Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (83)

80.

Три дни в седмицата сутрин се опитвам да тренирам във фитнеса на управлението — тежести, бягаща пътека, колело, веднъж седмично ходя на йога. В добра форма съм — е, не чак толкова добра като на момчетата от специалния отряд, но те бяха натоварени с толкова много оборудване, че успях да настигна групата.

— Няма да успеем — каза Кайли, когато се изравних отново с нея. — Петте минути, които имахме, изтекоха, а все още имаме половин километър до…

Радиостанцията я прекъсна.

— Монитор до Червен водач — чу се оттам.

— Да, Монитор? — отговорих в движение аз.

— Виждаме ви на една от пътните камери. Имаме транспорт за вас на Двадесет и първа улица, на една пресечка от вас. Изцяло ваш е.

И като по чудо той беше точно там — голям и красив синьо-бял автобус е надпис „Градска полиция на Ню Йорк“.

— Благодаря ви, Монитор — казах аз, докато групата ни се качваше. — Накъде е крайната ни цел?

— Окото ни във въздуха ги е видяло да спират пред един гараж на Крейн Стрийт осемдесет и осем преди няколко минути.

— Тръгваме натам — казах аз и автобусът потегли.

Двадесет и първа улица е тесен двупосочен път, но шофьорът ни успя да маневрира из нея и доста бързо си проправи път през сутрешния трафик. Само дето аз не бях сигурен дали ще бъде достатъчно бърз. Ако Гидън спазеше плана си за петте минути, Рейчъл щеше да е мъртва, преди да стигнем там.

Запознах водача на специалния екип Алан Роуи с последните новини. Проверихме в картата на „Гугъл“ номер 88 на Крейн Стрийт и още преди автобусът да спре в началото на задънената улица, сержант Роуи вече имаше план.

Той раздели екипа на три части — една щеше да разбие вратата на гаража, втората щеше да влезе отзад, а двама души трябваше да покриват сградата отстрани откъм железопътните линии.

Всяка постройка на Крейн Стрийт беше нашарена е графити и всички до една изглеждаха изоставени, включително и четириетажният склад в средата на квартала.

Изтичахме почти безшумно до края на улицата и заехме позиции. Аз и Кайли последвахме Роуи към предната част на гаража.

Вратата беше с размери около два и петдесет на четири метра и беше направена от гофрирана стомана.

— Няма да е проблем — каза Роуи. — Току-що от екипа отзад разбрах, че там има по-малка врата, която е много по-лесна за отваряне от тази. Специалистът в момента поставя лента експлозив около всяка от вратите. По моя заповед ще взриви задната, за да влезем. Секунда по-късно ще взриви и предната врата на гаража.

— Аз и Джордан влизаме първи — каза Кайли.

— Няма начин — отвърна Роуи. — Знаете как е. Първо екипът обезопасява помещението. Това ще го направят моите хора.

— Добре, вие сте първи — каза тя. — Знаете ли с какво ще се сблъскате?

— Нямаме представа.

— А трябва да знаете — каза тя и долепи тялото си плътно до постройката, сниши се до земята и пропълзя до двата почти закрити от прахоляк прозореца.

— Какво прави тя, по дяволите? — попита Роуи.

— Бих предположил, че разузнава — отвърнах аз. — Каквото и да е, нея нищо не може да я спре.

Кайли вдигна глава достатъчно, за да погледне през единия от мръсните прозорци. Пет секунди по-късно тя отново приклекна и се върна при нас.

— Играта се променя изцяло — каза тя и извади бележник и химикалка. — Това е помещението — нарисува правоъгълник тя, — а тук — отбеляза тя с Х центъра на правоъгълника — тук е Рейчъл. Завързана е, но стои права, така че, изглежда, все още е жива. Тук и тук — добави тя още два хикса — са Кейси и Бел. Те са коленичили на пода, а трима мъже са насочили оръжия към тях — добави още три хикса тя.

Изненадите просто не спираха.

— Трима мъже? — повторих аз.

— Ъхъ — отвърна тя, — и единият от тях е Папа Джо Салви.