Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The English Spy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2016 г.)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Английският шпионин

Преводач: Венера Иванова Атанасова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Алианс принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1586-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3570

История

  1. — Добавяне

35.

Заливчето Гънуолоу, Корнуол

Алон беше чул за първи път историята на брега на едно замръзнало руско езеро от устата на мъж, наречен Павел Жиров. Сега във вилата на брега на морето той я чу отново от жената, която беше станала Маделин Харт. Тя не знаеше истинското си име, а за биологичните си родители знаеше малко. Баща й бил високопоставен генерал от КГБ, може би шефът на всемогъщото Първо главно управление. Майка й — машинописка в КГБ на не повече от двайсет години, не живяла дълго след раждането й. Свръхдоза от хапчета за сън и водка била отнела живота й — или поне така били казали на Маделин.

Тя била дадена в сиропиталище. Не истинско сиропиталище, а сиропиталище на КГБ, където, както Маделин обичаше да казва, била отгледана от вълци. В един момент — тя не можеше да си спомни точно кога — нейните надзирателки спрели да говорят с нея на руски. Известно време тя живяла в пълна тишина, докато и последните следи от руския език се изтрили от паметта й. После била поставена под грижите на екип, който й говорел само на английски език. Гледала видеозаписи на британски детски програми и четяла английски детски книги. Ограниченото й запознаване с британската култура не допринесло много за нейното произношение. Маделин говорела английски, както каза тя, като репортер за Радио Москва.

Сиропиталището, където живеела, се намирало в предградията на Москва, недалеч от седалището на Първо главно управление в Ясенево, което КГБ наричало Московски Център. Накрая тя била преместена в тренировъчен лагер на КГБ във вътрешността на Русия, близо до затворен град, който нямал име, а само номер. Лагерът включвал малък английски град с луксозни магазини, парк, автобус с говорещ английски шофьор, както и английски тип тухлени къщи, където обучаваните живеели заедно като семейства. В отделна част от лагера имало малък американски град с кинотеатър, където се прожектирали популярни американски филми. Недалеч от американското градче имало немско село. То се управлявало съвместно с източногерманското Щази[1]. Храната се докарвала със самолет веднъж седмично от Източен Берлин: немски колбаси, бира, прясна немска шунка. Всички били единодушни, че немскоговорещите обучавани получавали най-доброто.

През по-голяма част от времето обучаваните били държани в техните отделни фалшиви светове. Маделин живеела с мъжа и жената, които в крайна сметка се преселили с нея във Великобритания. Тя ходела на английско училище, където се спазвали стриктни правила, пиела чай с кръмпети[2] в малко английско кафене и играела в английски парк, който неизменно бил затрупан с поне една педя руски сняг. От време на време обаче й позволявали да гледа някой американски филм в американското градче или да вечеря в бирарията на открито в германското село. При едно от тези излизания тя се запознала с Катерина.

— Тя, предполагам, не живееше в американското градче — каза Габриел.

— Не — отговори Маделин. — Катерина беше немско момиче.

Тя била с няколко години по-голяма от Маделин, девойка на прага да се превърне в жена. Катерина вече била красива, но не толкова красива, колкото щяла да стане. Говорела малко английски — обучаваните по германската програма изучавали по два езика — и се радвала да упражнява езика с Маделин, чийто английски, макар и със странен акцент, бил перфектен. По правило приятелствата между обучаваните в различните училища не се окуражавали, но в случая с Маделин и Катерина инструкторите направили изключение. От известно време Катерина била в депресия. Нейните надзорници изобщо не били убедени, че е подходяща да живее на Запад като нелегална.

— Как се беше озовала тя в програмата за нелегални? — поинтересува се Алон.

— Почти по същия начин като мен.

— Баща й ли е бил от КГБ?

— Всъщност е била майка й.

— А бащата?

— Той бил немски разузнавач, набелязан за прелъстяване и сексуално изнудване. Катерина е резултат от тази връзка.

— Защо майката не е направила аборт?

— Тя е искала бебето. Те са й го отнели, а после са отнели и живота й.

— А белегът?

Маделин не отговори. Вместо това отново взе снимката — снимката на младата жена, която бе познавала като Катерина, стояща на един балкон в Лисабон.

— Какво е правила там? — попита тя. — И защо е оставила бомба на Бромптън Роуд?

— Тя беше в Лисабон, защото началниците й са знаели, че наблюдаваме апартамента.

— А бомбата?

— Беше предназначена за мен.

Маделин рязко вдигна очи.

— Защо са се опитали да ви убият?

Габриел се поколеба, а сетне отговори:

— Заради вас, Маделин.

В стаята настъпи тишина.

— Какво си мислехте, че ще се случи — каза тя най-накрая, — след като убихте офицер от КГБ на руска земя и после ми помогнахте да избягам на Запад?

— Смятах, че руският президент ще се ядоса. Обаче не мислех, че ще постави бомба на Бромптън Роуд.

— Подценявате руския президент.

— Никога — отговори Габриел. — Двамата с руския президент имаме дълга история.

— Той опитвал ли се е да ви убие и преди това?

— Да — отвърна Алон, — но това е първият път, в който успя да го направи.

Синьо-сивите й очи го погледнаха въпросително. И после тя разбра.

— Кога умряхте? — попита Маделин.

— Преди няколко часа в една британска военна болница. Борих се упорито, но напълно безполезно. Нараняванията ми бяха твърде тежки.

— Кой друг знае?

— Моята служба и съпругата ми, естествено, бяха дискретно уведомени за моята кончина.

— Ами Московският център?

— Ако те, както подозирам, четат електронната поща на МИ6, вече вдигат чаши с водка за моята смърт. Но просто за да съм сигурен, ще го демонстрирам пределно ясно.

— Има ли нещо, което мога да направя?

— Кажете хубави неща за мен на погребението ми. И вземайте повече от един бодигард, когато отивате да се разхождате по плажа.

— Всъщност те бяха двама.

— Рибарят ли беше вторият?

— За вечеря ще имаме печен лаврак. — Тя се усмихна и попита: — Какво ще правите с цялото свободно време, което ще имате сега, когато сте мъртъв?

— Ще намеря хората, които ме убиха.

Маделин взе снимката на стоящата на балкона Катерина.

— Какво ще правите с нея? — попита тя.

Габриел помълча известно време, после отвърна:

— Вие така и не ми разказахте за белега на ръката й.

— Това се случи по време на тренировъчно упражнение.

— Какъв вид упражнение?

— За извършване на безшумно убийство. — Маделин го погледна и добави мрачно: — КГБ започва отрано.

— Вие обучавана ли сте?

— Аз бях твърде малка — отвърна тя и поклати глава. — Но Катерина беше по-голяма и те имаха други планове за нея. Един ден инструкторът й подаде нож и й каза да го убие. Катерина се подчини. Тя винаги се подчиняваше.

— Продължавайте.

— Дори и след като той я обезоръжи, тя продължи да го напада. Накрая се нарани със собственото си оръжие. Извади късмет, че не кърви до смърт. — Маделин сведе очи към снимката. — Според вас къде е тя сега?

— Предполагам, че е някъде в Русия.

— В града без име. — Маделин върна снимката на Габриел. — Да се надяваме, че ще остане там.

* * *

Когато се върна във вила „Уормуд“, Габриел се качи по стълбите до стаята си и се отпусна изтощен на леглото. Копнееше да се обади на жена си, но не посмя. Враговете му сигурно следяха мрежата за следи от гласа му. Мъртвите не звъняха по телефона.

Когато сънят най-накрая го обори, той бе изпълнен с неспокойни сънища. В един от тях Габриел пресичаше нефа[3] на катедралата във Виена, носейки дървена кутия, пълна с неговите реставраторски материали и инструменти. В притвора го чакаше млада германка, за да го заговори, както бе направила онази нощ, но в съня му тя беше Катерина и от дълбоката рана на ръката й течеше кръв. „Можете ли да я поправите?“ — попита тя, като му показа раната си, но той мина край нея, без да каже дума, и пое по тихите виенски улички, стигайки до площада в стария еврейски квартал. Площадът беше покрит със сняг и задръстен с лондонски автобуси. Една жена се опитваше да запали двигателя на „Мерцедес“ седан, но той се давеше, защото бомбата черпеше енергия от акумулатора. Синът му беше закопчан в детското си столче на задната седалка, но жената зад волана не беше съпругата му. Беше Маделин Харт. „Как ме намерихте?“ — попита тя през счупеното стъкло на прозореца й. И в този момент бомбата избухна.

Сигурно бе извикал в съня си, защото Келър стоеше на вратата, когато се събуди. Госпожица Ковънтри им сервира закуска в кухнята и след това ги видя да потеглят в студената мъглива утрин на поход през пустошта. Краката на Габриел бяха отслабнали от бездействието, но Кристофър се смили над него. Изминаха първата миля с умерено темпо, което постепенно се ускори, докато Алон разказваше за Маделин и за детето, родило се в резултат на организиран от КГБ любовен капан, на име Катерина. Те щяха да я намерят, заяви Габриел. И после щяха да изпратят съобщение на Кремъл, което нямаше да има нужда от превод.

— Не забравяй и Куин — каза Келър.

— Може би не е имало Куин. Може би Куин е бил просто име и неговата репутация. Може би той е бил стръвта, която са хвърлили във водата, за да ни примамят да се покажем.

— Не вярваш наистина на това, нали?

— Мина ми през ума.

— Куин е убил принцесата.

— Според източник от иранското разузнаване — каза Алон многозначително.

— Кога ще можем да тръгнем?

— След погребението ми.

Като се върнаха във вила „Уормуд“, той намери дрехи за преобличане, сгънати в долния край на леглото му. Габриел взе душ, облече се и се качи още веднъж в задната част на вана. Този път той го откара на изток до една тайна квартира в Хайгейт. Къщата му бе позната — беше отсядал в нея и преди. Като влезе, Алон метна палтото си върху облегалката на един стол в хола и се качи по стълбите до малкия работен кабинет на втория етаж. Той имаше тесен като амбразура прорез, който гледаше към задънена улица — гледката на мъртвец. Дъждовната вода шумеше в улуците, под стряхата гъргореха гълъби. Измина половин час — достатъчно време, за да се спусне тъмнината и уличните лампи да се запалят с примигване. После една сива кола се заизкачва бавно по склона на хълма, карана, както изглеждаше, прекалено внимателно. Тя спря пред тайната квартира и шофьорът — млад мъж с невинно лице — слезе. След него слезе и една жена — жената, която щеше да информира света за трагичната му смърт. Той погледна часовника си и се усмихна. Тя беше закъсняла. Винаги го правеше.

Бележки

[1] Министерство на държавната сигурност на бившата Източна Германия. — Б.пр.

[2] Малки питки от тесто с мая, които се приготвят на тиган като палачинките, но се използват метални пръстени, за да се получи формата. — Б.пр.

[3] Главният кораб на църква. — Б.пр.