Мартин Олчак
Убийства в Шведската академия (15)

14.

Уинстън Чърчил

Лауреат на Нобелова награда за литература за 1953 година.

Мотиви на Шведската академия:

… за неговото майсторство в историческата и биографична проза, както и за блестящото ораторско изкуство, с което изпъкна като защитник на високи човешки ценности…

17 май 2012 година

В заседателната зала цареше тишина. Всички от разследващата група присъстваха и погледите им, изморени и удивени, бяха насочени към областния полицейски началник, който току-що беше разказал за срещата си с Клаудия Родригес и Лео Дорфман.

До прозоречната ниша, на няколко метра встрани, стоеше Род Йеглерц, загледан в тъмните нощни улици на столицата. Невъзможно беше да се прочетат мислите на директора на Национална служба „Полиция“. Накрая мълчанието беше нарушено от Лена Бувин, началничката на Националната оперативна група.

— Това е пълно безумие. Убиецът застрелва онези членове на Академията, или по-точно номерата на столовете, които не са искали да дадат Нобеловата награда на Аугуст Стриндберг през 1911 година? Правилно ли съм разбрала?

— Да — отговори Ларш Льовден. — Убийствата явно са акт на отмъщение — за една неприсъдена Нобелова награда.

— И всичко сочи, че извършителят е бил предрешен като Аугуст Стриндберг?

— Точно така.

— Клаудия имаше право — каза Биргер Шьолин. — Трябва ни експерт по литература.

Думите му останаха да висят във въздуха неоспорени. След малко Льовден продължи:

— Тазвечерните разкрития дават отговор на много въпроси. Например знаем защо убиецът е решил да пожали Беатрис Елмстен.

Представителят на Службата за охрана Клаес Рутман кимна.

— Значи тя седи на стол, чийто представител е гласувал „за“ това Стриндберг да бъде номиниран за Нобеловата награда през 1911 година?

— Именно. Знаем точно какво е искал да каже Сикстен Йерпе с последните си думи: Винаги съм те презирал, проклет самодоволен мръсник такъв. Не е говорил на литературен критик от „Дагенс Нюхетер“ или на някой гръмогласен съсед от блока си. Говорил е на най-великия писател на Швеция за всички времена.

— Изглежда, че Сикстен Йерпе е бил на друго мнение.

По устните на Льовден премина усмивка:

— Лео Дорфман разказа една интересна случка от края на осемдесетте. Тогава е била учредена наградата „Аугуст“ и във връзка с нея Йерпе публикувал широко обсъждана статия в „Експресен“. Писал, че Аугуст Стриндберг бил позорно петно в шведската литература, и призовал читателите да използват книгите му по правилното им предназначение — за подпалки и тоалетна хартия. Освен това предложил новото отличие да бъде наречено „Селма“, а не „Аугуст“ — на името на Селма Лагерльоф.

Облегалката на пластмасовия стол изскърца, когато Льовден се облегна.

— Всички действия на убиеца сега изглеждат като миниатюрни парченца от огромен пъзел.

— Да — каза Биргер Шьолин, — човек веднага се сеща за датата.

— Датата ли?

— Хюберт Рюдквист беше застрелян на 14 май 2012 година, нали? Това е точно сто години след смъртта на Аугуст Стриндберг. Освен това убийството беше извършено на няколко крачки от салона на „Бернс“, където същата вечер са отбелязали стогодишнината от кончината му, едва ли става въпрос за случайности.

Франк Ларшон кимна в знак на съгласие.

— А използваният от убиеца револвер с черен барут е „Ремингтън Ню Модел Арми“, вероятно произведен през 60-те години на деветнадесети век в Илиън на Източното крайбрежие на САЩ. Установиха го криминалистите ни в Линшьопинг. Стриндберг е роден през 1849 година, ако не ми изневеряват старите знания от училище. Следователно той е представител на същата епоха като оръжието на убийството, това също едва ли е случайност.

Клаес Рутман изсумтя.

— Убиецът се облича като Стриндберг, говори като Стриндберг, използва револвер с черен барут от деветнадесети век. Дявол да го вземе, все едно самият Аугуст Стриндберг е излязъл от гроба, за да отмъсти.

Род Йеглерц продължаваше да стои до тъмния прозорец, сега погледна към останалите с прословутите си сребристосини очи, които никога не мигаха. Когато вдигна дясната си ръка, всички в стаята веднага замълчаха.

— Стоим на кръстопът. Трябва да вземем решение, и то сега. Да разкрием ли тази информация пред обществеността?

За кратко въпросът остана без отговор, но след това Клаес Рутман поклати глава.

— Недостатъците на този вариант са очевидни. В момента убиецът не знае, че сме запознати с мотива и дегизировката му. За първи път сме една крачка пред този мръсник, знаем нещо, което той не знае.

— Може би — каза Лена Бувин, — но все някой в тази държава трябва да знае за увлечението на убиеца по Стриндберг. Все някой трябва да го е виждал с мустаци като на Стриндберг или да го е чул как говори с озлобление за Нобеловата награда, която Стриндберг така и не е получил. Затова смятам, че трябва да оповестим информацията, с която разполагаме.

— Съгласен съм — каза Льовден, — предимствата надделяват над недостатъците. Трябва да дадем пресконференция колкото е възможно по-скоро, и да съобщим всичко, което знаем.

— Въпросът е как да съобщим.

Всички погледи в стаята се насочиха към Биргер Шьолин.

— Какво искаш да кажеш?

— През последните месеци наляво и надясно се организират мероприятия в чест на Стриндберг. Стогодишнината беше отбелязана в цялата страна, а и в чужбина. Във вестниците и телевизионните програми видяхме купища снимки на Стриндберг. Театри в цялата страна поставиха „Госпожица Юлия“, „Бащата“ и всички останали пиеси. Бьорие Алстет изигра остарелия Стриндберг в „Драматен“. Шанти Рони играе младия Стриндберг в „Стадстеатерн“, самият аз гледах премиерата преди няколко дни. Най-известните му романи бяха издадени наново с различни негови портрети на кориците. Има черно-бели снимки и цветни портрети. Понякога виждаме Стриндберг като младеж с едва наболи мустаци, друг път като сбръчкан старец с рунтави вежди. С две думи, има стотици изображения на Стриндберг. Трябва да създадем наш собствен портрет.

Фрида Сетерлунд се наведе над заседателната маса.

— Тук в полицейското управление има специалист, който може да конструира дигитални портрети. Казва се Андерш Фредин. Използва компютърна програма, която се казва Е-ФИТ. Ако някой може да създаде вярно изображение, това е той.

Льовден попипа небесносинята си кутия „Голоаз“.

— Фредин трябва да разговаря със Станислав Косински и да получи подробно описание. След това ще може да създаде портрет на убиеца в образа на Стриндберг — чисто и просто нещо като фоторобот.

Повечето около масата кимнаха одобрително, но Клаес Рутман сбърчи чело.

— Имаме лош опит с фотороботите. Мъжа от Хага^[1], убийството на Палме, Лазерния човек — в тези случаи фотороботите по-скоро затрудниха работата по разследването, вместо да помогнат.

Изведнъж Род Йеглерц се втурна към масата и така удари с юмрук по нея, че кафето се разплиска в чашите.

— Доведете специалиста по Е-ФИТ и онзи полски бездомник и не се помайвайте. Утре сутринта искам да дам пресконференция, на която да оповестим всичко. Тогава фотороботът трябва да бъде готов.

Той втренчи поглед в насядалите около масата и изсъска:

— Този мръсник трябва да е оставил някаква следа.

Микаела Далстрьом, специалистката по поведенческа психология, намести яката на пуловера си с надпис „Систърс ъф Мърси“, неуверена и непривикнала към такива ситуации. За първи път на тазвечерната среща тя отвори уста, заговори толкова тихо, че всички трябваше да се наведат напред, за да чуят монотонния й глас.

— Сигурно е оставил — каза тя. — Следа, искам да кажа. Създава впечатление за типична личност със CWS.

— CWS?

— Celebrity Worship Syndrome^[2]. В психиатрията се говори за личности със CWS предимно в поп културата и света на спорта. Обикновено става въпрос за хора, чието обожествяване на някоя рок звезда или футболист, например Мадона или Дейвид Бекъм, е придобило екстремни форми на изразяване. Убиецът на академиците наистина отговаря на тази диагноза.

С предпазливо движение Микаела намести черните си очила и леко повиши глас:

— Световната история е пълна с личности със CWS, извършили актове на насилие в името на идолите си. Джон Хинкли-младши е класически пример, който често се използва в съдебната психиатрия. Хинкли се възхищаваше на актрисата Джоди Фостър и през 1981 година стреля по Роналд Рейгън, за да я впечатли. Друг добре познат случай е…

— Добре, схванахме — прекъсна я Ролф Хедлунд, — тези типове със CWS са смъртоносно опасни луди. Освен това имат кофти вкус за филми. Но как това ще повлияе на разследването ни? Имаш ли нещо предвид с тъпите си психологически врели-некипели?

Бузите на Микаела Далстрьом пламнаха, тя отново намести рамките на очилата си и си пое дълбоко въздух, преди да отговори:

— Убиецът планира тези престъпления от поне пет години, но увлечението му по Стриндберг трябва да е започнало значително по-рано. В групата за психологическо профилиране преценихме, че е на средна възраст, може би от четиридесет до четиридесет и пет годишен. Затова има основания да се допусне, че през по-голямата част от зрялата си възраст е имал много специално отношение към Стриндберг, а личностите със CWS не правят нищо половинчато. Целият им живот се върти около идолите им. Чисто и просто са крайни екстремисти.

Микаела не изпускаше Ролф Хедлунд от поглед, убедеността в гласа й нарастваше с всяка следваща дума.

— Може би убиецът на академиците знае наизуст „Жителите на остров Хемсьо“. Може би гардеробът му е пълен с костюми като на Стриндберг и изкуствени мустаци. Може би се е сбил с някой съсед, който не харесва „Червената стая“. Може би си е татуирал известни цитати от Стриндберг по цялото тяло. Това, което описвам в момента, вероятно е ежедневието на убиеца, неговата действителност, а такъв човек трябва да е привлякъл нечие внимание през годините. Ни най-малко не би ме учудило, ако получим цяла камара отлични идеи веднага след утрешната пресконференция.

Микаела се облегна на стола и се втренчи в криминалния инспектор в другия край на масата.

— Това, Ролф, имам предвид с моите врели-некипели.

Род Йеглерц погледна младата психоложка с нещо като усмивка.

— Добре — каза той, — през следващите няколко часа имаме две основни задачи. Първата е да изготвим фоторобот и да оповестим цялата свързана със случая информация на пресконференцията утре. Другата е да преразгледаме личната охрана на всички членове на Академията, но особено на двамата, които са в списъка на убиеца. С други думи, Гун-Брит Хьок и Вилгот Елмандер — тяхната сигурност е най-високият ни приоритет.

След това той се обърна към началника на звеното за лична охрана на Службата за охрана.

— Клаес, свържи се незабавно с КЗ в Карлсборг и френската служба за охрана. Информирай ги за настоящата ситуация, погрижи се да бъдат направени всички необходими корекции.

Рутман кимна веднага.

— Разбира се, не мога да говоря от името на френските ни колеги, но що се отнася до Вилгот Елмандер, мога само да констатирам, че дори и в момента получава най-добрата възможна лична охрана. Военната база КЗ е заобиколена от ограда с бодлива тел, а в района се намират двете главни групи от звено „Лична охрана“, околността се наблюдава от патрули от полицейското управление на Вестра Йоталанд и област Йоншьопинг. Денонощно има кучета, обучени да откриват взривни вещества и да проследяват. Освен това сме поставили система за идентификация по пръстови отпечатъци, термокамери и четиридесетина детектора за движение, които се активират нощем.

Рутман разпери ръце, по лицето му се разстла доволна усмивка.

— Напълно невъзможно е убиецът да…

Род Йеглерц се спусна към него и го хвана за ръката.

— Слушай ме, и то дяволски внимателно. Този мръсник уби седем души под носа ни. Успя да се измъкне, въпреки че всички полицаи в страната го гонят, играе си на котка и мишка с нас. Ако успее да застреля още членове на Академията, това разследване и всички ние в тази стая ще бъдем запомнени като най-големия провал в европейската криминална история.

Той бавно отпусна хватката си около ръката на началника на Службата за охрана.

— Веднага удвои броя на постовите и да не съм те видял повече с това доволно изражение, докато убиецът не бъде тикнат в затвор с подсилена охрана или не получи куршум в челото, разбрано ли е?

Клаес Рутман кимна и Свене поглед към плота на масата като смъмрен ученик.

— Добре, сега всички знаят какво трябва да правят — завърши Йеглерц и се върна до прозореца.

Отново погледна навън към спящата столица. Долу пред полицейското управление се виждаха няколко репортери от вестници, бяха изчакали там в търсене на сензационно заглавие. След няколко часа желанието им щеше да се изпълни.

Внезапно Ларш Льовден се прокашля и стана, погледна към директора на Национална служба „Полиция“.

— Разкритията от тази нощ са най-големият ни пробив в разследването — единственият ни пробив, а тази, която изрови информацията, беше Клаудия заедно с Лео Дорфман, експерта по литература. Всичко това е тяхна заслуга.

Йеглерц веднага кимна.

— Сбърках за Родригес. Тя наистина има глава на раменете си, трябва да го призная.

— Род, трябва отново да ги включим в разследването. Притежават единствена по рода си специализирана компетентност, която ни е нужна. Какво ще кажеш, да им се обадя ли и да ги помоля да дойдат?

— Не.

Йеглерц се обърна към Ролф Хедлунд и обясни със спокоен глас:

— Дорфман се е представил за полицай в Борсата. А Родригес е продължила да работи самостоятелно по случая въпреки изричната забрана. Те застрашават цялото разследване. Затова ни остава само едно.

Той отново се вгледа в нощната тъмнина.

— Трябва да задържим и двамата, и то незабавно.