Р. Л. Стайн
Морското чудовище (25)

25

Въздухът стана съвсем неподвижен. Корабът на похитителите се кипреше върху спокойните прозрачни води на заливчето.

— Къде изчезнаха русалките? — прошепна Шийна.

Вдигнах рамене. Нямаше и следа от тях. Представих си ги как плуват дълбоко под повърхността и се крият.

Изведнъж отстрани на кораба забелязах вълнички във водата.

Бавно и безшумно лодката ни се плъзна към кораба. Гледах вълничките и се опитвах да разбера какво ги причинява. Тогава на лунната светлина проблесна нечия руса глава.

— Русалката! — промълвих. — Ето я!

Тя се носеше във водата, завързана за задния край на кораба.

— Сигурно нямат аквариум, в който да я държат — прошепна развълнувано доктор Д. — За наш късмет.

След миг зърнахме и други фигури, които образуваха вълнички. Появиха се още русалки и закръжиха около пленената си приятелка. Перките на опашките им се издигаха като гигантски ветрила. Ръцете им се протягаха към русалката и дърпаха въжето, което я държеше.

Водите се диплеха безшумно от движението на силуетите.

— Русалките я освобождават — прошепнах.

— Какво ще правим? — попита Шийна.

— Просто ще се уверим, че се е измъкнала успешно и е в безопасност — отвърна доктор Д. — След това ще се изнесем. Похитителите никога няма да разберат, че сме били тук.

Гледахме как русалките се мъчат с въжето, докато лодката ни се приближаваше към кораба.

— Хайде, русалки! — подканяше ги тихичко Шийна.

— Побързайте!

— Може би имат нужда от помощ — рекох. Доктор Д. насочи лодката към русалките. Сепнах се, щом на кораба блесна светлина. Някой запали факла с кибрит. Ядосан глас изрева:

— Какво си мислите, че правите?