Даниъл Силва
Английският шпионин (66)

66.

Темс Хаус, Лондон

На пръв поглед нищо в разменените имейли не изглеждаше подозрително, но за опитното око на специалиста от МИ5 те съвсем явно имаха скрит подтекст. Същото важеше и за адресите на двамата участници. Той показа разпечатката на шефа си, а началникът му на свой ред я сведе до знанието на Майлс Кент. Кент бе заинтригуван от един уличен адрес, който се появяваше в последния имейл. Адресът му изглеждаше познат, затова той бързо го провери в базата данни на МИ5 и откри тревожно съвпадение. Следващата му спирка беше в оперативната зала, където Аманда Уолъс следеше на екрана посещението на министър-председателя в болница „Гай“. Той постави разпечатката пред нея. Аманда я прочете и се намръщи.

— Какво означава това?

— Погледни внимателно адреса.

Тя го направи.

— Това не е ли вилата, където преди живееше Алон?

Кент кимна утвърдително.

— Кой живее там сега?

— Може би трябва да попиташ Греъм Сиймор.

Аманда посегна към телефона.

* * *

След пет секунди в друга оперативна зала, на отсрещния бряг на Темза, Греъм Сиймор прие обаждането.

— Какво имаш?

— Проблем.

— Какво не е наред?

— Отседнал ли е някой във вилата на Алон в Западен Корнуол?

Сиймор се поколеба, после отвърна:

— Съжалявам, Аманда, но това не е нещо, за което мога да говоря.

— Боже мой! — прошепна тя сериозно. — Опасявах се, че ще кажеш това.

* * *

Вилата бе официално определена за тайна квартира на МИ6, така че нямаше активна телефонна линия. Нито на сегашната й обитателка бе даден мобилен телефон — да не би тя да каже нещо по невнимание и да разкрие своето местонахождение на враговете си. Всички опити да се свържат с нейните охранители се оказаха неуспешни. Никой не отговори на позвъняването на техните телефони. Радиостанциите им също мълчаха.

На едно позвъняване обаче бе отговорено незабавно. Това беше позвъняването, което Греъм Сиймор направи до мобилния телефон на Габриел в 15:17 часа. Алон се намираше в голямата зала на болница „Гай“, където министър-председателят бе на път да предложи средство за справяне с проблемите, пред които бе изправена свещената британска национална здравна система. Сиймор гледаше предаването на живо от събитието на видеоекраните в оперативната зала. Той говори по-спокойно, отколкото бе смятал за възможно предвид обстоятелствата.

— Боя се, че мишената не е бил министър-председателят. Един хеликоптер чака теб и Келър на площадката в Батърси. От Скотланд Ярд ще ви закарат дотам.

Обаждането приключи. Греъм върна слушалката на мястото й и се втренчи в екрана, когато двама мъже излязоха тичешком от залата.