Даниъл Силва
Английският шпионин (72)

72.

Кросмаглен, Графство Арма

Малката ферма, която се намираше точно на запад от Кросмаглен, принадлежеше на клана Фейгън поколения наред. Настоящият й обитател — Джими Фейгън, никога не си беше падал по земеделието и в края на 80-те години бе открил в Нюри фабрика, която произвеждаше алуминиева дограма за процъфтяващото строителство в Южна Арма. Неговото главно занятие обаче беше ирландското републиканство. Ветеран от прословутата Южноармаска бригада на ИРА, той бе участвал в някои от най-кървавите бомбени атентати и засади по време на Конфликта, в това число и нападението срещу британски патрул край Уорънпойнт, в което бяха загинали осемнайсет британски войници. Като цяло, Южноармаската бригада на ИРА бе отговорна за смъртта на 123 британски военнослужещи и 42 служители на Кралската ълстърска полиция. Известно време малкият район, осеян с ферми и хълмисти възвишения, беше най-опасното място на света за един войник, толкова опасно всъщност, че британската армия бе принудена да остави пътищата на ИРА и да се придвижва само с хеликоптери. В крайна сметка Южноармаската бригада бе започнала да атакува и хеликоптерите. Бяха свалени четири от тях, включително и един „Линкс“, който бе улучен от миномет близо до Кросмаглен. Джими Фейгън бе изстрелял снаряда. Еймън Куин го беше проектирал и изработил.

По време на най-тежкия период на Конфликта в центъра на Кросмаглен се бе извисявала наблюдателна кула. Сега кулата я нямаше и в центъра на селото имаше зелен парк с паметник на загиналите доброволци от ИРА. Били Конуей остави Куин пред хотел „Крос Скуеър“ и той зави зад ъгъла, за да отиде до бар „Емералд“ на Нюри стрийт. Знамето на „Кросмаглен Рейнджърс“ се вееше над входа. Изглежда, футболът бе заменил бунта като основно забавление на селото.

Куин отвори вратата и влезе вътре. Няколко глави незабавно се обърнаха към него. Войната може да беше свършила, но в Кросмаглен подозрението към външни лица бе по-силно от всякога. Еймън позна няколко от мъжете в помещението. Обаче те, изглежда, не го познаха. Той си поръча на бара бира „Гинес“ и я занесе до масата, където Джими Фейгън седеше с други двама бивши членове на Южноармаската бригада. Прошарената коса на Фейгън бе късо подстригана, а черните му очи се бяха превърнали в цепки с течение на годините. Те разгледаха внимателно Куин без никакъв признак, че са го познали.

— Какво желаеш, приятел? — попита най-накрая Джими.

— Нещо против да се присъединя към вас?

Фейгън кимна към една празна маса в другия край на помещението и намекна, че Куин може да се чувства по-удобно там.

— Но аз предпочитам да седна при вас.

— Разкарай се, приятел — каза тихо Джими. — Иначе ще пострадаш.

Куин седна. Мъжът, който бе от лявата му страна, го сграбчи за китката.

— По-спокойно — промърмори Куин, после погледна към Фейгън и каза: — Това съм аз, Джими. Аз съм Еймън.

Фейгън се втренчи в лицето на Куин. После осъзна, че непознатият, седнал от другата страна на масата, казва истината.

— Исусе! — прошепна той. — Какво правиш тук?

— Бизнес — отвърна Куин.

— Това обяснява защо от Кралската ълстърска полиция изведнъж станаха толкова нервни.

— Сега тя се нарича Полицейска служба на Северна Ирландия, Джими. Не си ли чул?

— Споразумението от Разпети петък опрости много грехове — каза Фейгън след малко, — но не и твоите. Ще бъде по-добре за всички нас, ако си изпиеш бирата и си тръгнеш.

— Не мога, Джими.

— Защо?

— Имам работа.

Куин отпи от пяната на своята „Гинес“ и огледа помещението. Миризмата на паркетин и бира, мекият ромон на гласове с армаски акцент: след всичките години в нелегалност, след всичките години, в които бе продавал услугите си на най-високата цена, той най-сетне отново беше у дома.

— Защо си тук? — попита Фейгън.

— Чудех се дали може да проявиш интерес към една малка акция.

— Каква ще е ползата за мен?

— Пари.

— Няма да има повече бомби, Еймън.

— Не — отвърна Куин. — Никакви бомби.

— Тогава каква е работата?

— Засада. Точно като едно време.

— Коя е целта?

— Онзи, който се измъкна.

— Келър ли?

Куин кимна утвърдително. Джими Фейгън се усмихна.

* * *

Фермата беше двеста или двеста и четиресет акра в зависимост от това кой от членовете на клана Фейгън ще попитате. Тя представляваше предимно хълмиста, покрита с пасища земя, разделена на по-малки парцели от ниски каменни огради, някои от които бяха построени много преди кракът на първия протестант да стъпи там, или поне така се говореше. Ирландия се намираше току зад следващия хълм. На нито един от пътищата нямаше дори и намек за граница.

В най-високата част на фермата се издигаше двуетажна тухлена къща, където овдовелият Фейгън живееше с двамата си синове — и двамата ветерани от ИРА и от опозиционната Истинска ИРА. Навътре в имота имаше голяма плевня от гофрирана алуминиева ламарина и втора постройка, където Фейгън бе крил оръжия и взривни вещества по време на войната. Точно там през зимата на 1989 г. младият Кристофър Келър бе подложен на брутален разпит от Еймън Куин. Сега Маделин и Катерина заеха мястото на Келър. Куин остави достатъчно храна, вода и одеяла, за да изкарат студения декемврийски следобед, и заключи вратата с два големи катинара. След това пое с Били Конуей по черния път, водещ обратно към къщата. Конуей се взираше в земята, пъхнал ръце в предните джобове на палтото си. Изглеждаше нервен. Това бе обичайното му изражение.

— С колко време разполагаме? — попита Били.

— Ако трябва да гадая — отговори Куин, — той вече е тук. Алон също.

— За да търсят мен несъмнено.

— Можем само да се надяваме.

— А ако Келър поиска да ме види? Тогава какво ще правя?

— Ще играеш двойна игра, Били, точно както винаги си правил. Кажи му, че си губят времето да ме търсят на север. Кажи му, че си чул слух, че съм в републиката.

— Какво ще стане, ако не ми повярва?

— Защо да не ти повярва, Били? — Куин сложи ръка на рамото на Конуей и се усмихна. — Ти беше най-добрият му агент.