Р. Л. Стайн
Морското чудовище (13)

13

Цялото ми тяло изгаряше от болка. Пропаднах тежко във водата.

Акулата разбра, че ме е пипнала. Нямах повече сили да се боря.

Тогава нещо цамбурна наблизо. Акулата пусна крака ми и се насочи към плясъка.

Нямах време да си поема дъх. Акулата се върна и ме нападна отново.

Зиналите челюсти се приготвиха да ме убият.

Затворих очи и нададох пронизителен писък от ужас.

Мина секунда. После още една.

Нищо не се случи.

Чух силен шум от удар.

Отворих очи.

Нещо бе застанало на пътя на акулата, на няколко метра пред мен.

Загледах се. Водата се пенеше до бяло. Една дълга, лъскава, зелена рибена опашка се издигна от водата и се спусна отново с плясък.

Друга риба се биеше с акулата!

Акулата се обърна, след което атакува. Зелената рибена опашка я цапардоса здраво. Акулата се потопи.

Не виждах какво се случва. Водата се люшкаше все по-нависоко и образуваше пенести бели вълни.

Навсякъде около мен водата клокочеше и кипеше, побеляла от пяната. Сред шума от разбиването на водата чух остри животински врясъци.

Акулите не вряскат, нали? — замислих се. — Кой издава този звук?

Акулата се показа на повърхността със зинали челюсти. Тя ги щракна към нещо веднъж, после още един път. Щракаше във въздуха.

Дългата зелена рибена опашка се издигна от водата и се стовари мощно върху акулата. Директен удар по широката й чукоподобна муцуна.

Акулата затвори челюстите си и потъна под повърхността.

След това чух силен сблъсък! Водата спря да кипи.

След секунда огромната сива перка се показа на няколко метра разстояние и заплува бързо в противоположната посока.

Акулата се отдалечаваше!

Наблюдавах зелената рибена опашка, която образува дъга над тъмната надигната вода.

Когато водите се успокоиха, чух тих мелодичен звук. Той беше красив и леко тъжен. Нещо като свирукане и тананикане.

Звучеше малко като песен на кит. Но това същество бе много по-малко от кит.

Зелената опашка се завъртя и тогава създанието показа главата си.

Глава с дълга руса коса.

Русалката!