Пиер Певел
Рицарят (85)

Глава 1

Кой може да изрази самотата на умиращите крале? Кой може да изрази съжаленията и раните им? Кой може да предаде страха им?

„Хроники“ („Книга на мъртвите герои“)

В тронната зала на Цитаделата, под огромните сводове, в мрака блестяха големи свещници. С шлема си под мишница капитан Норфолд беше коленичил на едно коляно, за да се приближи възможно най-много до краля. Говореше му тихо, както се говори на умиращите, с глас, напрегнат от тревога.

— Сир. Трябва да ми отговорите, сир. По ваша заповед ли Лорн попречи на подписването на договора за Ангборн?

Неподвижен, с изпънат гръб и ръце, впити в облегалките на своя ониксов трон, Върховният крал не отговаряше. Зад черния воал, скриващ мъртвешкото му лице, той беше вперил поглед в една далечна точка, която само той можеше да види.

— Какво значение има? — каза той накрая.

— Но, сир! Ако Лорн не ви се е подчинил, ако е надвишил своите…

— Какво значение има! — повтори крал Ерклант по-силно.

Капитанът млъкна и наведе глава, раздвоен между унинието и гнева.

— Той… той възтържествува, нали — попита старият крал. — Изправи се сам срещу Иргаард и победи.

Норфолд неохотно се съгласи.

— Да — каза той. — И все пак…

— Той ще бъде прославен — прекъсна го Върховният крал. — Аз ще бъда прославен — добави той, като наблегна с треперлив глас на „аз“. — Лорн… Лорн върна честта и гордостта на Върховното кралство. И на мен. На всички ни. И на теб също, Норфолд.

Капитанът въздъхна.

Искаше му се да поговори по-дълго със своя крал и да го върне към здравия разум, но знаеше, че това вече беше невъзможно.

— Но на каква цена? Черния дракон няма да приеме тази обида, без да реагира. Задава се война, сир. Срещу Иргаард. И то когато Върховното кралство е по-разделено от когато и да било.

Кралят се замисли.

После бавно извърна глава към Норфолд и каза:

— На каква цена? — очите му блестяха под воала, придържан от короната, украсена с тъмни скъпоценни камъни. — А каква е според теб цената на честта на Върховното кралство?

— Моля ви, сир — отчаяно се опита за последен път капитанът. — Отговорете ми. Дадохте ли заповед на Лорн да се противопостави от ваше име на подписването на договора, или…?

„Или вашият Пръв рицар е човек, разяждан от гнева и Тъмнината, способен да погуби Върховното кралство?“, помисли си той, без да посмее да го каже.

Върховният крал отново впери поглед в далечината и си върна неподвижността.

И излъга:

— Да. Аз му дадох такава заповед.