Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Възмездие (50)

47.

Когато срещнах Черил за пръв път, реших, че тя е изцяло извън моята лига. Тя имаше докторантура от университета „Фордам“, аз имах само тенекиена значка от Полицейската академия. Тя беше латинокрасавица, а аз — някакъв безличен тип. И разбира се, тя беше омъжена за Фред Робинсън, а аз си имах категорична политика да не се забърквам с жени, пред чието първо име има „мисис“.

Това обаче не можеше да ме спре да си фантазирам. И тогава бракът й се скапа. Аз продължих да стоя настрана. Казвах си, че й трябва време, за да се адаптира, но мисля, че всичко в крайна сметка се свеждаше отново до първоначалната ми представа, че тя е изцяло извън моята лига.

Очевидно Черил обаче беше на друго мнение и преди три месеца тя ме покани на опера. Вечерта беше вълшебна и още преди последната песен на дебелата дама беше ясно, че вратата към нова сериозна връзка е широко отворена. Само че аз не бях готов да се обвържа. Същата онази седмица бившата ми приятелка се присъедини към отдел „Специални клиенти“ като мой нов партньор и въпреки факта, че Кайли беше щастливо омъжена, аз все още отчаяно си падах по нея.

През следващите три месеца аз, Кайли и Черил заживяхме заедно в най-странните и несигурни кътчета на обърканото ми съзнание. Исках ги и двете, въпреки че бях сигурен, че нито една от тях не иска мен самия.

Ако бях събрал куража да кажа на Черил какво ми се върти в главата, сигурен съм, че тя щеше да ме диагностицира като напълно луд, но аз таях чувствата си дълбоко в себе си, съгласно основните принципи на консервативното ми англосаксонско протестантско възпитание.

Но когато се събудих сутринта след вечерята в ресторанта на Паола, всичко се беше променило. Чувствах се различно. Хубаво и фантастично различно в добрия смисъл. Чувството беше нещо повече от сутрешна еуфория, която те сгрява, след като предишната вечер е имало всички изгледи нощта да завърши с пълен провал, а в крайна сметка е завършила със страстен секс.

Почувствах нещо, което не бях усещал от месеци — бях напълно балансиран. Най-накрая знаех какво искам и това беше страхотната, забавна, невероятно секси и невероятно палава жена, която лежеше в леглото до мен и чиито гъсти черни коси бяха разпилени по възглавницата, обгръщайки бронзовата кожа на голите й рамене.

Тръгнах към душа. Две минути по-късно Черил, носеща единствено палавата си усмивка, се присъедини към мен. Едното нещо доведе до второ и в онзи момент въобще не разсъждавах върху късмета, който съм извадил, а просто го приех за даденост.

Два часа по-късно бях в офиса на Мат Смит с Кайли.

— Направих списък на хората, на които се е обаждала Паркър-Стийл през мобилния си телефон, през стационарния в дома й и през този в офиса — каза Смит. — Проверих дали някой от тях няма регистриран черен спортен джип. Голяма част от хората в списъка й с контакти живеят в Манхатън и въобще нямат коли, а от тридесет и седемте души, които имат, един кара десетгодишен черен джип „Пейтриът“ и това е зъболекарят й.

— Как се казва той? — попита Кайли.

— Тя се казва Джо Ан Кинане — отвърна Мат. — Не търсим жена, а и като се има предвид как бяха потрошени зъбите й, мислите ли, че зъболекар би…

В този момент капитан Кейтс отвори вратата.

— Капитане — посрещна я Смит. — Тъкмо бяхме…

— Запомни си мисълта — прекъсна го Кейтс. — Всички тук знаете коя е Рейчъл О’Кийф, нали? Беше обвинена за убийството на дъщеря си, но съдебните заседатели я оправдаха.

Капитанът не изчака отговор. Половината свят знаеше коя е Рейчъл О’Кийф.

— Била е жертва на въоръжено отвличане снощи — продължи Кейтс. — Била е със сестра си в Джърси, когато двама маскирани мъже са нахлули в дома им към три часа след полунощ и са отвели Рейчъл. Завързали са сестрата и на жената й трябвали пет часа, за да успее да се освободи. Била достатъчно умна, за да се обади първо на областния прокурор на Манхатън, а не на местната полиция. Областният прокурор позвънил на комисаря, който позвънил на началника на управлението, който пък се обади на мен. Може би става дума за Хазмат. Този случай е различен от предишните четири отвличания. Другите жертви не са похитени насила, но ако има някой кандидат за неколкодневни мъчения и самопризнание пред камера, то това е Рейчъл О’Кийф. Искам вие двамата да отидете до Джърси и да разпитате сестра й.

— Това не е в нашата юрисдикция — отбеляза Кайли. — Не мислите ли, че ще раздразним местните ченгета и федералните? Май е малко рано, за да се натресем на тяхното парти.

— Виж ти, виж ти — каза Кейтс. — Някой внезапно взел да иска да играе по правилата. Мислиш ли, че имам време да питам някакъв си полицейски шеф в Леония, Ню Джърси, дали мога да повършея из неговия район? Моя задача е да мисля за политическите глупости. Вашата работа е да се доберете дотам, преди местните ченгета или федералните да са научили за това. Вече съм изпратила натам екип от криминалисти. Искам вие двамата да изровите нещо, каквото и да било, което може да има връзка със случая „Хазмат“, а след това да се ометете оттам колкото можете по-бързо.

— Кой е знаел къде ще отиде Рейчъл, когато я освободят? — попита Кайли.

— Само шепа хора, но са процедирали така, че информацията да е известна само на тези, които е трябвало да знаят. Предполагаше се, че това ще е добре пазена тайна, но тайните имат ужасния навик да изтичат отнякъде.

— Може сестрата да е казала на някого?

— Не мисля, че е била толкова глупава, но ако го е направила, открийте кой е и го намерете.

Кайли и аз се отправихме към вратата.

— И в случай че предотвратяването на ново убийство не е достатъчно голямо предизвикателство за вас двамата, искам да ви напомня, че денят на изборите е само след шест дни — каза Кейтс.