете! Оставете я на мира! — изкрещях.

Един от мъжете се засмя тихичко. Другите трима продължаваха да не ми обръщат внимание.

Шийна се бе навела над доктор Д. и правеше неистови опити да го свести. Изтичах до люка в палубата и изкрещях надолу към каютата:

— Александър! Александър! Помощ!

Александър беше голям и силен — може би достатъчно силен, за да спре тези мъже.

Върнах се на бегом до аквариума. Русалката бе уловена в мрежата. И четиримата се бяха заели да я извадят от водата. Тя се извиваше и се бореше с всички сили.

— ИИИИИ! — изписка тя. От пронизителния й писък ме заболяха ушите.

— Не можеш ли да я накараш да млъкне? — извика гневно един от мъжете.

— Просто я качи на борда — сопна му се онзи с тоягата.

— Спрете! — изкрещях. — Не можете!

После тотално откачих.

Без да се замислям, се спуснах към четиримата. Не знам какво точно смятах да направя. Само знаех, че трябва да ги спра.

Единият ме отблъсна лесно с едната си ръка.

— Стой настрана или ще пострадаш — измърмори той.

— Пуснете я! Пуснете русалката! — виках като обезумял.

— Забрави за русалката — отсече мъжът. — Повече няма да я видиш.

Сграбчих парапета. Сърцето ми тупкаше лудешки в гърдите ми. Едва успявах да си поема дъх.

Не можех да понеса ужасените писъци на русалката.

Не можех да им позволя да я вземат — не и без бой.

Тя веднъж бе спасила живота ми. Сега бе мой ред да спася нейния.

Но какво можех да направя?

Бяха извадили русалката от аквариума. Трима мъже я държаха в мрежата.

Тя се мяташе като обезумяла, разплисквайки вода по цялата палуба.

Реших да се сбия с тях. Щях да ги натръшкам. После щях да бутна русалката в океана и тя щеше да си отплува и да бъде в безопасност.

Наведох глава като футболист, поех дълбоко въздух и се втурнах право към тях.