Р. Л. Стайн
Морското чудовище (6)

6

Русалка!

Той сериозно ли говореше?

Не можех да повярвам. Наистина ли този мъж искаше чичо ми да открие истинска, жива русалка?

Знаех, че Шийна щеше да започне да каканиже: „Няма такова нещо, няма такова нещо“. Но тук ставаше въпрос за възрастен мъж, мъж, който работеше за зоопарк — и той говореше за русалка. Трябваше да е истина!

Сърцето ми се разтупка от вълнение. Можех да съм един от първите хора на света, видели русалка! — помислих си.

А после ми хрумна още по-хубава мисъл: Ами ако точно аз я открия?

Щях да стана известен! Щяха да ме дават по телевизията и всичко останало!

Уилям Дийп-младши, прочутият морски изследовател!

Е, щом чух това, не можех просто да си тръгна. Трябваше да науча още.

Затаил дъх, притиснах ухо до вратата и се заслушах.

— Господин Шоуолтър, госпожо Уикман, моля, разберете — чух да казва доктор Д. — Аз съм учен, а не цирков дресьор. Работата ми е сериозна. Не мога да си губя времето, за да търся същества от приказките.

— Ние също сме сериозни, доктор Дийп — отвърна госпожа Уикман. — В тези води има русалка. И ако някой може да я открие, това сте вие.

Чух Александър да пита:

— Какво ви кара да смятате, че наистина има русалка?

— Рибар от един остров наблизо я е забелязал — отвърна мъжът. — Той твърди, че се е приближил доста до нея — и е сигурен, че е истинска. Видял я е близо до рифа — този риф, точно от другата страна на Иландра.

Рифът! Може би тя живееше в лагуната!

Притиснах се по-близо до вратата. Не исках да пропусна и думичка.

— Някои от тези рибари са много суеверни, господин Шоуолтър — рече с насмешка чичо ми. — От години се носят всякакви истории… но няма реална причина да им вярваме.

— И ние самите не повярвахме на човека — обади се жената. — Не и отначало. Но попитахме и други рибари в района и те също твърдят, че са виждали русалката. И смятам, че казват истината. Описанията им съвпадат до най-малката подробност.

Чух да изскърцва столът пред бюрото на чичо. Представих си го как се навежда напред, преди да попита:

— А как точно ви я описаха?

— Казаха, че прилича на момиче — отговори му господин Шоуолтър. — С изключение на… — Той се покашля. — Рибената опашка. Описаха ни я като дребна, нежна, с дълга руса коса.

— Опашката й била лъскава и яркозелена — добави жената. — Знам, че звучи невероятно, доктор Дийп. Но след като поговорихме с рибарите, се убедихме, че наистина са видели русалка!

Настъпи пауза.

Притиснах ухо към вратата. Чух чичо да пита:

— И защо, по-точно, искате да заловите тази русалка?

— Очевидно една истинска, жива русалка ще е забележителна атракция за зоопарк като нашия — отвърна жената. — Хора от целия свят ще се редят на тълпи да я видят. Зоопарк „Марина“ ще спечели милиони долари.

— Готови сме да ви платим щедро за усилието, доктор Дийп — добави господин Шоуолтър. — Разбирам, че парите ви са на привършване. Ами ако университетът откаже да ви отпусне още? Ще е ужасно да се наложи да прекратите важната си работа само заради това.

— Зоопарк „Марина“ може да ви обещае един милион долара — продължи жената. — Ако намерите русалката. Сигурна съм, че лабораторията ви може да работи доста дълго време с толкова много пари.

Един милион долара — помислих си. — Как би могъл доктор Д. да откаже подобна сума?

Сърцето ми се разтуптя от вълнение. Долепих се до вратата, напрягайки се да чуя.

Какъв щеше да е отговорът на чичо?