Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (6)

3.

— Свалете я — нареди Драйдън, щом екипът му натрака няколкостотин снимки на Евелин Паркър-Стийл на местопрестъплението. Колкото и ужасяващо да беше, аз си представих как проблясващите светлини и ярко оцветените кончета ще придадат празничен вид на снимките в контраст с тези на останалите жертви.

Свалиха тялото й на носилка, поставена близо до основата на въртележката, и аз приклекнах, за да я огледам по-отблизо.

— Май си открил изчезналата — обади се познат глас зад мен.

— За нея ли говориш, или за себе си? — отвърнах аз, твърде ядосан на Кайли, за да се обърна и да я погледна.

Кайли Макдоналд не си пада по извиненията. Това се дължи на факта, че според нея тя самата никога не греши.

— Ей, пристигнах тук веднага щом можах — отвърна тя, като натърти на думата „можах“, така че цялото нещо прозвуча повече като „Стой настрана!“, отколкото като „Съжалявам“.

Сега вече със сигурност нямаше да се обърна и да я погледна.

— Да си получавала случайно съобщение, че имаме убийство за разследване? — казах аз, докато нарочно се взирах в тялото на мъртвата.

— Да, мисля, че си ми оставил около двадесет и седем съобщения.

— Телефонът ти все пак работи. Значи проблемът сигурно е бил в пръста, с който натискаш бутона на слушалката.

— Зак, наоколо има около стотина любопитни зяпачи които ни наблюдават от другата страна на жълтите ленти. Наистина ли смяташ, че точно сега е идеалният момент да ти обяснявам защо закъснях? Какво ще кажеш просто да ме запознаеш с това, което съм пропуснала?

— Първо малка корекция на съобщението „Имаме убийство за разследване“. Вече имаме четири — казах аз докато тя приклякваше до мен. — Това е мъртвата Евелин Паркър-Стийл, а това е закъснялата Кайли Макдоналд.

Представих ги една на друга и погледнах през рамо, за да видя реакцията й. Почти невъзможно е Кайли да изглежда по друг начин, освен красива, но тази сутрин, макар и секси, бе доста неглиже. Палавото пламъче в очите й и секси усмивката бяха изчезнали, а на тяхно място имаше подпухнали клепачи и намръщена физиономия. Обичайната й харизма, която караше хората да се обръщат след нея, беше сякаш обгърната в здрач. Каквото и да я беше накарало да закъснее, със сигурност не беше нещо добро. Почувствах се гадно, задето се бях държал толкова остро с нея.

— Извинявай, че се отнесох така — казах аз. Изведнъж се оказах в ситуация аз да се извинявам. — Добре ли си?

— По-добре от нея — отвърна тя, докато оглеждаше изпочупените зъби и изместената челюст на жертвата. — Това е гадно. Била е жива, когато са й го причинили. Сериозно ли говореше за четирите убийства? Къде са другите три жертви?

— Мъртви и погребани — отвърнах аз. — Те са предишните жертви на Хазмат.

Кайли вече беше си сложила латексови ръкавици и посегна към защитния костюм.

— Всеки може да купи от тези костюми. Откъде сме сигурни, че не е някой подражател на убиеца?

— Чък Драйдън е работил по останалите случаи и казва, че този носел белезите на останалите три.

— Сигурно е прав. Въртележката също се вписва в този модел. Когато убиецът, наречен Хазмат, изхвърля телата на жертвите си, винаги подбира местата така, че да носят определено послание. Нещо като поетична справедливост.

— И каква е метафората в случая? Че животът на Паркър-Стийл е бил една весела въртележка?

— Конете — поклати глава Кайли. — Евелин е израснала с тях. Състезания, тренировки и всякакви подобни глупости за богаташки момиченца. Тя и съпругът й притежават голяма ферма за коне в окръг Уестчестър.

— Значи онзи може би казва просто: „Майната ти на теб и на конете ти“.

— Като го намерим, ще го питаме. Няма никакво съмнение, че случаят е за нас. Ако някой попада в профила на „Специални разследвания“, то това е тя. Мислиш ли, че Кейтс ще ни възложи да работим и по другите три?

— Можеш ли да се сетиш за друга причина, поради която тя се обажда и казва, че кметът иска да ни види в резиденция „Грейси Меншън“?

— Кметът е искал да ни види? — учуди се Кайли и се усмихна за пръв път откакто се беше появила. — Кога трябва да се срещнем с него?

— Преди двадесет минути — отговорих аз, след като погледнах часовника си. — Но той ще разбере. Самият той постоянно кара хората да чакат.

— По дяволите! — каза Кайли. — Защо просто не отиде без мен?

— Кейтс е там — отвърнах. — Ако и двамата закъснеем, можем да й кажем, че сме се забавили на местопрестъплението, и тя няма да възрази. Но ако се бях появил сам и й кажех, че партньорката ми е закъсняла за работа, тя със сигурност много лесно щеше да намери друг разследващ екип.

На Кайли й трябваха няколко секунди да обмисли казаното, но в крайна сметка на лицето й се появи познатото изражение на одобрение.

— Благодаря — измърмори тя.

Доколкото я познавах, това щеше да е най-близкото нещо до извинение, което изобщо щях да чуя.