Р. Л. Стайн
Морското чудовище (21)

21

Едва не се задавих, понеже се нагълтах с вода.

Просто не можех да повярвам, че Александър е в комбина с маскираните мъже. А изглеждаше толкова свестен.

Но сега разбрах, че той е уредил цялата работа. Сигурно той им бе казал, че русалката е на нашия кораб.

— Александър — извиках. — Как можа?

Той ме изгледа през стъклото.

— Хей, Били, това е просто бизнес — повдигна рамене. — Зоопаркът щеше да плати един милион долара за русалката. А новите ми шефове ще платят двадесет милиона! — По лицето му премина тънка усмивчица. — Можеш да смяташ, нали, Били? Ти кое щеше да избереш?

— Долен предател! — изкрясках. Исках да го цапардосам. Помъчих се да изляза от аквариума. Успях само да цамбурна обратно вътре и да си вкарам вода в носа.

Александър последва маскирания мъж към кораба му. Аз заблъсках безпомощно по стъклото.

Тогава Шийна се изправи. Като сведох поглед към палубата, видях, че доктор Д. мърда.

Александър, изглежда, не забеляза. Той прескочи тялото на чичо, без дори да го е грижа дали доктор Д. не е тежко пострадал. Видях как чичо се протегна и сграбчи глезена на Александър.

— Аау! — Александър се спъна и се стовари тежко на лакти и колене.

Шийна изпищя и се отдръпна към парапета.

Може би все още имаше надежда, помислих, а сърцето ми заби още по-бързо. Може би в крайна сметка нямаше да се измъкнат.

Александър се изправи, зашеметен, потърка единия си лакът.

— Хванете ги! — подвикна на маскираните мъже долу.

Двама от съучастниците му се изкатериха обратно на борда на „Касандра“ и хванаха доктор Д. Шийна се спусна срещу тях, размахала хилавите си юмручета.

Разбира се, това не свърши работа. Третият маскиран мъж я сграбчи за ръцете и ги стисна зад гърба й.

— Ритни го, Шийна! — изкрещях през стъклото.

Тя се опита да изрита мъжа, който я държеше, но той само затегна хватката си. Тя не можеше да помръдне.

— Пусни ги! — изпищях отчаяно.

— Какво да правим с тях? — попита единият мъж.

— Каквото ще правиш, направи го бързо — нареди Александър. — Трябва да се махаме оттук.

Мъжът, който държеше Шийна, ме погледна. Аз драпах неистово във водата, опитвайки се да стоя на повърхността.

— Може да се обадят на островната полиция или на Брегова охрана — намръщи се той. — По-добре да ги убием.

— Хвърли и тях в аквариума! — предложи партньорът му.