Пиер Певел
Рицарят (55)

Глава 14

Сутринта на по-следващия ден отец Елдрим дойде пред портата на Черната кула и каза, че иска да говори с Лорн насаме.

— Какво има, отче? — попита Лорн.

— Става дума за една доста деликатна работа, рицарю. Нуждая се от помощта ви, но ще бъде необходима и вашата дискретност в някои отношения.

— Добре.

— Тогава елате при мен в лечебницата след час, ако обичате.

— Не можете ли да ми кажете нещо повече?

— Не мога да повторя пред вас нищо от това, което ми беше казано при изповед. Мога само да насърча този или тази, който говори с мен, да го сподели с други, ако други могат да помогнат по-добре от мен.

Лорн се съгласи.

— До след час, отче.

— Благодаря.

* * *

Един час по-късно в една от градините на лечебницата Лорн се оказа заедно с отец Елдрим и една разплакана млада жена, която черният свещеник се мъчеше да успокои. Лорн не знаеше коя е тя и се съмняваше някога да я е срещал. Беше доста млада и по-скоро хубава, облечена скромно. Седнала и превита на две, тя се мъчеше да сдържа сълзите си, очите й бяха зачервени, а чертите на лицето й издаваха безпокойство.

Лорн седна срещу нея, свали си очилата, наведе се напред и каза:

— Кажете ми.

Младата жена въпросително погледна отец Елдрим, който със съчувствена усмивка я насърчаваше да говори.

— М… мъжът ми… Той изчезна.

— От колко време?

— От… Вчера вечерта се скарахме… Той излезе и… и не се върна.

Тя избухна в плач.

Лорн се изправи и възнагради свещеника с доста неприятен поглед. Значи той беше поискал помощта му за някакъв мъж, който не се прибира след семейна разправия?

— Може би ще трябва да обясните всичко на рицаря, от самото начало — каза отец Елдрим на младата жена. — Като започнете с това коя сте и кой е съпругът ви…

Тя кимна и се овладя.

— Да, простете… Аз… Казвам се Мао Верен. Съпруга съм на Лоа Верен.

— Верен — каза Лорн. — Просбописецът?

— Да. Той.

Лорн си спомни младия мъж, който говореше с другите на чашка, когато Кадфелд се беше присъединил към тях онзи ден в кръчмата.

— Не го познавам лично — каза Лорн. — Но вече сме се срещали. Зная кой е.

Свещеникът взе ръцете на младата жена в своите и й прошепна:

— Можете да разкажете всичко на рицаря, Мао. Всичко. Гарантирам за него. Освен това той единствен може да ви помогне.

Тогава Мао обясни, че с малкото, което печели нейният съпруг, не могат да свързват двата края и тъй като дълговете им се трупали все повече, тя се решила да иде да поиска заем от Андара. Разбира се, направила го тайно. Първо, защото Верен бил човек на честта и много горд, за да дължи пари на такова омразно същество. После, защото Мао знаела какво ще поиска от нея началникът на стражите. Това неизбежно се случило, но поне донесла пари, за да погаси най-неотложните им дългове.

— Аз… мислех си, че постъпвам добре… Имахме нужда от тези пари, разбирате ли? Нужда!

Лорн кимна.

— Но съпругът ви разбра истината, нали?

— Да. Разбра, че съм платила някои от дълговете ни и поиска да разбере как. Аз… не можах да го излъжа. Умолявах го да ми прости, но той изпадна в луда ярост. Той… той ме обиди. Дори си помислих, че ще ме набие, но той излезе преди да го направи… Това беше вчера вечерта. И оттогава…

Лорн беше чул достатъчно.

Но като забеляза кръвоизлив на скулата на младата жена, попита:

— Кой ви причини това тогава?

— Андара. Зная, че Лоа е отишъл при него вчера вечерта. Сигурна съм! Тогава…

— Вие сте отишли отново при този звяр.

— Да.

Мао отново потъна в сълзи.

* * *

Когато се върна в Черната кула, Лорн събра хората си и им разказа за какво става дума. От уважение към Мао не каза нищо за това, което Андара я беше накарал да направи, но никой не беше толкова глупав.

— Вард, Дуайн и Йерас, идете и дискретно поразпитайте в квартала. Опитайте се да разберете какво е направил Верен вчера вечерта, след като е напуснал жена си, и дали не е допуснал лудостта да иде да търси сметка от Андара… Останалите, бъдете готови — никога не се знае.

Един час по-късно Вард се върна с версия на фактите, която Дуайн и Йерас щяха да потвърдят почти изцяло. Андара и неговите хора били толкова сигурни в своята ненаказуемост, че почти не се стараели да прикрият злодеянията си. Но ониксовите гвардейци — и особено Вард — вече се ползваха с известно доверие в Червените павета. Намериха се езици, които се развързаха. При условие, че ще бъде запазена анонимността им, се бяха явили свидетели, твърде щастливи, че са намерили някой, към когото да се обърнат.

— Верен започнал да пие — обясни Вард. — После отишъл да тропа по капаците на „Счупения меч“ посред нощ. Мъртво пиян. Като обиждал Андара с цяло гърло. Така че събудил цялата улица и всички видели какво се случило после…

Лорн се страхуваше от най-лошото. „Счупения меч“ беше главният щаб на стражите в Червените павета.

— Андара не се показал — продължи Вард. — Ако това се докаже, той спял спокойно у дома си по това време. Но пет-шест от неговите хора излезли. Според тези, които гледали цялата сцена от прозорците си, те отначало искали да изгонят Верен и го бутнали в калта. Но той се изправил и успял да удари един от тях. Изглежда, че това ги подлудило…

Вард прекъсна, за да пийне глътка вино, и Лорн го погледна въпросително.

— Да — отвърна той. — Пребит до смърт. Дори знам къде е трупът…

* * *

Стражите имали своите навици, сред тях и този да се отървават от неудобните трупове на едно съмнително място някъде в покрайнините на Червените павета. Мястото било до такава степен познато, че рано или късно някой, който не знаел къде се намира негов близък, имал разправии със стражите, отивал да търси там.

Ониксовите гвардейци, които бяха тръгнали всички заедно, претърсиха мястото и скоро намериха трупа на Верен в една кална яма. Извлякоха го оттам доста трудно. Просбописецът беше почти неузнаваем и като видя, че отец Елдрим идва с Мао, Лорн нареди да покрият обезобразеното му лице с кърпа.

Младата жена нададе сърцераздирателен вик, като позна тялото на съпруга си. Спусна се върху него, прегърна го и изплака:

— Прости ми… Прости ми… Не исках… Моля те…

Гвардейците се мъчеха да останат спокойни и безстрастни, но мъката на Мао им свиваше стомаха. Чакаха и не знаеха какво да правят. Най-накрая отец Елдрим прегърна младата жена през раменете и успя да намери думите, които я накараха да пусне трупа на съпруга си.

Вард въздъхна.

— А сега, Лорн? Какво ще…?

Но Лорн не беше там.

— Лорн?

Лорн вече се беше отдалечил и вървеше бързо към групата стражи, които подигравателно присъстваха на сцената. Бяха четирима и много късно разбраха опасността, която представляваше Лорн.

— Забавно ли ви е?

Дори не им остави време да отговорят.

Изненадващо удари първия с глава в лицето, счупи резците на втория с лакът, преви третия на две с непредвидим удар с коляното. Четвъртият сложи ръка на късия си меч, но Лорн го спря.

— Извади я и си мъртъв.

Стражът се закова на място и пребледня, като видя, че ониксовите гвардейци идваха на помощ на своя капитан.

— Иди да намериш Андара — каза му Лорн с леден глас. — Намери Андара и му кажи, че…

Поколеба се, въздъхна и рече:

— И по дяволите. Кажи му това.

Като хвана мъжа за шията с едната си ръка, удари го с юмрук право в лицето, ударът направо отекна, после втори, други три, които му счупиха носа и плисна кръв. Трябваше Вард да го задържи, преди да убие стражаря с голи ръце.

* * *

Същата вечер в Черната кула Лорн се затвори за един час сам с Вард, преди да изпрати Дуайн да събере останалите. Говори им на приземния етаж на главната кула, под скелетата и подовете, които се изграждаха на почти празната сграда.

— Реших тази нощ да преминем в нападение. Андара ще иска да отмъсти за хората си и да спаси реномето си. Не искам да му оставям време.

Погледите се обърнаха към Вард, който стоеше по-назад и мълчеше, но явно не одобряваше това решение.

— Ако трябва да действаме тази нощ — каза Йерас, — нямаме много време.

Всъщност вече се стъмваше.

— Зная. Но ще използваме още по-добре елемента на изненадата.

Бившият разузнавач не изглеждаше никак убеден, но замълча. За малко не беше изгубил живота си при една лошо подготвена операция.

— Остава да определим целта — каза Вард.

Лорн се съгласи.

— Имаме избор — каза той. — Първо, можем да нападнем „Счупения меч“.

— Главната квартира на стражата? — каза Логан. — Рисковано.

— Но това ще порази духа им — каза Йерас.

— Както на населението, така и на стражите — стигна още по-далеч Лорн.

— Ще трябва да се справим със силна съпротива — каза Лиам. — Несъмнено дори твърде силна.

Ериад също изрази мнението си.

— Да предположим, че превземем хана на щурм — каза Вард. — А после? Ще го запалим? Ще избием всички?

— На мен няма да ми е неприятно да разбия няколко черепа на тия боклуци — каза Дуайн.

— Не сме във война — възрази ковачът. — Червените павета не са околностите на Валмир и „Счупения меч“ не е гелтски преден пост.

Аргументът беше основателен и в главната кула настъпи замислено мълчание.

— Остава решението да се разправим с Андара — каза Лорн след известно мълчание.

Ониксовите гвардейци го заслушаха внимателно.

— Кадфелд ми каза за една къща, която Андара притежавал — обясни Лорн. — Официално тя принадлежи на подставено лице, но той живее точно там. Къщата е заобиколена от голяма градина и е защитена със стена. Скрита е сред дървета.

— Това би било отлично — отбеляза Йерас. — Никой няма да ни види или да ни чуе.

— И кой знае какво ще намерим вътре! — каза Логан. — Там Андара би трябвало да крие богатствата си.

— Във всеки случай ще намерим Андара — каза Дуайн, като стисна юмруци.

— И само няколко часови, с малко късмет — каза Лиам.

— Точно това казва Кадфелд — потвърди Лорн.

Погледна хората си, които изглеждаха съгласни — всички. Само Вард се губеше от полезрението му и той не се обърна към него.

— Значи е решено — заяви той. — Нападаме къщата на Андара тази нощ. Но за да избегнем неприятни изненади, трябва един от вас да отиде и да наблюдава мястото още отсега, докато другите се приготвят. Доброволец?

Йерас искаше да излезе напред, но Ериад го изпревари.

— Аз.

Лорн се поколеба за миг. Изглеждаше, че размишлява, после каза:

— Съгласен съм. Но внимавай да не те забележат. Ако Андара или някой от хората му те видят, ще се усъмнят в нещо и…

— Ще бъда предпазлив — обеща младият мъж.

Изненадан, че е бил отстранен, Йерас въпросително потърси погледа на Вард. Той не му отговори, в това време Лорн дискретно направи знак на Лиам да сложи край на съвещанието.

— Господа — каза ветеранът, — време е да се приготвяме.

Ониксовите гвардейци се пръснаха, с изключение на Йерас, когото Вард дръпна настрани дискретно.

— Зная, че очакваше Лорн да избере теб, вместо Ериад — каза той. — Но ти ни трябваш за друго нещо…

* * *

Андара беше в отвратително настроение, когато след по-малко от час Ериад дойде при него в „Счупения меч“. Беше пил сам в кабинета си и не беше мърдал оттам след боя, който Лорн беше нанесъл на четирима от неговите хора.

— Какво те води? — попита той с леко огорчение. — Днес достатъчно слушах приказки за ониксовите гвардейци…

— Именно. Тази нощ ще можеш да се отървеш от тях.